Определение № 2240 от 05.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2240 гр. Бургас, 05.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500873 по описа за 2024 година

Производството е образувано по възражение /неправилно озаглавено „жалба“/ вх.

№23877/10.06.2024г. по описа на РС- Бургас, подадено от адв.Радостин Станчев като пълномощник на „П-ИНВЕСТ“ ЕООД срещу заповед № 186 от 17.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 216/2024г. по описа на Бургаския районен съд, подадено от адв.Радостин Станчев като пълномощник на „ПИНВЕСТ“ ЕООД.

Сочи се, че дружеството не е надлежно уведомено за заповедта за изпълнение.

Изложени са съображения, че по делото е представена справка от Търговския регистър, от която ставало ясно, че дружеството е с посочен адрес в ***. Промяната била извършена на 19.03.2024г., като преди тази дата дружеството било с адрес в бл.189- погрешно вписан в търговския регистър. С резолюция на съда от 5.03.2024г. било прието, че дружеството е редовно уведомено по реда на чл.50, ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, дружеството се счита редовно уведомено ако е напуснало адреса си и новият не е вписан в регистъра. В случая дружеството не било променяло адреса си и понастоящем също е на този адрес.

Намира, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК и да се изчака изтичането на законовия двуседмичен срок, в която хипотеза щяло да е налице редовно уведомяване и дружеството щяло да предприеме действия в своя защита. Това в случая не било сторено, а съдът приел връчването за редовно само на база на твърдението, че дружеството не е на този адрес, без данни да се е преместило на друг адрес.

Оспорва претенцията по заявлението като неоснователна.

Моли възражението да бъде прието за основателно и да се постанови спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 216/2024г. по описа на БРС.

Ответната страна- Н. А. К., представляван от адв. Ивайло Найденов, е представил 1 становище, с което оспорва възражението като неоснователно. Счита, че процедурата по връчване на процесната заповед за изпълнение за коректно изпълнена, предвид обстоятелството, че на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружествотодлъжник не е имало индикации за канцелария на това дружество.

Възражението е с правно основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

С оглед липсата на оспорване от страна на ответника, съдът намира, че за начален момент на узнаване на заповедта от длъжника следва да се приеме датата 7.06.2024г., както е посочено във възражението, когато управителят е разбрал за наложения запор от ЧСИ Трифон Димитров..

Възражението е подадено на 10.06.2024г., поради което е спазен законоустановения срок по чл.423, ал.1 ГПК. Възражението е подадено от надлежно упълномощен представител на длъжника, поради което Бургаският окръжен съд приема, че производството по делото е допустимо.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност въз основа на приложимите нормативни разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д.№ 216/2024г. по описа на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от Н. А. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника адв.Найденов, съдържащо искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „П- ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 147139463, с посочени в заявлението седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Изгрев“, бл.189, вх.1, ет.7, ап.706.

Бургаският районен съд е издал заповед № 186 от 17.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 613,18 лв.- главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.юли 2023г., ведно с 35,25 лв.- мораторна лихва за периода от 11.08.2023г. до 14.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 400 лв.- разноски по делото.

Преписът от заповедта е изпратен на посочения в заявлението адрес- ***.

Съобщението до длъжника, е върнато по делото невръчено, с отбелязване от връчителя с дата 26.02.2024г., че адресът е посещаван на 19.01.2024г.; 27.01.2024г. и на 8.02.2024г., като никой не се отзовавал на поставените съобщения. Посочено е също, че по сведения от живущи на ет.7 на етажа няма офис на фирма. Видно от разписката към уведомлението /л.10 от делото на РС/, на 20.02.2024г. връчителят е залепил уведомление на входа на вратата на посетения адрес- т.е. на вратата на ет.7 на бл.189.

На 7.03.2024г. районният съд е констатирал, че длъжникът е редовно уведомен и книжата му са редовно връчени по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, считано от 5.03.2024г.

С разпореждане № 4129 от 10.04.2024г. по ч.гр.д.№ 216/24г. , БРС е констатирал, че съобразно удостоверяването върху върнатото съобщение от 18.01.2024г., изпратено до длъжника, връчителят е събрал сведения от съседи, че на регистрирания адрес на дружеството в периода от 16.01.2024г. до 16.02.2024г. /в който са били извършени посещения 2 на адреса/, няма офис и служители на фирмата. Въпреки това, на адреса било залепено уведомление по реда на чл.50, ал.4, вр. чл.47 от ГПК. Посочил е, че от справка в ТРРЮЛНЦ се установявало, че посетения от връчителя адрес е регистриран като седалище и адрес на управление на дружеството- длъжник , считано от 27.04.2023г. до 19.03.2024г., в който период попадат посещенията на връчителя на адреса и събраните от него данни, че на същия няма офис и служители на дружеството. Ето защо съдът е приел, че последицата от напускането на регистрирания от търговеца адрес без вписване на неговия нов фактически адрес в регистъра е определена в закона /чл.50, ал.2 ГПК/- прилагане на всички съобщения по делото, които се смятат за редовно връчени. По тази причина съдът е приел, че преписът от заповедта е връчен редовно на длъжника по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, считано от 5.03.2024г. и тъй като до изтичането на едномесечния срок по чл.414 ГПК длъжникът не е възразил срещу заповедта за изпълнение, на основание чл.416, предл.1 ГПК същата е влязла в сила. С тези съображения районният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Последният е получил изпълнителния лист на 15.04.2024г.

Правни изводи:

От събраните по делото доказателства се изяснява, че съобщението за връчване на заповедта за изпълнение до дружеството- длъжник, което е с дата 18.01.2024г., е било изпратено на адреса, посочен в заявлението по чл.410 ГПК, който съвпада със седалището и адреса на управление на дружеството, регистрирани в Търговския регистър в периода от 27.04.2023г. до 19.03.2024г. /така- справка на л.12 от делото на РС/, а именно- ***.

В съответствие с изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК, връчителят е посетил този адрес трикратно, в период от един месец- от 19.01.2024г. до 20.02.2024г. След като е събрал информация от живущи на седмия етаж, че на адреса няма офис на фирмата /което не е спорно/, връчителят е удостоверил това обстоятелство в разписката за връчване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК и на 20.02.2024г. е залепил това уведомление на вратата на посочения адрес. Безспорно е, че в двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК съдебните книжа не са били получени от длъжника. След изтичането на този срок, на 7.03.2024г. съдът е разпоредил заповедта за изпълнение да се приложи към делото и да се счита връчена, считано от 5.02.2024г.

От изложеното следва, че заповедта е била връчена надлежно на длъжника на основание чл.50, ал.1 ГПК във връзка с чл.50, ал.4 от ГПК- изпратена е на адреса на дружеството- длъжник, посочен в Търговския регистър, който съвпада и с неговия адрес, заявен пред НОИ /виж справката на л.4 от делото на РС/, като на същия адрес е било залепено и уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК.

Обстоятелството, че в акта си от 10.04.2024г. /за издаване на изпълнителен лист/ районният съд неправилно е преценил, че длъжникът се е изместил от адреса /без да има подобно отбелязване от връчителя в съобщението за връчване/, както и че са налице предпоставките за прилагане на последиците на чл.50, ал.2 от ГПК /последния извод фигурира и в разпореждането от 7.03.2024г., с което връчването е прието за редовно/, не променя горния извод за надлежно осъществено връчване на съдебните книжа в хипотезата на чл.50, ал.4 от ГПК. Видно е, че макар да е приел, че в случая не е необходимо залепване 3 на уведомление, такова е извършено от връчителя и едва след изтичането на двуседмичния срок за получаването на съдебните книжа, съдът е приложил призовката към делото и я е счел за връчена. По тази причина настоящият съдебен състав приема, че правото на длъжника да бъде надлежно уведомен за издадената против него заповед за изпълнение, за да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК не са нарушени.

Ирелевантно е и обстоятелството, че в рамките на едномесечния срок за подаване на възражение дружеството- длъжник е предприело промяна в търговския регистър на седалището и адреса на управление /по отношение на номер на блока- 198 вместо 189, както и на етажа- 8 вместо 7/. След като към 5.03.2024г. заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е била надлежно връчена на длъжника на вписания към този момент в търговския регистър адрес на управление на дружеството, а именно- ***, от който момент за длъжника е започнал да тече едномесечния срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта, съдът не е имал задължение да следи за евентуални промени в адреса на управление на длъжника, нито да извършва ново връчване, включително да залепва уведомление на новия регистриран в ТР адрес.

Следователно, не са налице предпоставките за приемането на възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК против заповед за изпълнение № 186/17.01.2024г. на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 216/2024г. по описа на Бургаския районен съд, подадено от адв.Радостин Станчев като пълномощник на „П- ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 147139463.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4