Решение № 186 от 23.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. П., 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500373 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „А.с.в.“ ЕАД против Решение № 475/ 08.04.2024 г. по гр. д. № 1804/2022 г. на Окръжен съд – П. в частта, в която са отхвърлени предявените против А. Г. А. искове за следните суми: 4 533. 88 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **, сключен на *** г., представлява разликата над присъдената главница от 48 456. 24 лв. до пълния претендиран размер от 52 990. 12 лв.; 12 424. 38 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.01.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ – 04.11.2019 г.; 13 092. 49 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.01.2018 г. до подаване на исковата молба, начислена на основание чл. 5 от договора за потребителски кредит.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорва извода на окръжния съд за недействителност на договора за кредит поради нарушаване на законовото изискване да е написан с шрифт не по – малък от 12. Поддържа, че използвания шрифт от 11. 6 и 11. 7 е близък и неразличим с просто око от изискуемия шрифт 12, с оглед на което 1 счита, че не е допуснато нарушение на закона. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови ново по същество, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемият А. Г. А. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

С Определение № 1593/ 13.06.2024 г. съдът е оставил без уважение искането на „А.с.в.“ ЕАД за изменение на постановеното Решение № 475/ 08.04.2024 г. в частта на разноските чрез намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Д. Б. като процесуален представител на ответника А. Г. А. от 4 526. 50 лв. на 300 лв.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от „А.с.в.“ ЕАД, който чрез пълномощника си иска да се отмени и да се уважи направеното искане за намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата адв. Д. Б. оспорва същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

„А.с.в.“ ЕАД е предявила против А. Г. А. обективно съединени искове по чл. 432 ТЗ и чл. 86 ЗЗД общо за сумата от 78 506. 99 лв., от които:

52 990. 12 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **, сключен на *** г., ведно със законна лихва, считано от 06.07.2022 г. до окончателното изплащане;

12 424. 38 лв. лева – възнаградителна лихва за периода 05.01.2018 г.

/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 04.11.2019 г.;

13 092. 49 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.01.2018 г. до подаване на исковата молба, начислена на основание чл. 5 от договора за потребителски кредит.

Между страните не е спорно, че с Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от *** г. „Б.**П.П.Ф.“ЕАД е предоставило на А. Г. А.

2 кредит в размер на 55 000 лв., който е следвало да върне на 120 равни месечни вноски.

Видно от приетата по делото счетоводна експертиза договорената сума е усвоена изцяло на *** г. чрез превод по разплащателната сметка на кредитополучателя в „П.и.*“АД. Постъпилите суми за погасяване на кредита от страна на ответника са в общ размер на 6 543. 76 лв. Според вещото лице при изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 3 ЗПК освен уговорената лихва е включена и „такса ангажимент“ от 1100 лв., при което ГПР е равен на 14. 3392%.

На 15.06.2018 г. между „Б.**П.П.Ф.“ ЕАД и „А.с.в.” ЕАД е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по силата на което вземанията по посочения по-горе договор са прехвърлени на ищеца „А.с.в.” ЕАД.

Между страните не е спорно, че ответникът А. Г. А. е бил уведомен за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на кредита на 04.11.2019 г. със залепване на уведомлението чрез ЧСИ К.П..

Ответникът А. Г. А. оспорва предявените искове с възражение за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК поради изписване текста на договора с шрифт по – малък от 12, неточно посочване размера на ГПР, както и с възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.

В чл. 10, ал. 1 ЗПК са посочени изискванията, на които следва да отговаря договорът за потребителски кредит - да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора -, неспазването на които е основание за неговата недействителност съгласно чл. 22 ЗПК.

По настоящето дело по категоричен начин се установи от приетата съдебно – техническа експертиза, че в текста на договора е използван шрифт Garamond, чийто размер варира в диапазона между 11.6 и 11. 7, с оглед на което окръжният съд е приел, че процесният договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазването на изискването 3 за изписването му с шрифт не – по малък от 12.

Настоящата инстанция намира горния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразен. Изискването за минимален размер на шрифта е свързано със защита правата на потребителите и както е прието в т. 35 от Определение от 14.01.2021 г. по дело С – 535/ 20 на СЕС, то цели да гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да препятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасност от важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.

Съдът на ЕС изрично е приел, че посоченото изискване е в съответствие с нормата на чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕО на Съвета, даваща възможност на националния законодател да установява правила, отнасящи се до действителността на сключването на договора за кредит, които са в съответствие с правото на Комисията.

От друга страна следва да се има предвид нормата на чл. 23 от Директива 2008/48, с която на държавите - членки е делегирана възможност да определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, като е поставено изискването да същите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Признаването на договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК има за последица отпадане правото на кредитора да получи лихвите и таксите по договора ведно с главницата.

Според СЕС (т. 63 от решение от 09.11.2016 г., С – 42/15) строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. Прието е още (т. 69), че санкция, лишаваща кредитора от лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на чл. 23 от Директива 2008/48 при неизпълнение на изискване, имащо съществено значение в контекста на посочената директива. Подобно нарушение представлява непосочването в договора за кредит на данните по чл. 10, § 2, тъй като то би могло да попречи на 4 потребителя да прецени обхвата на своето задължение (т. 71). Посочено е още (т. 72), че налагането на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Настоящата инстанция намира, че допуснатото от кредитора нарушение, изразяващо се в изписване текста на договора с шрифт 11.6 и 11.7 вместо с предписания от закона размер 12, не е съществено в контекста на директивата, което да обоснове посочената санкционна мярка – прогласяване на договора за нищожен с произтичащите от това последици. Касае за незначително отклонение от указания в закона минимален размер на шрифта, което не би могло да попречи на ответника да се запознае с произтичащите от договора права и задължения. Целта на посоченото изискване е да позволи на кредитополучателя да прочете договора без затруднение с оглед вземането на информирано решение относно неговото сключване. За съществено следва да се приеме само такова отклонение, което изисква полагането на усилия над обичайните за запознаване с текста на договора, каквото в случая не е налице с оглед незначителния характер на същото. Предвид изложеното следва да се приеме, че в контекста на предвидения в чл. 23 от Директива 2008/ 48 принцип за пропорционалност на санкциите обявяването на договора за недействителен единствено поради формалното неизпълнение на изискването за минимален размер на шрифта, без същото да се е отразило на възможността на потребителя да се запознае без особени усилия със съдържанието му, представлява непропорционална с посоченото нарушение мярка, което препятства прилагането й.

Неоснователно е и второто възражение за нищожност поради неточно посочване на годишния процент на разходите. Съдебната практика на СЕС (решение по дело С – 42/ 15) е извела разбирането, че, за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, чл. 4 от Директива 2008/ 48 изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Затова се приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно 5 доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Според СЕС неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директива 2008/48, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат в частност данни като например годишният процент на разходите, броят и периодичността на погасителните вноски. В тази връзка следва да се съобрази приетото в решение от 21.03.2024 г. по дело С – 714/22, според което, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Процесното възражение се основава на твърдението, че в ГПР по договора от 14. 34 % в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включено задължението му за застрахователна премия от 0.602% от използвания лимит по кредитната карта. В случая разходите по кредита, от които се формира ГПР, включват само два компонента – уговорената възнаградителна лихва от 12. 96 % и такса ангажимент в размер на 1100 лв. Независимо от посоченото в т. 2 от договора за кредит, че се дължи и застрахователната премия, всъщност такава не е предвидена, тъй като срещу графата „Застраховатерна премия“ като размер е отбелязано 0. 00 лв. При така установените разходи по кредита изчисленият от вещото лице ГПР съвпада по размер с посочения в договора от 14.34 %, от което следва, че процесният договор не страда от посочения порок.