Решение № 203 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205962 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 727092– F708325/25.09.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Ф.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..........., представлявано от А. А. З., ЕГН ********** и В. Г. М., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.31 ал.2 вр. чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .

Жалбоподателят „ФАРМАПРИМ” ООД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. З., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Стаматова, пледира за 1 потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 24.04.2023г. от служители към НАП при Централно управление, сред които и св. А. П. Р., на длъжност „старши инспектор по приходите“, е била извършена проверка на обект - Аптека 36.6, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 95, стопанисвана от дружеството–жалбоподател „Фармаприм“ ООД. В хода на проверката е било констатирано следното:

За извършена покупка от клиент на 1 бр. простамент 600 мг е издаден касов бон № 0136496/17.03.2023г. от ФУ модел „Датекс“ с ИН на ФУ DT748049 и ИН на ФП748049, след който е извършена СТОРНО операция с бон № 0136497/17.03.2023г. на основание „Операторска грешка“, който не съдържа задължителните реквизити по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ. Цитираният фискален бон съдържа единствено реквизит „ДП 01“, цена и обща стойност на заплатената сума, но в същия липсват задължителните реквизити по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ, а именно наименование, количество и единична стойност по видове закупени стоки.

Съгласно чл.31 ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ „Сторно документът съдържа най-малко посочените в чл.26 ал.1 т.1-11 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис „СТОРНО“.

Сторно документът е бил извършен от търговски обект аптека „36.6“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 95, стопанисван от „Ф.“ ООД.

Нарушението е било извършено на 17.03.2023г., установено при проверка с ПИП cep. АА 0117395/24.04.2023г. и впоследствие с Протокол cep.

АА №0117399/10.05.2023г. Нарушен е бил редът и начинът за издаването на фискални бонове от фискално устройство, касаещи задължителните 2 реквизити, които трябва да съдържат същите.

С оглед направените констатации, срещу „Ф.” ООД е бил съставен АУАН № F708325/ 30.05.2023г. за извършено нарушение по чл.31 ал.2 вр. чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС.

Актът бил съставен в присъствието на представляващо дружеството лице, което го подписало без възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган е издал обжалваното НП, възпроизвеждайки идентична фактическа обстановка, с което на „ФАРМАПРИМ” ООД е наложил имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.31 ал.2 вр. чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Прието било, че нарушението е извършено за първи път.

И в АУАН, и в НП при описанието на СТОРНО операцията с бон № 0136497/17.03.2023г. на основание „Операторска грешка“, при повторното цитиране в обстоятелствената част на номера на процесния бон, е допусната техническа грешка, в която вместо № 0136497/17.03.2023г., е посочен погрешно № 0140421.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя А. П. Р., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Непосредствено, след предявяване на процесния АУАН № F708325/30.05.2023г. в съдебно заседание, св. Р. обяснява при разпита си, че е допусната грешка в обстоятелствената част на акта, тъй като при повтарянето на сторно касовия бон е посочила, освен процесния

№ 0136497, и грешен - № 0140421. Потвърждава, след предявяването й на фискален бон № 0136497/17.03.2023, че същият е именно процесният сторно бон, който съдържа единствено реквизит „ДП 01“.

Обяснява, че при направа на грешка или рекламация, след издаден фискален бон, търговецът е длъжен да издаде сторно бон, като последният обаче трябва да съдържа реквизитите на фискалния за покупко-продажба. Проблемът за разминаването в реквизитите между фискален бон за покупко-продажба и 3 сторно бон, възниквал от работата с програмен продукт, който е свързан с фискалното устройство, което обаче не било програмирано да издава сторно операции. Съдът кредитира показанията на св. Р. като достоверни, обективни, логични, последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото – АУАН № F708325/30.05.2023г., ПИП cep. АА 0117395/24.04.2023г. и впоследствие с Протокол cep. АА №0117399/10.05.2023г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 24.04.2023г., декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 24.04.2023г., данни от документи за продажба, фискални бонове, съкратен отчет, дневен отчет, картон на стока, складова разписка, график за месец април, договор за наем на недвижим имот от 01.01.2019г., Протокол cep. АА №0117381/30.05.2023г., фактури, кредитни известия, заверено копие на фискален бон № 0136497/17.03.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба Н–18/13.12.2006 г. на МФ сторно документът съдържа най-малко посочените в чл.26 ал.1 т.1–11 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис “СТОРНО”. Когато сторно документът се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. Когато лицето ползва софтуер, включен в списъка по чл.118 ал.16 от ЗДДС, в сторно документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторно операцията.

Направената правна връзка към квалификацията по чл.26 ал.1 т.7 от същата наредба гласи, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно Приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със 4 съответната стойност.

От приложените по преписката и събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в процесното време и място дружествотожалбоподател „Ф.” ООД е извършило нарушение по смисъла на чл.31 ал.2 вр. чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н–18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, тъй като след издаден касов бон № 0136496/17.03.2023г. от ФУ модел „Датекс“ с ИН на ФУ DT748049 и ИН на ФП748049, е била извършена СТОРНО операция на основание „Операторска грешка“ с бон № 0136497/17.03.2023г., който обаче не съдържа задължителните реквизити по чл.26 ал.1 т.7 от наредбата – наименование, количество и единична стойност по видове закупени стоки.

Същият съдържа единствено реквизит „ДП 01“ и обща сума.

Посоченото се потвърждава от приложения по делото и приет като писмено доказателство - сторно бон № 0136497/17.03.2023г., както и от гласните показания на разпитания като свидетел – актосъставителят Р..

По отношение на вината и наведеното твърдение за неправилно програмиране от трети лица на фискалното устройство, то следва да се отбележи, че отговорността на юридическите лица е обективна и не следва да се коментира въпросът за вината на дружеството.

Правилна е материалната норма, под която е подведено деянието на дружеството-жалбоподател. Правилно на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, предвид че нарушението не води до неотразяване на приходи, е наложена имуществената санкция в законоустановения минимум за съответното нарушение - 500 лв. и не подлежи на редуциране от съда.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Актът и постановлението са издадени в предвидената от закона форма и от компетентни лица, видно от наличната по делото оправомощителна Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. Същите са съобразени със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Описанието на нарушението в АУАН и НП е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е наказан, като са описани всички реализирани елементи от състава на 5 нарушението. По отношение на наведеното в тази посока възражение, следва да се отбележи, че при описанието на СТОРНО операцията правилно първоначално е посочен бон № 0136497/17.03.2023г. на основание

„Операторска грешка“ и действително в повторното му цитиране е допусната грешка, като вместо процесният № 0136497/17.03.2023г., е посочен погрешно № 0140421. Съдът обаче намира, че поради очевидната от технически характер грешка, макар да е допуснато нарушение, то не е съществено и по никакъв начин не е създало неяснота за дружеството-жалбоподател, за да му препятства правото на защита. В случая дружеството-жалбоподател не е възразило срещу констатациите нито непосредствено след съставяне на АУАН, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито в жалбата. В този смисъл ясно е, че този аргумент се използва от жалбоподателя като защитна теза, за да бъде осуетена административнонаказателната отговорност срещу него на формално основание. Цялата доказателствена съвкупност по делото води до извод за несъмнена доказаност на административното обвинение за извършеното административно нарушение, именно във връзка със СТОРНО операция с бон № 0136497/17.03.2023г., който бон логично и по изискване на закона следва и описаният в акта и постановлението номер на касов бон № 0136496/17.03.2023г. за извършена покупко-продажба на 1 бр. простамент 600 мг, последният послужил като основание за извършване на сторно операцията. Техническата грешка беше категорично потвърдена от актосъставителя Р. в показанията си, които съдът изцяло възприе с доверие и ги приобщи към доказателствения материал, ведно с приложения и приет като писмено доказателство бон № 0136497/17.03.2023г. В този смисъл еднократното грешно цитиране на сторно бона представлява допусната техническа грешка, която в случая по своето естество и като съобрази всички специфики на случая, съдът не намира за съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на обжалвания акт.