Определение № 28917 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28917 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20261110108441 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, чрез пълномощника й адв. Д.М., със съдебен адрес в *** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителите Б.К.Б. И С.И.Г..

В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.08.2021 г. ищцата е сключила с ответното дружество потребителски договор за кредит № **** за сумата от 1 000 лв. /511.29 €. В договора е посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 350,11 лв. /178,95 € или 35 % от размера па главницата. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № ****.

Ищцата претендира, че клаузата по чл. 9 ал. 1., с която е договорено плащането на такса „бързо разглеждане“, е неравноправна, поради което и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита па потребителите, тъй като задължава потребителят да заплати сума в размер на 35% от главницата за услуга, която не е извършена. Навежда доводи, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в общите условия към договор за потребителски кредит. Ц. Ч. сочи, че клаузата на чл. 9 ал. 1 от договора за потребителски кредит е нищожна и поради противоречие е добрите нрави, тъй като заплащането на допълнителната такса води до оскъпяване на кредита, за което не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба. Излага съображения, че съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани е усвояване и управление на кредита. В този смисъл, уговорената с чл. 9 ал. 1 такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК.

Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК е да ес покрият административните разходи на кредитора при предоставяне па допълнителни услуги, свързани е договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Излагайки тези доводи ищцата, твърди, че клаузата на чл. 9 ал. 1 от договора е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1. пp. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26. ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави и на основание чл. 146 от ЗЗП, поради 1 неравноправност.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Ц. Ч. обосновава правния интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожността на чл. 9 ал. 1 от потребителски договор за кредит № ****, сключен на 10.08.2021 г.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъде задължен ответника да представи договор за паричен заем № **** и погасителния план към него.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на специалните изисквания на закона за действителност.

Ответникът излага съображения, че в договора е посочен ГПР и същият реално съответства на реалните разходи. Сочи, че допълнителната такса не следва да се калкулира в ГПР, защото плащането й не е задължително условие за получаване на кредита, респ. не попада в легалната дефиниця на общ разход по кредита за потребителя. Не оспорва обстоятелството, че такса по чл. 9 от договора не е включена в ГПР.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания и не изразява становище по доказателствените искания на ищцата.

Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.

Представените с исковата молба документи следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, като относими и допустими.

Неоснователно е и искането за задължаване на ответника да представи процесния договор и погасителния план към него. Договорът е представен от ищеца, а погасителния план се съдържа в самия договор. Той не е оспорен от ответното дружество, поради което е безпредметно повторното му представяне.

Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.

Съобщава на страните проекта за доклад по делото:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: а) на 10.08.2021 г. ищцата е сключила с ответното дружество потребителски договор за кредит № **** за сумата от 1 000 лв. /511.29 €; б) в договора е посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 350,11 лв. /178,95 € или 35 % от размера па главницата; в) заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № ****; г) клаузата на чл. 9 от договора, предвиждаща заплащането на такса за „бързо разглеждане“ е нищожна, тъй като таксата не е включена в размера на ГПР по договора.

2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: договор за паричен заем № *** от 10.08.2021 г. е сключен при липсата на пороците, посочени в исковата молба, водещи до неговата недействителност – таксата по чл. 9 от договора не следва да бъде включена в ГПР, тъй като тя не е задължително условие за получаване на кредита.

2

3. Правната квалификация на предявените искове: чл. 10, чл. 19 ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

4. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № *** от 10.08.2021 г. със съдържанието, посочено в исковата молба.

5. В тежест на ответника е да установи наличието на действителен договор за паричен заем вкл. клаузата на чл. 9 от него.

6. Ищцата и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.

7. Не се спори между страните по делото, че таксата за бързо разглеждане, предвидена в чл. 9 от договора, не е включена в посочения в него годишен процент на разходите.

8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.11.2026 г., 15,30 часа, за която дата и час да бъдат призовани ищцата и ответникът.

Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис от отговора - към призовката за ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3