Решение № 103 от 18.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Стара Загора, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20265500500036 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. К. Н. от гр.Т., чрез адв.Я. Д. от САК против решение № 745/28.07.2025г., постановено по гр.д.№ 5152/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивницата не е доволна от така постановеното първоинстанционно решение и го обжалва в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумите над 10 994.37 лв. до 20 676.78 лв., т.е. за сумата от 9 682.41 лева. Твърди, че в тази част постановеното решение е неправилно. Сочи се, че Pайонен съд Стара Загора неправилно е уважил направеното възражение по чл. 200, ал. 3 КТ, като по този начин неправилно от сбора от дължимите обезщетения е приспаднато полученото от ищцата обезщетение от държавното обществено осигуряване. Цитира практика на ВКС по сходни казуси. Моли съда да отмени, като неправилно постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която предявеният от ищцата осъдителен иск за обезщетение за вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 03.06.2024 г., е отхвърлен за разликата над сумата от присъдените 10 994.37 лева до сумата от 20 676.78 лева, като вместо това да осъди „С.Б.“ ООД да заплати на Р. К. Н. сумата от още 9 682.41 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки, страдания и стрес и имуществени вреди загуби, вследствие на трудова злополука, настъпила на 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането - 03.06.2024 г. до окончателното й плащане. Моли, при евентуално уважаване на 1 въззивната жалба, съдебното решение да бъде преразгледано съответно и в частта за разноските, като моли да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение за пред втората инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „С.Б.“ ООД, представлявано от управителя И.Д.К., чрез адв. Х. Л. Х. от АК Стара Загора, с който се посочва, че направените с въззивната жалба възражения са напълно неоснователни, необосновани и недоказани. Излага съображения за това.

Счита, че решението на първоинстанционния съд не страда от нито един от посочените във въззивната жалба пороци, като в обжалваната му част, счита, че същото е изключително подробно мотивирано, като Pайонен съд гр.Стара Загора в своите мотиви е изложил подробни съображения защо следва да се уважи направеното възражение по чл. 200, ал.3 КТ, като по този начин от сбора от дължимите обезщетения се приспадне полученото обезщетение от държавното обществено осигуряване. Счита изложените доводи от въззивника за противното за напълно неоснователни. Моли съдът да отхвърли подадената от въззивницата Р. Н. въззивна жалба като неоснователна, необоснована и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат пред настоящата въззивна инстанция.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от „С.Б.“ ООД, представлявано от управителя И.Д.К., адв. Х. Л. Х. от АК Стара Загора против първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявения иск за сумата над общо 2 993.37 лева главница и над общо 194.17 лева мораторни лихви от 03.06.2024 г. до 20.11.2024г. върху главниците, т.е. обжалваемия интерес е за 8 000 лв. главница и 1800.06 лв. мораторни лихви. Считат, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е допуснал нарушение, като е определил едно несправедливо и завишено по размер обезщетение в размер на 20 000 лв., несъобразено от една страна с претърпените от ищцата неимуществени вреди, а от друга със съдебната практика по сходни случаи. Сочат, че от заключенията на КСПМЕ и ДКСПМЕ не се е установило по категоричен начин, че част от твърдените увреждания, а именно косопад, нарушение на сън, повишаване на кръвна захар, уплаха и стрес се държат на трудовата злополука, тъй като те са били налице при ищцата и преди трудовата злополука. Считат, че тъй като част от твърдените травматични увреждания не е доказано да са в причинна връзка с ПТП, а основната травма е отдавна възстановена, размерът на дължимото обезщетение следва да се определи в много по-нисък размер от определения с първоинстанционното решение, така че да кореспондира с действително претърпените вреди от една страна и със съдебната практика по сходни казуси от друга. Съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката 03.06.2024 г., считат за справедливо обезщетение в размер на 12 000 лв.

Считат, че PC-Стара Загора е допуснал процесуално нарушение като не е 2 допуснал като доказателство по делото представения диск със запис на трудовата злополука, вследствие на което е достигнал до неправилното заключение, че показанията на разпитаните по делото свидетели - служители на ответника са недостоверни и от там, че възражението за допусната груба небрежност остава недоказано. Посочват, че по делото е установено, че в деня на трудовата злополука ищцата е била обута с неподходящи обувки (чехли тип „сабо“), както и че дворът на предприятието е широк, около 10 метра, като в голямата си част на процесния ден е бил сух, е изключение на единични малки кални участъци, в това число участъка, на който се е подхлъзнала ищцата, с размери от около 50 см. Именно при избора си на подходящо работно облекло и подходящ и безопасен път ищцата е допуснала груба небрежност, като е избрала обувки, неподходящи за работа, и е избрала непригоден път за движение въпреки, че са били налице редица други маршрути. Считат, че така определеното обезщетение следва да се намали с коефициент за съпричиняване, който считат, че е в размер на поне 40 %. Считат, че е налице още едно основание така определеното на ищцата обезщетение от общо 10 994.37 лева за главница и общо 713.17 лева мораторни лихви да се намали до 2 993.37 лева главница и над общо 194.17 лева, след направеното приспадане по чл. 200, ал. 3 от КТ. Молят съда да отмени постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения от ищцата иск за сумата над общо 2 993.37 лева главница и над общо 194.17 лева мораторни лихви от 03.06.2024 г. до 20.11.2024 г. върху главниците. Молят при евентуално уважаване на настоящата насрещна въззивна жалба съдът да преразгледа и постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските. Претендират присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от Р. К. Н. от гр.Т., чрез адв.Я. Д. от САК, с който моли съдът да остави без уважение подадената от „С.Б.“ ООД насрещна въззивна жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му от ответника осъдителни части, като правилно. Въззивницата счита, че така направеното възражение за проявена груба небрежност е неоснователно и недоказано в условията на пълно и главно доказване и не следва да се определя процент на принос от страна на ищцата, поради проявена от нейна страна груба небрежност, респ. справедливият размер на дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде намаляван, а присъден, така, както е определен от съда. Счита, че събраните свидетелски показания са логични, последователни и непротиворечиви, както и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, поради което моли да бъдат кредитирани изцяло от съда. Моли съдът да остави без уважение подадената от „С.Б.“ ООД насрещна въззивна жалба, като изцяло неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди, като правилно първоинстанционното решение в обжалваните му от ответника осъдителни части за сумите над 2 993.37 лева главница и над 194.17 лв. мораторна лихва, 3 както и да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение за пред втората инстанция.

Постъпила е частна жалба от Р. К. Н., чрез адв. Я. Д. от АК - София, против Определение № 3186/04.11.2025г., постановено по гр.д. № 5152/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с която жалбоподателката обжалва постановеното определение като незаконосъобразно и неправилно. На първо място, счита че претендираният на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 4 от НВАР минимално определен размер на адвокатското възнаграждение за сумата от 3 748.70 лева с ДДС в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, се явява справедлив и отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото, респ. на цената на иска, предмета на делото и извършените от процесуалния представител действия. Намира, че така определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е драстично занижен, доколкото предоставянето на подобна адвокатска услуга на свободния пазар на тази цена не би могло да се намери, като не отговаря на реално осъществената дейност и предоставената услуга. На следващо място, счита че неправилно съдът е приел, че върху определеното адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС, като напълно е игнорирал разпоредбата на § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която за адвокатите, регистрирани по ЗДДС дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Намира, че първоинстанционното определение противоречи на задължителната практика на СЕС по този въпрос. Счита, че съразмерно с уважената част от иска на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв за сумата от 1 332.77 лв. с ДДС. Моли съда да отмени изцяло обжалваното определение и вместо него постанови определение за изменение на осн. чл. 248 от ГПК на постановеното от съда Решение № 745/28.07.2025 г. в частта за разноските, като във втория абзац от диспозитива на решението вместо „234.73“ да се чете „1 332.77лева с ДДС“.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпил писмен отговор от другата страна „С.Б.“ ООД.

Постъпила е и частна жалба от „С.Б.“ ООД, чрез адв. Х. Х. от АК – Стара Загора, против Определение № 3186/04.11.2025г., постановено по гр.д.

№ 5152/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Жалбоподателят обжалва постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно, тъй като считат, че претендираният адвокатски хонорар не е следвало да бъде намаляван поради прекомерност. Счита, че общият размер на сторените разноски е в размер на 6139,40 лв., а не 3003.40 лв., от които по съразмерност следва да бъдат присъдени 4 813,92 лв., с оглед отхвърлената част от предявените размери на исковете и общо дължимия размер на обезщетението според ищцата.

4

В условията на евентуалност, ако се приеме, че съдът все пак е бил сезиран с възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, то счита, че общият размер на сторените разноски е в размер на 5472,86 лв., а не 3003,40 лв., от които по съразмерност следва да бъдат присъдени 4291,28 лв., с оглед отхвърлената част от предявените размери на исковете и общо дължимия размер на обезщетението според ищцата.

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени решение № 745/28.07.2025 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като присъди на „С.Б." ООД сумата в размер на 4813,92 лв. за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че все пак направеното условие се е сбъднало и възражение за прекомерност все пак е налице, моли съдът да отмени постановеното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени Решение № 745/28.07.2025 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като присъди на „С.Б." ООД сумата в размер на 4291,28 лв. за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете