Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 10.02.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2899/2025
Вид
Решение № 51
Подписан
10.02.2026
В сила
03.03.2026
Състав
Димитър Манджуров

Цитирани разпоредби

  • Чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е ал. 3 и 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е ал. 3 и 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж ал. 2 и сл. · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10б ал. 9 · Закон за пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Стара Загора, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530202899 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш № 8505988583 за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал.

3б от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя "ГРУПМЕЛ" ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата жалбоподателят моли съда да отмени процесния ЕФ. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и производствените правила.Претендира разноски.

Наказващият орган с писмено становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесния

ЕФ.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответното административно наказание.

Жалбата е основателна.

1

Жалбата е срещу Електронен фиш № 8505988583 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

ЕФ № 8505988583 е издаден за това, че на 01.12.2022г. в 07:51 часа, е установено нарушение № F014275F17C33653E053021F160AF7FF с ППС *****, регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община Стара Загора, установено е в движение по път I-5 км 239+292, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по- малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 20811 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км 239+292, община Стара Загора.

Собственик, на когото е регистрирано ППС, е " ГРУПМЕЛ " ООД с представител Ж.Т.Т..

С процесния ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя " ГРУПМЕЛ " ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

В ЕФ е вписано, че независимо от налагането на това административно наказание " ГРУПМЕЛ " ООД дължи и заплащане на съответната такса от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от " ГРУПМЕЛ " ООД пътно превозно средство в размер на 133.00 лв. и че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750.00 лв. при спазване на чл.

189е ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по Закона за пътищата ще се счита за изпълнено. Вписано е също така, че Електронният фиш може да бъде анулиран при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 189ж ал. 3 от ЗДвП (чрез изрично искане за анулиране в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш с молба до председателя на УС на АПИ), както и в случаите по чл. 187а ал. 4 от ЗДвП (чрез представяне на необходимите документи в 7дневен срок от връчването на електронния фиш пред наказващия орган).

На първо място, следва да се посочи, че Еф е издаден при условията на чл. 189ж от Закона за движението по пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по 2 издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш.

Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение № 2472/20.12.2022 г. по к. а. н. д. № 2518/2022 г. на Адм. съд Пловдив, Решение № 233/04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3229/2020 г. на Адм. съд - Пловдив и др. /. По отношение на ЕФ се съобразява общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

В § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". Като електронно изявление при неговото издаване не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два отделни акта /АУАН и НП/.

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК следва да се прилага във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК или в случая абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от датата на довършване на деянието /чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, в този смисъл виж решение № 255/26.04.2023 г. на Административен съд Пазарджик по канд № 175/2023 г.; Решение № 6826/19.11.2021 г. на Административен съд София - град по канд № 8823/2021 г.; Решение № 3006/04.05.2022 г. на Административен съд - София - град по канд № 2287/2022 г. Решение № 614/12.05.2023 г. на Административен съд София област по канд № 485/2023 г. и други.

Съгласно § 21 б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр. 60 в сила от 16.08.2019 г. разпоредбите на чл. 187а и на чл. 189е от ЗДвП се прилагат съответно като в първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по чл.

179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от неговия собственик. В случая нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, когато е съставен Електронен фиш въз основа на данните, постъпили в системата по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП от използвани технически средства и системи. Следователно, разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП в редакцията й към момента на нарушението и на издаване на ЕФ не е основание да се приеме, че за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не се 3 прилага чл. 187а от същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда по чл. 189ж ал. 2 и сл. от ЗДвП и спазване на чл. 189е ал. 3 и 4 от ЗДвП.

На следващо място, следва да се посочи, че Регламент за изпълнение 2020/204 на Комисията в чл. 2 § 7 изрично предписва задължение за доставчика на Европейска услуга за електронно пътно управление да уведоми ползвателя на тази услуга за всеки случаи на недекларирана пътна такса и да предложи възможност за отстраняване на нередността, когато такава е предвидена в националното законодателство, преди предприемането на принудителни мерки. Следователно, на националния законодател принадлежи компетентността да установи нормативно състав на нередност за недекларирани пътни такси и тя е упражнена, видно от административно наказателните разпоредби на ЗДвП в сила от 16.08.2019 г. /чл. 179, ал. 3-ал.

3б/, но освен това нормата на Регламента вменява задължение за уведомяване, без нужда от имплементирането му с национална правна норма. На задължението за уведомяване съответства правото на частноправните субекти на нередността да бъдат уведомени преди предприемане на принудителните мерки - реда за отстраняване на нарушението преди образуване на административно наказателно производство е в компетентност на националния законодател. Регламентът се прилага от 19.01.2021г., а редът за упражняване на това право е установен от чл. 10б ал. 9 от Закона за пътищата в ред. ДВ бр. 14/14.02.2023 г. в сила от 01.01.2024 г., но липсата на национален ред за упражняване на правото в посочения период не дерогира задължението за уведомяване /В този смисъл виж решение № 1510 от 29.04.2024 г. по канд 219/24 г. по описа на Административен съд - Стара Загора/.

На следващо място, следва да се съобрази указаното в Решение по дело С - 61/2023 г. на СЕС, което касае съразмерността на наказанията, налагани с ЕФ/НП от АПИ. Чл. 9а от Директива 1999/62 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.07.2011 г. е в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Поради всички изложени по - горе съображения, съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на 4 разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на процесуалния представител на АПИ се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в размер на 800,00 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното възнаграждение е над минималния размер, поради което и възражението за прекомерност е основателно. Делото е с ниска фактическа и правна сложност и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до минималния, който се предвижда в наредбата.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 281.21 евро/550 лв/ - направени разноски за адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505988583, с който на " ГРУПМЕЛ " ООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 278,22 евро (2500.00 лева), като незаконосъобразен.