Решение № 486 от 19.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Плевен, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20234430201764 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №21-0938-001308 от 25.04.2023г. *** на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на И. П. Д. от гр.Плевен, ж.к.

***, административни наказания глоба в размер на 3000лв и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. П. Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител адв. М. Б., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което 1 представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда доводи и за липса на осъществено от обективна страна административно нарушение, като твърди, че жалбоподателят е потеглил рязко от паркинга заради движещия се по пътя лек автомобил.

За въззиваемата страна *** на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА №849150 от 13.04.2023г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 12.04.2023г. в 23:40 часа в гр.Плевен, ж.к.

„Дружба“ 4 на изход от паркинг на магазин *** до блок ***, с посока на движение към блок ***, жалбоподателят Д. е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 323 ЦИ с рег. № *** и извършва следното: Управлява горепосоченото МПС, като не използва пътя за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. При излизане от обособен паркинг на магазин ***, предприема маневра завой на дясно при суха пътна настилка с посока на движение към блок ***, като извежда автомобила извън контрол, подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, и чрез завИ.е на волана довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колелета и при движение на прав участък в посока блок *** се движи напречно на пътя, преминавайки от дясна в лява пътна лента и обратно.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител Л. К. Н. и свидетел К. К. С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля С. се установява, че, изпълнявайки служебните си задължения на територията на град Плевен, се движили с патрулен автомобил по път отворен за обществено 2 ползване в ж.к. „Дружба“ в гр.Плевен и забелязали лек автомобил с марка „БМВ“, който се намирал на паркинга на магазин *** до блок ***. Според актосъставителя Н. и свидетеля С. водачът на лекия автомобил с марка „БМВ“, излизайки от паркинга на магазин *** в ж.к. Дружба“ 4, извършил десен завой и подал рязко газ, като неколкократно е унесъл автомобила.

Според показанията на актосъставителя Н. и свидетеля С. водачът на лекия автомобил с марка „БМВ“ при унасянето на автомобила многократно е преминавал от една пътна лента в друга. Актосъставителят Н. е категоричен, че лично е възприел действията на жалбоподателя Д., поради което е сигурен, че става въпрос за умишлено поднасяне на автомобила. От показанията на свидетеля С. се установява, че той също е възприел умишлените действия от страна на жалбоподателя Д., изразяващи се в рязко подаване на газ, поднасяне на автомобила и навлизане на същия от една пътна лента в друга. Според актосъставителя Н. и свидетеля С. описаните действия са били осъществени при сухи метеорологични условия, в т.ч и суха пътна настилка, т.е метеорологичните условия не биха могли да бъдат причина за неправомерното поведение на водача. И актосъставителят Н. и свидетелят С. са категорични, че при управление на автомобила жалбоподателят Д. е предприел маневра завой на дясно при суха пътна настилка с посока на движение към блок *** в ж.к.“Дружба“ в гр.Плевен, като е извел автомобила извън контрол, подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, и чрез завИ.е на волана е довел автомобила до загуба на сцепление на задните колелета и при движение на прав участък се движил напречно на пътя, преминавайки от дясна в лява пътна лента и обратно. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Н. и свидетеля С., тъй като показанията им са логични и изясняват детайлно възприетата от тях неправомерна маневра от страна на жалбоподателя Д., с която същият е създал опасност за движението на път за обществено ползване. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение, което не е извършил. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.Ц.С., тъй като същият е в приятелски отношения с жалбоподателя и поради тази причина е пряко заинтересован от изхода на делото. Твърденията на жалбоподателя Д., че е подал рязко газ на автомобила поради приближаването на друго ППС, според съда представляват една 3 негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните доказателства, а напротив, опровергава се от показанията на актосътавителя Н. и свидетеля С.. Освен това жалбоподателят Д. нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН е направил възражение, че не е използвал автомобила по път отворен за обществено ползване с други цели. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Д. не е доказал, че не е подавал рязко газ на автомобила, че не е преминавал от една пътна лента в друга, че не е довеждал автомобила до загуба на сцепление на задните колелета и при движение на прав участък в посока блок *** не се е движил напречно на пътя.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И. П. Д. е извършил нарушение по чл.

104б, т.2 от ЗДвП и му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца.

Съобразно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товар. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т.2 ЗДвП , а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.

Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика като например Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч и мн.др. Следва да се посочи, че актосъставителя Н. и свидетеля С. не са били в управлявания от жалбоподателя Д. лек автомобил, за да знаят как и по какъв начин е 4 въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. Но ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. В наказателното постановление е достатъчно ясно и недвусмислено описано поведението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци –актосъставителя Н. и свидетеля С.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в 5 резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят въведе разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.

По отношение възражението на жалбоподателя, че не е доказано умишлено деяние от негова страна, следва да се отчете, че законът санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй като жалбоподателят Д. е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други препятствия.