Решение № 153 от 19.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пазарджик , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201825 по описа за 2020 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. А. В. от с.Радилово, обл.Пазарджик, ЕГН ********** против НП № 36-0000695 от 12.11.2020 год. на началника на ОО ”АА” Пловдив, с което на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП и за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, като устно и в писмени бележки излага съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не изпраща 1 представител, но изпраща писмено становище по съществото на спора, с което иска НП да се потвърди.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 22.10.2020 година, около 16:10 часа в гр. Пазарджик, изходът за АМ „Тракия“, с посока на движение за гр. Пазарджик, е управлява специален автомобил „Мерцедес 2531 Л 6x2“ с peг. № ***, собственост на „Биоен 2015“ ЕООД, ЕИК: 203380570, от категория N3, като извършва обществен превоз на товари - пръжки, с удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на територията на Република България към Лиценз № 10842/11.12.2019 г., с пътен лист серия ЕА № 732064/22.10.20 г., товарителница серия V-3 № 000377/22.10.20 г. Той бил спрян за проверка, при която било установено, че, в качеството на водач извършва обществен превоз на товари, като в момента на проверката не притежавал валидна карта за квалификация на водач на МПС. Направена била справка в информационната система на ИА „АА“, от която се установило, че водачът притежава карта за квалификация на водача, която е била валидна до 01.11.2019 г.

Всичко това според отразеното в НП съставлявало нарушение на чл.2 ал.1 от подробно изписаната по-горе Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ , поради което св. И.П. съставил АУАН против жалбоподателя. В акта обаче нарушението било квалифицирано като такова по чл.42 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ.

Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 20.11.2020 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 27.11.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.П. и писмените доказателства приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

2

При така установената фактическа обстановка жалбата, разгледана по същество, е основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

За нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ /Наредбата/, с издаденото НП е ангажирана отговорността на водача на о с н о в а н и е чл.93 ал.1, т.1 от

ЗАвП , която предвижда административнонаказателна отговорност за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Санкционната норма е свързана с тази по чл.2 ал.1 от Наредбата която пък предвижда, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.

От това следва, че за да е осъществен този състав на административно нарушение, трябва да са налице три кумулативни предпоставки: първо – водачът да извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка; второ – да не притежава карта за квалификация на водача; трето – да извършва превоза с МПС, за управлението на което се изисква СУМПС от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E. Последното изискване също е обективен елемент на административното нарушение, защото ако за управлението на МПС, с което се извършва превозът, не се изисква някоя от посочените категории и подкатегории, то няма да е необходимо водачът да притежава карта за квалификация.

В конкретният казус обаче нито в акта, нито в издаденото въз основа на него НП, е било описано каква категория от гореизброените се изисква за управлението на процесното МПС и откъде следва, че именно това е категорията, която се изисква, т.е. нарушението не е било описано в пълнота– ясно и недвусмислено, при което наказаното лице, а и съдът са поставени в условия да гадаят защо се смята, че водачът е следвало да притежава валидна 3 кърта за квалификация на водач. Непосочването на конкретни и съставомерни обективни и субективни елементи на вмененото нарушение всякога накърнява правото на защита, т.к. лишава привлеченото към отговорност лице да изгражда защитата си, като например оспорва и оборва наличието на тези елементи, гради алиби и т.н.

Извън казаното до тук е налице и друго съществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че при започването на АНП със съставянето на АУАН, в акта дадената цифрова квалификация на административното нарушение е по чл.42 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ. Така посочената нарушена правна норма обаче няма нищо общо със словесно описаното в акта като нарушение, т.к. се отнася за предоставянето на гаранция при участие в конкурс. С това разминаване между цифровата и словесната квалификация в акта още в този момент е накърнено правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, който не бил в състояние ясно и недвусмислено да разбере какво административно обвинение му е повдигнато.

След това актосъставителят е установил, че е дал неправилно цифрова правна квалификация в акт, като е направил поправка в него, задрасквайки цифрата „4“ от дадената квалификация по чл.42 ал.1 от Наредбата, при което квалификацията е станала по чл.2 ал.1 от Наредбата. За тази поправка обаче жалбоподателят не е бил уведомен по никакъв начин, респ. не му е дадена възможност да се защитава по прецизираната цифрова правна квалификация на нарушението. Както посочи св.П., той е направил въпросната поправка в акта в един по-късен момент от неговото съставяне, а не в присъствието на нарушителя, а след това на нарушителя не е бил предявява АУАН с поправената цифрова правна квалификация. С това пък допуснатото СПН е било задълбочено, т.к. едва с издаването и връчването на НП жалбоподателят е научил точната правна квалификация на вмененото му нарушение. Едва в този момент за първи път той е бил в състояние адекватно да организира своята защита по предявеното му административно обвинение. Известно е обаче от правната теория и практика, че правото на защита в един АНП възниква още от момента на съставянето на акта, но в конкретния казус жалбоподателят е бил лишен от това свое право поради изтъкнатите по-горе 4

СПН, което като последица налага отмяна на НП.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от

Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие, както и от представения списък на разноските се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Вл. Д. от ПАК.

При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“, а областният отдел, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към агенцията.

Поради липса на възражение за прекомерност на разноските е безпредметно да се обсъжда въпросът дали те подлежат на намаляване.

По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 36-0000695 от 12.11.2020 год. на началника на ОО ”АА” Пловдив, с което на Т. А. В. от с.Радилово, обл.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАП и за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда 5 за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация е наложена глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. В. от с.Радилово, обл.Пазарджик, ЕГН ********** разноски в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6