Решение № 298 от 14.07.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 486/2023
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 14.07.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. Плевен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500486 по описа за 2023 година Производство по чл. 435 ал.2,т.6
ГПК .
Въззивно гр.д.№486/2023г.по описа на ПОС е образувано на основание постъпила жалба от С. Т. Д. от гр.Плевен ,чрез пълномощника й адвокат Р. М. от ПАК –длъжник по изп.д. № 20239060400574 по описа на ЧСИ В. С.,рег.№906 срещу постановление на ЧСИ от 23.05.2023г.,с което е отказано прекратяване на изп.дело, с кратък номер №574/2023г.,поради липса на основание ,съгласно чл.433 ГПК.В жалбата са изложени доводи,че с писмо от 05.05.2023г. С. Д. е уведомена за пръв път,че дължи на В. Й. главница в размер на 21 833,40лв.,законна лихва в размер на 145,78лв.за периода 28.04.2023г.-19.05.2023г.; 3 427,90 лв.такси по тарифата към ЗЧСИ,публични вземания в размер на 30лв., на основание издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№6306 на ПРС.По така отправената покана жалбоподателката е направила възражение до ЧСИ на 11.05.2023г.,към което е приложила 7 броя платежни нареждания,с които е заплатила на В. Й. преди уведомлението срещу нея за издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК,като счита,че е изплатила напълно главницата и законната лихва за забава.Твърди се,че С.
Д. е подала и възражение до РС Плевен на 10.05.2023г.,че вземането по изпълнителния лист е погасено чрез плащане на дължимата сума със 7 1 банкови превода,както следва:
- на 10.08.2020г.за сумата 1900лв.;
-на 15.04.2021г.за сумата 5000 щ.д.с левова равностойност 8 150лв.
-на 01.06.2022г.5 105евро с левова равностойност 9984,51лв.;
-на 27.09.2022г.5000 евро с левова равностойност 9 750лв.;
-на 28.04.2023г.10 000 евро с левова равностойност19 500лв.;
-на 04.05.2023г. 2000 евро с левова равностойност 3 900лв.;
-на 09.05.2023г. 1900лв.
В жалбата се твърди,че горепосочените суми са изплатени за погасяването на получената в заем парична сума в размер на 45 000лв.,за която е учредена договорна ипотека с нот.акт.,вписана на 25.10.2019г.в Служба по вписванията Плевен,на основание на което е издаден и изпълнителния лист.В заключение жалбоподателката моли Окръжния съд да отмени постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело и на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК да постанови прекратяване на изп.дело и вдигане на наложените запори върху банковите й сметки.Направено е искане да бъде приложено ч.гр.д.№6306/2022г.по описа на ПРС,по което е подадено възражение ,че сумата,предмет на издадената заповед за изпълнение не се дължи.
Ответникът по жалбата В. И. Й. –взискател по изп.дело е депозирал възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК,в което взема становище, че жалбата на С. Д. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изп.дело е неоснователна.Изложени са доводи,че е предоставил заем на С. Д. в размер на 45 000лв. и вземането е обезпечено с договорна ипотека,учредена с нотариален акт
№11426/25.10.2019г по описа на СВ Плевен.,в който изрично е посочен начина на изпълнение,в т.ч.,че заетата сума се превежда по банкова сметка в „Инвестбанк“АД.Твърди се,че между В. Й. и С. Д. са налице и други договорни отношения,в т.ч.и договор за заем, нотариално заверен ,рег.
№2821/06.06.2022г.на нотариус Д. Н. Плевен за сумата 6 000лв.,за която има издаден изпълнителен лист от 12.05.2023г., присъединен към процесното изп.дело.Посочено е,че във вр.с предоставения заем от 45 000лв.,обезпечен с договорна ипотека
,длъжникът е изплатил следните суми:на
01.06.2022г.сумата в размер на 9954,75лв. и на 27.09.2022г.сумата в размер на 2
9750лв.,което изрично е отбелязано в заявлението за издаване на заповедта.След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на 30.11.2022г.и образуване на изп.дело длъжникът С. Д. е заплатила следните суми:
-на 28.04.2023г.-сумата 19 500лв.;
-на 05.05.2023г. сумата 3 900лв.;
-на 09.05.2023г.сумата 1 900лв.
Посочено е,че след издаване на изп.лист и образуване на изп.дело длъжникът е изплатил сумата общо в размер на 25 300лв.Оспорват се като неоснователни твърденията в жалбата ,че е налице пълно издължаване на сумата по изп.дело и по ч.гр.д.№6306/2022г.по описа на ПРС.Относно платените суми на 08.09.2020г. в размер на 1900лв.и на 15.04.2021г.в размер на 4 960лв. щ.д.се твърди,че не касаят задължението от 45 000лв.,че така изплатените суми се отнасят до други отношения между същите страни и нямат отношение към заема от 45 000лв.Това се доказва от факта,че тези суми са преведени по различна банкова сметка в „Райфайзенбанк“,а всички останали суми,заплатени във вр.със задължението ,обезпечено с договорната ипотека са заплащани от длъжника по банкова сметка в „Инвестбанк“АД,като в основанията за превод наредителят е посочвал индивидуализиращите белези на нотариалния акт-номер,дата и т.н.В заключение взискателят моли Окръжния съд да отхвърли жалбата на С. Т. Д..
Съгласно чл.436 ал.3 ГПК са изложени писмени мотиви от ЧСИ В. С. по обжалваното действие по изп.д.№574/2023г.ЧСИ е описал извършените изпълнителни действия.Взето е становище,че жалбата е допустима,но неоснователна.Изложени са доводи,че е налице материалноправен спор по повод погасяване на процесното вземане,който ЧСИ няма правомощия да разреши с обвързваща сила в рамките на изпълнителното производство,че сумите са депозирани на името на кредитора,но липсват доказателства те да са му изплатени по нотариалния акт за учредена договорна ипотека №107/2019г.В заключение ЧСИ счита,че с оглед данните по изпълнителното дело не са налице предпоставки за прекратяване на изп.д.№574/2023г. по описа на ЧСИ В. С.,поради което жалбата е неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение.
3
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата доводи и представените към изп.д.писмени доказателства,приема за установено следното:
Жалбата на С. Д. е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ от длъжника –отказ на съдебния изпълнител да прекрати образуваното изп.дело,съгласно чл.435 ал.2,т.6 ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на изп.д. с кратък номер №574/2023г. по описа на ЧСИ В. С.,рег.№906 е видно,че същото е образувано на 28.04. 2023г.по молба на взискателя В. И. Й. и издаден изпълнителен лист №3079 от 30.11.2022г.от ПРС по ч.гр.д.№6306/2022г.по описа на същия съд срещу длъжника С. Т.
Д..Съгласно изпълнителния лист С. Т. Д. е осъдена да заплати на В. И. Й. посочените суми -главница,лихви за забава и разноски. Изпълнителният лист е издаден на основание заповед за изпълнение №3458/30.11.2022г.по ч.гр.д.
№6306/2022г.по описа на ПРС,по реда на чл.417 ГПК ,на основание нотариален акт за учредяване на договорна ипотека .От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №107,том І,рег. №3545, дело 99/2019г.от 25.10.2019г.на нотариус Д. Н. се установява,че е сключен договор за заем,по силата на който В. Й. е дал в заем на С. Д. сумата 45 000лв.,получена по банков път по сметка в „Инвестбанк“АД,която заемополучателят се е задължил да върне в срок до 30.11.2019г.За обезпечаване на заема С. Д. е учредила в полза на кредитора В. Й. договорна ипотека върху описания недвижим имот.
След образуване на изп.дело,от ЧСИ В. С. са извършени справки за имотното състояние на длъжника,на последния е изпратена покана за доброволно изпълнение,получена от С. Д. на 10.05. 2023г., наложени са запори върху банкови сметки ,НАП е присъединена като взискател, направено е искане до Служба по вписванията Плевен за вписване на възбрана върху ипотекирания имот и възбраната е вписана на 10.05.2023г.
На 03.05.2023г./л.14 от изп.д./от взискателя В. Й. е депозирана молба до ЧСИ ,че чрез банков превод е получил сумата 19 500лв. за погасяване на дълга.С протокол от 28.04.2023г.на ЧСИ е отразено какви суми са погасени със сумата 19 500лв./л.16 /,като след извършеното разпределение и 4 погасяване на такси,разноски,лихви и част от главницата остава дължима сума 21 913,40лв.
На 11.05.2023г./л.30/от длъжника С. Д. ,чрез пълномощника й адвокат Р.
М. от ПАК е постъпило възражение до ЧСИ,в което са изложени съображения,че със 7 банкови превода,подробно описани е погасила задължението си по получената в заем сума от 45 000лв.,за което е учредена договорна ипотека.Има искане на основание чл.433 ал.1,т.1 ГПК да се прекрати изпълнителното дело и да бъдат вдигнати наложените запори.
Възражението е изпратено за становище на взискателя.
На 17.05.2023г.от взискателя В. Й. чрез пълномощника му адвокат Г. Г. от ПАК е депозирана молба,с която е представен втори изпълнителен лист №1262 от 12.05.2023г.,издаден от ПРС по ч.гр.д. №2609/2023г.Съгласно този изпълнителен лист,който също е издаден на основание заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по посоченото ч.гр.д. по описа на ПРС,С. Т. Д. е осъдена да заплати на кредитора В. И. Й. главница по договор за заем от 06.06.2022г., нотариално заверен в размер на 6000лв.,както и съответните суми за лихва за забава и разноски.С разпореждане на ЧСИ В. С. на основание чл.456 ГПК вторият изпълнителен лист е присъединен към образуваното изп.д.
На 18.05.2023г. от взискателя В. Й. е депозирано писмено становище във вр.с искането на длъжника за прекратяване на изп.дело.В същото са посочени сумите,които са заплатени във вр.с предоставения заем от 45 000лв.,обезпечен с договорна ипотека преди депозиране на заявлението до ПРС,описани са и заплатените суми след образуване на изп.дело,а именно: на 28.04.2023г.-19 500лв.;на 05.05.2023г.сумата 3 900лв.;на 09.05.2023г.сумата 1 900лв.,като според взискателя по този заем след издаване на изпълнителния лист и образуване на изп.дело длъжникът е изплатил общо сума в размер на 25 300лв.Взискателят е посочил,че останалите плащания касаят други отношения между страните и нямат връзка със заема от 45 000лв.
С постановление от 23.05.2023г.на ЧСИ В. С. е отказано прекратяване на изп.дело №574/2023г.с длъжник С. Д.,поради липса на основание ,съгласно чл.433 ГПК.
Съгласно чл.433 ал.1,т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от 5 взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство и във втората хипотеза ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
В конкретната хипотеза от представените към изп.д.писмени доказателства не може да се направи категоричен извод,че са налице предпоставките на чл.433 ал.1,т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство,че длъжникът С. Д. изцяло е погасила задълженията си към взискателя В. Й. ,както по първия изпълнителен лист за дължимите суми по договора за заем в размер на 45 000лв.,обезпечен с договорна ипотека,така и по присъединения втори изпълнителен лист за втория заем в размер на 6 000лв.Има данни,че са извършвани плащания по банков път,като за две от плащанията,посочени в жалбата съответно на 01.06.2022г. за сумата 5 105евро с левова равностойност 9984,51лв.,а според взискателя с левова равностойност 9954,75лв.и на 27.09.2022г.за сумата 5000 евро с левова равностойност 9 750лв.,взискателят изрично е заявил,че касаят процесния договор за заем от 45 000лв.,изплатени са преди депозиране на заявлението и това изрично е отбелязано в самото заявление,респ.тези суми не са предмет на първия изпълнителен лист.По отношение на другите две суми,изплатени преди издаване на изп.лист и образуване на изп.дело,а именно на 10.08.2020г. сумата 1900лв и на 15.04.2021г. сумата 5000 щ.д.с левова равностойност 8 150лв.,взискателят оспорва твърдението на длъжника, че касаят процесния договор.
Относно последните 3 банкови превода,съответно на 28.04.2023г.за сумата 10 000 евро с левова равностойност 19 500лв.;на 04.05.2023г.за сумата 2000 евро с левова равностойност 3 900лв.и на 09.05.2023г. за сумата 1900лв. взискателят не оспорва,че тези плащания са извършени след образуване на изп.дело и с тях са извършени погасявания на дължимите суми по процесния договор за заем от 45 000лв.Тези плащания общо в размер на 25 300лв.са отразени от ЧСИ В. С. по изп.д.,съгласно протоколите за извършеното погасяване,в които е отразено с постъпилите суми каква част от 6 задълженията е погасена,при съобразяване поредността на чл.76 ал.2 ЗЗД.