Решение № 1061 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110139009 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу А. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гАДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 41.62 лева, от които 32.03 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2015г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до изплащане на вземането, 5.35 лева- мораторна лихва за забава от 31.10.2016г. до 04.10.2019 г., както и суми за дялово разпределение- 3.49 лева главница за периода м. 09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 15.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и 0.75 лева - лихва за периода 31.10.2016г. до 04.10.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№58851/2019 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гАДРЕС Аб. №: 111, ИД номер: 11111.

От ответника се претендира 1/6 от дължимите суми за топлоснабдения имот.

Ищецът твърди, ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след 1 публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответника е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че сумата, която се твърди, че се дължи за периода месец октомври 2015г. – месец април 2016г. не се дължи поради погасяване по давност на вземането на ищеца. Поради недължимост на главницата не се дължат и акцесорните вземания за мораторна и за законна лихва. Оспорва се претенцията за суми за дялово разпределение. Сочи се, че ищецът не е активно легитимиран да предяви претенция за суми, които се дължат на трето лице за извършена от него услуга. Оспорва се иска за установяване, че ответникът дължи суми за извършена услуга дялово разпределение за период, за който в исковата молба не се твърди такова да е правено.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Н а 15.10.2019 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу КАА НГКР. при квоти 3/6 за Н Г.а К.а-Р, 2/6 за срещу КАА и 1/6 за А. Г. К. са сумата от 192.20 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.10.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до изплащане на вземането, 32.08 лева- мораторна лихва за забава от 31.10.2016г. до 04.10.2019 г., както и суми за дялово разпределение- 20.93 лева главница за периода м. 09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 15.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и 4.50 лева - лихва за периода 31.10.2016г. до 04.10.2019г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. №111.

2

С разпореждане от 24.02.2020 г. по ч. гр. д. № 58851/2019 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника А. Г. К., който е депозирал възражение, намирайки вземането за недължимо, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 31.08.1993 г. ГАК. и ВН К.а са придобили следния държавен имот:АДРЕСетаж в жилищна сграда в АДРЕС

Приложена по делото е молба от ГА.ов К. от 26.04.1993 г. до ищцовото дружество за открИ.не на партида на негово име за топлоснабден имот с адрес: *** Видно от представеното удостоверение за наследници се установява, че Г А.ов К. е починал на 16.01.2011 г. и е оставил за наследници ВНК.а- съпруга, А. Г.- К. – син и Н Г.а К.а-Р- дъщеря.

Приложена по делото е молба от Веселка Несторова К.а от 24.08.2011 г. до ищцовото дружество за открИ.не на партида на негово име за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №****, том ***, рег. №*****, дело №****/***г. на Нотариус ВБКН К.а дарява на Н Г.а К.а-Ри КАА собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент ****, находящ се в жилищната сграда в АДРЕС. С нотариалния акт дарителката отВН К.а си запазва пожизнено правото на ползване върху топлоснабдения имот.

Видно от представения протокол от проведено на 29.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с Топлоснабдителна агенция и Енергиен сервиз „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 30.09.2002 г. между „ФДР“ ООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва един вход - А. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от 3

Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот отоплителните тела са демонтирани преди процесния период и за 15/16г. няма изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 114куб.м., съгл. акт с разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.11.1995г. В процесния имот има монтиран един водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 28.04.2016г., като отчетния формуляр с подпис на потребител е представен на в.л. СТЕ счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и БГВ е в размер на 133.82 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че по партидата на аб. №111 няма извършени плащания

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.