Определение № 1036 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500879 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№10461/30.03.2023г. депозирана от

К. И. В. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв.

Т. Н., със съдебен адрес за призоваване и и кореспонденция: гр.С., бул.“В.“ №.., ет..., ап.... против Протоколно определение №1313 от 08.02.2023г. постановено по гр.д.

№16676/2022г. по описа на ПРС, пети бр..с., с което е прекратено производството по делото на основание чл.126 ал.1 ГПК.В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд - Пловдив като компетентен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски в настоящото производство.

В срок е постъпил отговор от Д. И. П. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. Л. М., в който е взето становище относно неоснователността на частната жалба по съображения подробно изложени в същия. Моли се да се потвърди обжалвания акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е сезиран от К. И. В. с ЕГН-********** с иск с правно основание чл.49 ал.1 и ал.3 СК предявен срещу Д. И. П., за прекратяване на брака по вина на ответницата. Иска е предявен пред Софийски районен съд като е образувано гр.д.№7896/2022г., брачно отделение 89 бр.с..Установено е, че ищецът е българин, с българско гражданство, но няма постоянен адрес на територията на Р. България, с оглед на което обстоятелство е предявил иска пред РС София. В срока по чл.131 ал.1 ГПК, в хода на производството на образуваното пред РС София, е депозиран отговор от ответницата Д. И. П., която е българка, с българско гражданство.

Ответницата е направила възражение за недопустимост на предявения иск на основание чл.82 ал.2 КМЧП, с аргумент, че ищецът е с американско гражданство и обичайно местопребиваване на двамата съпрузи е в САЩ.

Посочва, че пред Окръжен съд гр.Денвър, щата Колорадо, Съединени Американски щати, е образувано бракоразводно дело като исковата молба е предявена от Д. И. П. против К. И. В. с ЕГН-**********, на 06.01.2022г. с идентичен на настоящото дело предмет.

В първото съдебно заседание по образувано гр.д.№7896/2022г., брачно отделение 89 бр. на РС София, ответницата е направила възражение за местна подсъдност на делото с твърдение, че постоянния и адрес е в гр.П..

След извършена служебна справка, Софийски Районен съд е констатирал, че постоянния адрес на ответницата е в гр.П., поради което е уважил възражението за местна подсъдност, като с протоколно Определение №15525/24.10.2022г. производството по делото е прекратено пред РС гр.София и е изпратено по подсъдност на РС гр.Пловдив.

С протоколно определение №1313/08.02.2023г. постановено по гр.д.

№16676/2022г. по описа на ПРС, пети бр.с., съдът е прекратил производството по делото на основание чл.126 ал.1 ГПК, с мотиви, че между същите страни, на същото основание и същото искане, е образувано на 2

06.01.2022г. т.е. преди образуване на настоящото делото, бракоразводно дело пред

Окръжен съд гр.Денвър, щата Колорадо, Съединени Американски щати, поради което второ заведеното дело на 17.02.2022г. пред РС София, подлежи на прекратяване.

Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда два основни довода: първият, че не са налице достатъчно данни за висящ процес пред Окръжен съд гр.Денвър, щата Колорадо, Съединени Американски щати, с предмет идентичен с настоящото дело , за да се приложи разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК и вторият , че в случай, че съдът приеме, че са налице годни доказателства, които обосновават наличието на висящ процес пред чужда юрисдикция, то е приложима нормата на чл.37 от Кодекса на

Международното частно право, като съдът следва да прецени дали производството да бъде спряно или да бъдат продължени съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав не споделя направеният първоинстанционният съд правен извод по следните съображения: от

Безспорно е, че и ищецът има двойно гражданство и българско, и американско, а ответницата има българско гражданство. Доколкото ищецът е български гражданин, то това обстоятелство, само по себе си е достатъчно условие за компетентността на българския съд, на основание чл.4 т.2 и чл.7 КМЧП.

От друга страна и двамата съпрузи имат българско гражданство, но обичайно местопребиваване в САЩ при подаване на искова молба за развод пред американския съд и впоследствие при образуване на бракоразводно дело пред българския съд. Предвид на тези данни е налице хипотезата на чл.37 КМЧП, като решаващият съд следва да прецени, в случай че са налице достатъчно доказателства, че между същите страни, на същото основание и за същото искане, има по-рано заведен процес през чуждестранния съд, дали с а налице основанията за спиране на по-късно заведеното пред българския съд дело. Разпоредбата на чл.37 КМЧП поставя изискване, съдът да прецени по-рано заведения процес пред чуждестранния съд дали се очаква да приключи в разумен срок. Съгласно разясненията дадени в трайната практика на ВКС - хипотезата на чл.37 КМЧП изисква и очакване , че процесът пред чуждия съд ще приключи в разумен срок с окончателно 3 решение./ Определение №293 от 16.05.2011г. на ВКС, по ч.гр.д.№198/2011г., четвърто г.о. ГК/.

Като е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт нарушавайки разпоредбата на чл.37 КМЧП. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ПРС, за преценка налице ли са достатъчно данни, че процесът пред чуждия съд ще приключи в разумен срок с окончателно решение, наличието на които би обосновало извода за спиране на производството образувано пред българския съд, а липсата на такива, би обосновало извода за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколно определение №1313 от 08.02.2023г. постановено по гр.д.№16676/2022г. по описа на ПРС, пети бр..с., с което е прекратено производството по делото на основание чл.126 ал.1 ГПК ВРЪЩ А делото на Районен съд – ПЛОВДИВ, пети бр.с. за изпълнение указанията дадени в мотивната част на определението..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4