Решение № 1505 от 18.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20223100101350 по описа за 2022 година

Предявени са искове от Р. Д. Я. срещу "Роса Фероса" ЕООД за предаване владението върху недвижими имоти, представляващи: 1. самостоятелен обект в сграда ид. ***, представляващ ателие, находящо се в *******, на първи партерен етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 кв. м, състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при подробно описани граници, ведно с 3.6523 % ид. ч., равняващи се на 9.19 кв. м ид. ч. от общите части на сградата ид. *** и от правото на строеж, както и съответните 10 кв. м ид. ч. от мястото върху което е построена сградата ПИ ***, с площ по акт за собственост от 196 кв. метра, а по карта - с площ от 200 кв. м, при подробно описани граници, основан на твърдение за придобИ.е чрез договор с НА № 109, том III, peг. № 4433, дело № 455/2007 г.

ВН и 2. реална част с площ с площ 1061 кв. м от ПИ ***, при граници на реалната част границите на имот стар ид. ***, очертани по скицата на л. 17 от делото, ведно със сгради ид.

*** и ***, основан на твърдение за придобИ.е чрез договор с НА № 116, том XXIII, дело № 5833/1993 г. на ВН, двата иска по чл. 108 ЗС и за заплащане на обезщетения за лишаване от ползването на имотите: по т. 1 за периода от 16.05.2014 г. до 22.06.2022 г. - 40000 лв.; по т. 2 за периода от 13.01.2014 г. до 22.06.2022 г. - 60000 лв., двата иска по чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, с присъждане на разноските.

Ответникът намира, че исковете са недопустими, поради силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 882 по описа за 2015 г. на ВОС.

Ищецът сочи че решението по в. гр. д. № 434 по описа за 2016 г. на ВОС, с което е отречено вземането на праводателката на ответника В.Н.

1 спрямо ищеца и решението по т. д. № 123 по описа за 2017 г. на ВОС, с което договорите са обявени за нищожни, са нови факти, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо (л. 205).

Ответникът предявява възражение за придобИ.е на имота по давност (л.

212) чрез владение, упражнявано в периода от 13.01.2014 г. и 16.05.2014 г., съответно до същите дати през 2019 г. и присъединяване владението на праводателя, на основание постановления за възлагане, а срещу исковете по чл. 73, ал. 1 ЗС – възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва упражняването на владение върху вещите. Твърди, че е предал владението по силата на предварителен договор.

Ищецът сочи, че постановленията са недействителни според ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК (л. 219), както и че противоречието с добрите нрави изключва възможността приобретателят да не е знаел за порока. Счита, че намира приложение принципът, че давност не тече срещу титуляр, който не може да упражни правото или да се защити, което за ищеца е така до 29.01.2019 г. (влизане в сила на решението по в. гр. д.

№ 434 по описа за 2016 г. на ВОС). Намира, че ответникът няма право да се позове на давността, тъй като праводателят му не е имал право. Оспорва и възражението за погасяване на вземанията по давност.

В първото съдебно заседание ответникът твърди, че за сградите в ПИ са издадени предписания за премахване (л. 257). Ищецът намира, че увреждането на сградите, поради лошото стопанисване от владелеца, не е обстоятелство, което може да влияе върху обезщетението, което той дължи.

По същество страните поддържат становищата. Представят подробни писмени бележки. Ищецът оспорва плащането и предявява възражение за прекомерност на възнаграждението.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По силата на пресъдено нещо:

В мотивите на решение № 105/06.01.2017 г. по гр. д. № 1091 по описа за 2016 г. на ВКС РБ ІІ г. о. ( гр. д. № 882 по описа за 2015 г. на ВОС) съдът е приел, че следва да бъде отчетен и фактът, че изходът на спора за вземането ще предопредели пътя на защита и правата на ищеца, възникнали по повод продажбата на негов недвижим имот на изпълнително основание, което е отпаднало. Съдът не е спрял производството по исковете за собственост.

Вярно е, че в общия случай би трябвало да се приеме, че нищожността на договорите за замяна е следвало да бъде установена в процеса по иска за собственост, по необходимост след отричането на вземането, но в процесния случай съдът е приел, че последващите обстоятелства ще предопределят пътя за защита. Затова не е допустимо в следващ процес между същите страни съдът да приеме, че какъвто и да е бил изходът на спора за вземането, това не би имало значение за правата на ищеца (аргумент за стабилността stare decisis Ташев, Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 223).

Затова силата на пресъдено нещо в случая не погасява правото на нови искове за собственост.

Исковете са допустими и надлежно предявени.

2

По същество:

От представените в заверени преписи документи (л. 25 и 27) е видно, че ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти чрез посочените в исковата молба договори.

С решение № 28/13.03.2018 г. (л. 56-57), поправено с решение № 48/23.04.2018 г. по в. гр. д. № 434 по описа за 2016 г. на ВАпС (л. 58), чието обжалване не е допуснато с определение № 70/29.01.2019 г. (л. 59) вземането на В.Н. срещу ищеца е отречено.

Взискател, който не притежава изпълняемо право е привиден кредитор (т. 1 ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК).

Съдът приема, че всичко, което получи привидният кредитор е без основание, поради което постановленията за възлагане на имотите от 2013 г.

(л. 52 и л. 54) са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД (решение № 135 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4682/2017 г., IV г. о., ГК).

С решение от 28.02.2018 г. по т. д. 123/2017 г. по описа на ВОС (л. 2833) договорите от 13.01.2014 г. с нот. акт № 8, том І от 2014 г. ВН № 363 (л.

47) и от 16.05.2014 г. с нот. акт № 178, том ІІ, рег. № 4571, дело № 172/2014 г.

ВН № 363 (л. 45) са прогласени за нищожни, поради значителната нееквивалентност на престациите. Решението е влязло в сила (л. 35-44).

В показанията си свидетелят Т. В. (л. 387) сочи, че за първи път ходил в имота през м. юни 2013 г. Завела го В.Н., която му казала, че имотът е нейн.

Взискателката е упражнявала фактическа власт върху съседния имот въз основа на договор, сключен с ищеца през 2007 г. (л. 6 от гр. д. № 12015 по описа за 2012 г. на СГС) . Ищецът е обещал при бъдещо строителство да не се спазват отстоянията от процесния имот и ако реши да продава да предложи на нея (л. 8 от същото дело). Поради това, дори взискателката да е упражнявала фактическа власт, е напълно изключено тя да е имала намерение за своене.

От друга страна, само когато фактическата власт е предадена въз основа на предварителен договор, същата е приравнена на владение.

В процесния случай няма владение, но ако се приеме, че е имало, то би било недобросъвестно, защото постановленията за възлагане са нищожни т.е. липсва основание по чл. 70 ЗС. Знанието на владелеца има значение, когато основание, макар и опорочено, съществува, но не и когато липсва основание.

Дори да е установила фактическа власт върху имота още на 01.08.2013 г. срокът, изтекъл до предявяването на исковете на 23.06.2022 г. е недостатъчен.

Възражението за придобИ.е по давност е неоснователно.

По пасивната легитимация:

От представения заверен препис (л. 103, 331) се установява, че от ЧСИ е съставен протокол от 23.07.2021 г., в който е вписано изявление на управителя на ответното дружество, че то владее поземления имот.

Ответникът предявява възражение, че по-късно е предал фактическата власт върху ПИ въз основа на предварителен договор, но не посочва купувача и не представя договора.

Приема се, че след като едно лице веднъж е установило фактическа 3 власт върху имот, предполага се до доказване на противното, че то упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да я упражнява занапред (решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК).

Предположението е фактическо, поради което не е било необходимо на ответника да се укаже тежестта да го опровергае (цит. решение № 330).

Съдът приема, че пасивната легитимация е доказана.

Исковете за собственост са основателни и следва да бъдат уважени.

Вземанията за обезщетения по чл. 73 ЗС се погасяват с общата петгодишна давност (определение № 288 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 866/2020 г., II г. о., ГК).

В общия случай би следвало да се приеме, че са погасени по давност за периодите до 22.06.2017 г., но в процесния случай уреждането е на отношения, обусловени от отложеното произнасяне по собствеността в първия процес.

Съдът приема, че размерите по заключението на вещото лице М. П. по първата допусната експертиза (л. 251) са по-близки до действителните пазарни наемни цени.

Исковете по чл. 73 ЗС също са основателни и следва да бъдат уважени.

Цените на исковете за собственост са: за ателието 51299.50 лв., по 30943.50 лв. за сградите и 43897.60 лв. за ПИ. Минималното възнаграждение е 10933.36 лв. Минималното възнаграждение по исковете по чл. 73 ЗС е 8650 лв.

Ответникът следва да заплати на адв. Ж. сумата 19583.36 лв., на ищеца сумата 245.08 лв. – сторените разноски по списък, а по сметка на ВОС таксите по исковете и за удостоверения и разноските за възнаграждения на вещи лица, от които ищецът е бил освободен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Роса Фероса" ЕООД, ЕИК 202865866, седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж. к. "Възрожденци" № 58, вх. А, ет. 1, ап. 2 да предаде на Р. Д. Я., ЕГН **********, ******, съдебен адрес на ищеца: ****** чрез адвокат Б. И. Ж., тел. ***** владението върху недвижими имоти, представляващи: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и две, сто и петдесет и две, три, две), представляващ ателие, находящо се в гр.

Варна, община Варна, *****, разположено на първи партерен етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 (четиридесет и едно цяло и четиридесет стотни) кв. м, състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акта за собственост: ******, ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по кад. карта: на същия етаж - няма съседи, под обекта - обект 4

***, над обекта - обект ***, обект

***, ведно с 3.6523 % (три цяло и шест хиляди и петстотин и двадесет и три десетохилядни процента) ид. ч., равняващи се на 9.19 кв. м ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж, както и съответните 10 кв. м ид. ч. от мястото върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ****** № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв. м, а по карта - с площ от 200 кв. м, с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване високо застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: кв.

507, парцел II-2, при граници по документ за собственост: улица, ПИ № 118, ПИ № 120 и ПИ № 122, а по карта имот ***, имот ***, имот ***, имот *** и имот ***, придобит чрез договор с нотариален акт № 109, том III, peг. № 4433, дело № 455/2007 год. на Т.М. - нотариус при Варненския районен съд, акт № 25, том LXXXVI, дело № 21057/2007 г., дв. вх. peг. 27239 от 18.09.2007 г. на Службата по вписванията – Варна и 2. реална част с площ с площ 1061 (хиляда и шестдесет и един) кв. метра от ПИ *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и четири, хиляда и осемстотин и деветдесет и две), при граници на реалната част границите на имот стар идентификатор ***, очертани по скицата на л. 17 от делото, ведно със сгради идентификатори *** и ***, придобит чрез договор с нотариален акт № 116, том XXIII, дело № 5833/1993 год. на О.С. - нотариус при Варненския районен съд, на основание чл. 108 ЗС и да му заплати обезщетения за лишаване от ползването на имотите: по т. 1 за периода от 16.05.2014 г. до 22.06.2022 г. - 40000 (четиридесет хиляди) лв.; по т. 2 за периода от 13.01.2014 г. до 22.06.2022 г. - 60000 (шестдесет хиляди) лв., на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете: 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 245.08 лв. (двеста и четиридесет и пет лева и 08 ст.), представляваща сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.