Решение № 4495 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4495 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110209959 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Й. Н. чрез адв. К. Д.- САК срещу наказателно постановление (НП) № *****, издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява. Представлява се от адвокат Д.- САК, с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адв.

Д. моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като отразените в него нарушения не са извършени от жалбоподателя. От името и за сметка на жалбоподателя моли да му бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Депозира договор за правна защита и съдействие.

Наказващият орган- началник група в ОПП- СДВР, редовно уведомен не се представлява. Депозира писмени бележки чрез юрк. П., с които моли 1 издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 703737 от 14.03.2025г., на Й. К. К., на длъжност мл. автоконтрольор в ОППСДВР, е установено, че на 10.01.2025г. около 22.08ч. в гр. ***, ул. *** до игрална зала ***, като неизвестен водач на л.а. *** с рег. № *********, собственост на Н. Й. Н., ЕГН **********- не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и реализира ПТП в паркирания л.а. *** с рег.

№********, след което не спира да установи нанесените щети и не уведомява контролните органи на МВР. АУАН е съставен въз основа на сведения на Д. О.

П. на основание чл. 40, ал.1/ал.4 от ЗАНН. Преписка вх. № Й-30/2025г.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.

20, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.

2

В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, съответно НП по отношение и на двете административни нарушения.

На съдебното следствие са събрани гласни доказателствени средствапоказанията на актосъставителя и свидетеля К. Н. Н.- син на жалбоподателя.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К. Н. досежно обстоятелството, че л.а. е собственост на баща му, като в периода 2024-2025г. е използван от него. Съдът кредитира показанията на свидетеля и в частта им, касателно обстоятелството, че към датата на ПТП- 10.01.2025г. автомобилът е бил оставен на ремонт в автосервиз, намиращ се в ***, като го оставил на колегата на майстора на адрес в ***. Показанията на свидетеля се потвърждават от приложените към преписката два броя декларации- едната от дата 14.03.2025г., с която собственикът на автомобила Н. Н. декларира пред ОПП-СДВР, че в периода 24.12.2024г.-07.02.2025г. автомобилът се е намирал на ремонт в сервиз при лицата А. О. и Д. А., като Н. декларира, че не е предоставял документите на колата. Подобна декларация е била депозирана пред ОПП-СДВР и от свидетеля К. Н. на 14.03.2025г. В хода на съдебното следствие са били приобщени заверени преписи от материалите по досъдебно производство №1680/2025г. по описа на 04 РУ-СДВР, образувано по сигнал на свидетеля К. Н. и водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Били снети писмени сведения от А. О. С., собственик на автосервиза и лицето Д. Д.

А., от които става ясно, че на дата 10.01.2025г. лекият автомобил се е намирал в автосервиза за ремонт и следователно не е бил управляван от жалбоподателя. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП „Собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство“. Също така е вярно, че в депозираната от него писмена декларация на 14.03.2025г. собственикът е заявил пред ОППСДВР, че автомобилът е оставен на ремонт, като е посочил и адреса на автосервиза. Отделно от това е посочил, че не е оставял документите за регистрация на автомобила. Това обстоятелство води на извода, че жалбоподателят е предоставил собственият си лек автомобил, за да му бъде 3 извършен ремонт, а не за да бъде ползван от лицата, които са извършвали ремонта му. В тази връзка актосъставителят е следвало да не съставя АУАН на жалбоподателя, а да провери обстоятелствата в депозираната от него на 14.03.2025г. декларация. Вместо да иска от жалбоподателя да му доведе лицата от автосервиза на които е оставил автомобила за ремонт е следвало да призове същите и да им снеме писмени обяснения. Обстоятелството, че това е било сторено в хода на досъдебно производство, водено от 04 РУ- СДВР не замества задължението на органите на ОПП- СДВР да извършат собствена проверка за нуждите на воденото административно- наказателно производство.

Предвид всичко изложено по делото е установено, че посоченият в АУАН и НП автомобил не е управляван от жалбоподателя на процесните дата, място и час. Същият е бил държан от лицата А. О. С. и Д. Д. А., на които е бил предоставен за извършване на ремонт, а не за да бъде ползван. Като взе предвид това, а също и обстоятелството, че жалбоподателя не е предоставял документите на автомобила, съдът намира, че жалбоподателят от обективна страна не е извършил вмененото му с АУАН и НП нарушение, както и не би следвало да носи отговорност за това нарушение по реда на чл. 188 от ЗДвП.

След като нарушението не е извършено от обективна страна, съдът не намира за необходимо да обсъжда неговата субективна страна.

Предвид изложеното издаденото НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По делото и двете страни претендират присъждането на разноски.

Съобразно изхода на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски и на двете страни.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като взе предвид, че производството се е развило в две съдебни заседания и съобрази неговата фактическа и правна помощ, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за извършеното процесуално представителство от страна на адвокат Д..

4

Същевремено при този изход на спора, вземайки предвид, че атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, съдът намира, че претенцията на юрк. П. да бъде присъдено юрк. възнаграждение е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление

(НП) наказателно постановление (НП) № *****, издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на Н. Й. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н.

Й. Н., ЕГН ********** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрк. П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5