Решение № 13 от 28.01.2015, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр.София, 28.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание при закрити врати на 09.януари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:

Ради Йорданов при секретаря М.Б. като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д.№228 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

„У.” АД с

ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане”, пл. „Св.

Неделя” №7, е подал молба, в която Банката твърди, че вземанията й срещу „А.” ЕООД произтичат от Договор за банков кредит №017С/13.03.2008г. и Анекси към него от 16.05.2009г., 17.07.2009г., 18.09.2009г., 19.11.2009г., 18.12.2009г., 19.01.2010г., 19.02.2010г., съгласно които на ответника е предоставен кредит в размер до 15 000 000 евро и краен срок за погасяване 20.11.2009г. Твърди, че Договорът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти и особен залог върху вземания учреден по реда на ЗОЗ, подробно описани в молбата.

Твърди, че към 04.10.2011г. задълженията на „А.” ЕООД към банката са в размер: главница - 9 998 000 евро (просрочена главница в размер 1 700 000 евро и редовна главница в размер 8 298 000 евро); просрочени лихви - 731 809, 57 евро; дължими такси по Тарифа на Банката – 49 990 евро; съдебни разноски – 250 лв.

С молба „Е.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** е поискало конституирането му като кредитор на мястото на „У.” АД, поради придобиването на вземането на „У.” АД чрез договор за цесия. „У.” АД са заявили съгласие да бъдат заменени като страна в производството от „Е.” ЕООД срещу „А.” ЕООД, които също са дали съгласие. С определение от 23.08.2012г. на основание чл.228 ал.1 ГПК във връзка с чл.226 ГПК е допусната исканата замяна, като е прекратено производството по отношение на „У.” АД.

В молбата си „Е.” ЕООД, твърди, че по силата на договор за цесия от 28.02.2012г. е придобил цялото вземане на „У.” АД срещу „А.” ЕООД, произтичащо от Договор за банков кредит №017С/13.03.2008г. и Анекси към него от 16.05.2009г., 17.07.2009г., 18.09.2009г., 19.11.2009г., 18.12.2009г., 19.01.2010г., 19.02.2010г., ведно с привилегиите, обезпеченията и всички принадлежности към вземането.

Твърди, че след датата на цесията получил едно плащане от „А.” ЕООД на 04.09.2012г. в размер на 1 200 000 евро (2 346 996лв. с ДДС) чрез прихващане на насрещно задължение на ищеца към ответника по Предварителен договор за закупуване на недвижим имот, видно от Ф-ра №25553 от 04.09.2012г. и от Споразумение за прихващане от 04.09.2012г.

Твърди, че следващата вноска за погасяване на задължението по договора за цесия следвало да бъде направена на 18.09.2012г., но ответникът „А.” ЕООД не я платил. Твърди, че 18.09.2012г. е датата, на която последният е спрял плащанията си и е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, като затрудненията му са трайни и продължителни, а имуществото му не е достатъчно да покрие задълженията си.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде констатирана неплатежоспособността на „А.” ЕООД с начална дата 18.09.2012г. и да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника. При условията на евентуалност моли да бъде констатирана свръхзадълженост на ответното дружество и да бъде открито производство по несъстоятелност.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „А.” ЕООД е представил отговор на молбата на първоначалния кредитор „У.” АД.

„А.”

ЕООД твърди, че правото на иск на молителя не е надлежно упражнено и исковете са недопустими, тъй като в чл.17.3.4. от сключения Договор за банков кредит №017С/13.03.2008г. между Банката и ответника страните са постигнали съгласие, че при наличие на основания, които правят кредита, ведно с лихвите и комисионните, предсрочно изискуем „...кредиторът пристъпва към принудително изпълнение на вземанията си, без съдебна намеса по реда на ЗОЗ и / или по реда на чл.311 от ТЗ според вида на Обезпечението”, т.е. ищецът разполага с посочените правни способи за събиране на дадените парични суми, а не с предприетия процесуален ред.

Твърди, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е представил доказателства за наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка – липсва материално-правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.608, ал.1, във вр. с чл.607а от ТЗ, като счита, че искът следва да се отхвърли на това основание и без да се изследва икономическото състояние на дружеството.

Твърди, че не са налице предпоставките на чл.607а, ал. 2 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, поради свръхзадълженост на дружеството, тъй като не са налице и двете алтернативни хипотези на чл.631 от ТЗ, а именно:не са налице финансови затруднения на „А.” ЕООД и дружеството разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

„А.” ЕООД моли съда да отхвърли предявената претенция за откриване на производство по несъстоятелност на „А.” ЕООД, като недопустима, а в условие на евентуалност - като неоснователна, като му присъди и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, вкл. и адвокатски хонорар.

В срока, даден от съда с определение №270/20.09.2012г., ответникът „А” ЕООД е представил молба, в която твърди, че от юни 2012г. е разплатил към кредитори сума в общ размер 7 220 096 лв., като тези плащания са извършени чрез прихващане на насрещни задължения на кредиторите, произтичащи от договори за покупко-продажба на недвижими имоти. В молбата подробно описва извършени от него сделки, като твърди, че печалбата му от тях възлиза на 4 930 920 лв. Прави извод, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, както и че не е налице трайна и обективна невъзможност за изпълнение на неговите финансови задължения, което е задължителна предпоставка за обявяването му в несъстоятелност.

Твърди, че не е в състояние на неплатежоспособност, тъй като реално погасява задълженията си към кредиторите, както и че не е в състояние на свръхзадълженост, тъй като разполага с достатъчно имущество да покрие задълженията си, а финансовите му затруднения са с временен характер.

С

Определение №270 от 20.09.2012г. Софийски окръжен съд е присъединил на основание чл.213 ГПК т.д.н. №79/2012г. към производството по т.д.н. №228/2011г. по описа на Софийски окръжен съд.

Кредиторите по т.д.н. №79/2012г. М.и Д., граждани на И., представлявани от адв. В. Д., твърдят в исковата си молба, че сключили 4 предварителни договора за строителство, обзавеждане и продажба на недвижим имот, за сума в общ размер на 305 856, 14 евро:

1. Предварителен договор за продажба на недвижим имот №PRE04790, сключен на 16.04.2008г. между „А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата на който продавачът се задължил да построи и продаде на Купувача правото на собственост на следния недвижим имот:

Апартамент № К6-3 (Апартамент # 3), със застроена площ от 94,29 кв.м., ведно с 16,02 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ 110,31кв.м.;

2. Предварителен договор за продажба на недвижим имот №PRE04791, сключен на 22.10.2007г. между „А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата на който продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К4-41 (апартамент №41), със застроена площ от 63,31кв.м., ведно с 10,76кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ 74,07кв.м.;

3. Предварителен договор за продажба на недвижим имот №PRE04793, сключен на 16.04.2008г. между „А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и М.(купувач), по силата на който продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К6-4 (Апартамент #4), находящ се в сграда „К”, етаж шести, със застроена площ от 79,56 кв.м., ведно с 13,52 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ 93,08 кв.м.;

4. Предварителен договор за продажба на недвижим имот №PRE04813, сключен на 29.10.2007г. между „А.” ЕООД (продавач), „П.” ООД (ексклузивен посредник) и Д.(купувач), по силата на който продавачът се е задължил да построи и продаде на Купувача правото на собственост на следния недвижим имот: Апартамент № К1-59 (апартамент #59), находящ се в сграда „К”, етаж четвърти, със застроена площ от 64,49 кв.м., ведно с 10,96 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с обща площ 75,45 кв.м.,

Твърдят, че описаните апартаменти представляват самостоятелни обекти, находящи се в жилищна сграда, състояща се от пет блока с различна етажност, в нейния блок „К”, наричана и рекламирана като „А”, разположена в УПИ I - 127, II - 128, III - 129, IV - 130, V - 131, VI - 132 в блок 6 в местността „Бабата”, в с. А., община П., област Б., с обща площ 48 810 кв.м.

Ищецът М.твърди, че изплатил по първите три договора сума в общ размер 233 100 евро, а ищецът Д.твърди, че изплатил по четвъртия договор сума в размер на 72 756,14 евро, представляващи продажните цени на гореописаните недвижими имоти. Сумите били изплатени по банкова сметка *** & D.Ltd., както било уговорено в посочените предварителни договори.

Двамата ищци твърдят, че ответното дружество виновно не е изпълнило задълженията си да построи и прехвърли собствеността върху недвижимите имоти, а управителят му нееднократно ги е уведомявал, че дружеството не може да изпълни задълженията си, поради липса на средства.

Твърдят, че са претърпели имуществени вреди вследствие на неизпълнението, които ответникът следва да обезщети: претърпени загуби – платените от тях суми (233 100 евро от М.и 72 756,14 евро от Д.), и пропуснати ползи – по 33 036 евро за всеки апартамент, представляващи наемната цена за периода 01.05.2009г. до 30.10.2012г., като между неизпълнението и посочените имуществени вреди има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Твърдят, че вземанията им произлизат от търговски сделки, че ответникът е осъществявал търговска дейност и че считано от 01.01.2007г. е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, като затрудненията му са трайни, а имуществото му е недостатъчно за покриване на задълженията му.

Състоянието на свръхзадълженост на дружеството било видно от годишните финансови отчети и одиторския доклад за 2008г. – през 2007г. длъжникът разполагал с дълготрайни материални активи на обща стойност 11 млн. лв., докато в същото време задълженията му били 90 млн. лв. - пасивите му неколкократно надвишавали активите, което е основен белег на свръхзадълженост. Отрицателната тенденция се запазила и през следващите години, като пасивите от 90 млн. лв. през 2008г. се увеличили на 105 млн. лв.

Състоянието на неплатежоспособност на дружеството също било видно от годишните финансови отчети и одиторския доклад за 2008г. – паричните средства, които дружеството декларирало към края на отчетния период за 2007г. били 7 млн. лв., докато задълженията му били 90 млн.лв. (коефициент на абсолютна ликвидност за 2007г. приблизително равен на 0,07). Общото икономическо състояние на търговеца през 2008г. се влошило още повече, тъй като дружеството реално не разполагало с парични средства, а пасивите му под формата на заеми продължавали да се увеличават. Коефициентът на абсолютна ликвидност през 2008г. бил равен на 0,00.

През 2008г. дружеството не формирало печалба и съответно не било рентабилно.

Тази тенденция, довела до трайната и обективна невъзможност за посрещане на текущите финансови задължения, се запазила и през следващата 2009г. В публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет било видно не само че дружеството-длъжник не е разполагало с никакви финансови средства, но същото е било с отрицателен паричен поток. Коефициентът на абсолютна ликвидност през 2009г. бил отрицателен. През 2009г. дружеството също не формирало печалба и съответно - не било рентабилно.

Ищците твърдят, че дружеството не изпълнява задълженията си по търговски сделки поне от 2009г. насам - то не е платило задълженията си към „З.” ООД, към купувачите по предварителни договори, които са били развалени, и към „У” АД, като затрудненията му са с постоянен характер.