Решение № 1251 от 05.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. П., 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20221720104725 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано след по иск предявен

ОТ „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, вписано в ТР при АВп с ЕИК: 131001375, представлявано от управителя

СРЕЩУ: А. А. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., УЛ. ***

С искане да бъде установено спрямо ответника А. А. А. с ЕГН **********, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр. София следните суми: сумата от 1 751, 67 (хиляда седемстотин петдесет и един лева и шейсет и седем стотинки) - дължима главница за периода: 01.04.2019г. - 01.07.2020г. (вноски с настъпил падеж); 875,69 лева (осемстотин седемдесет и пет лева и шейсет и девет стотинки)- договорна лихва за периода: 01.04.2019г.

- 01.07.2020г. (вноски с настъпил падеж) и 247,84 лева (двеста четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) - застрахователна премия за периода 01.04.2019г. 01.07.2020г. (вноски с настъпил падеж), посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 1605/2022г. по описа на Районен съд гр. П., дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.02.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задълженията.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който поддържа изложеното във възражението си, депозирано пред заповедния съд, с което прави се възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания. Сочи, че цесията не е породила правни последици спрямо нея, тъй като цедираното вземане не е индивидуализирано в достатъчна степен. Излага твърдения за нищожност да клауза в договора.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител и изразява писмено становище 1 по съществото на спора.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

По безспорен начин в хода на производството беше установено, че на 03.02.2014 година е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка” АД, в качеството на кредитор и А. А. А. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът е одобрил и предоставил на Кредитоискателя потребителски кредит в размер на 12 700 лева /дванадесет хиляди и седемстотин лева/, която сума е изцяло получена и усвоена от ответника. Кредитът е отпуснат за покриване на потребителски нужди.

Договорено е било редовната главница по кредита да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на БЛП на Банката за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 2 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити в лева е бил в размер на 7 процента. Лихвения процент към датата на сключване на договора за кредит е бил в размер на 9 % годишно. Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е бил в размер на 10%.

Договорено е било, че при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателят, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва включваща договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта, но с не повече от размера на законната лихва. Същото така е било договорено между страните, че при друго неизпълнение на клаузите от договора за кредит от страна на кредитополучателят, Банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта.

С процесния договор е било уговорено, че кредитополучателят се задължава да възстанови получените в кредит суми чрез 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 179,70 лева, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска е била дължима на 01.03.2014г., а последната е с падежна дата 01.02.2024г. По делото към договора е приложено справка салда запис № LD/14035/10538

На 05.12.2019г., бил сключен Анекс № 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. между „Обединена Българска Банка” АД. с ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на А. А. А. с ЕГН **********. произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.02.2014г.. било изкупено от „ ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В посочения Анекс № 3 вземането, в което фигурира името на ответника е индивидуализирано по следния начин- Номер на договор за кредит – LD1403510538, дата на договора за кредит – 03.12.2014г., общ размер на дълга в лева към 01.12.2019г. – 10962.49 лв., главница в лева към 01.12.2019г. – 9260.06 лв., лихва в лева към 01.12.2019г. – 1702.43 лв.

Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, сумата от 12700,00 лева по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.02.2014г., сключен между „ОББ” АД и А. А. А. е усвоена на 04.02.2014 година, с превод по сметка с IBAN: BG71UBBS80021021789414, основание:

2 усвояване на кредит. За периода 01.04.2019г. /когато ответника е преустановил погасяването на кредита/ - 01.07.2020г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ размерът на задълженията по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.02.2014г., сключен между „ОББ” АД и А. А. А. е 2875,20 лева, в това число - главница в размер 1751,67 лева, застраховка в размер на 247,84 лева, лихви - 875,69 лева.

Съгласно преобладаващата практика на ВКС, сред която и Решение 50173/13.10.2022 по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на III ГО, решения №65 от 06.07.2018г. по т.д.

№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО и е обобщена в решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС. В него е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.

Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.

Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).

Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.

110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за 3 вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

Предвид изложеното се налага извода, че погасителната давност започва да тече от датата на падежа на последната вноска, ако не е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост и е петгодишна. Предвид посоченото е неоснователно възражението, че вземането е погасено по давност.

На следващо място не е основателно възражението, на ответника, че не е уведомен за цесията освен наличието на доказателство за изпращане на уведомление за цесията, то същата е и приложена към исковата молба. По делото се събраха доказателства, че след датата на цесията ответника не е реализирал плащания на цедента предвид на което и възражението е неоснователно.

Не бяха ангажирани никакви доказателства за погасяване на вземането от страна на ответника.

Не е основателно възражението на ответника, че в Анекс №3 вземенето към ответника не е индивидуализирано в достатъчна степен. Видно от доказателствата по делото посочената дата на сключване на договора за кредит е идентична. Идентичен е и вътрешно банковия номер, който кореспондирас с приложената към договора за кредит справка салда.

На следващо място посочените остатъци главница и лихва също са идентични с остатъците посочени в цитираната вече справка салда, приложена към договора за кредит. Предвид посоченото настоящия съдебен състав намира, че е доказано, че с Анекс № 3 кредитодателят е цедирал на настоящия ищец процесното вземане към настоящия ответник.

По последното възражение на ответника, а именно, че е налице нищожна клауза в договора за кредит, тъй като в същия не са посочени допусканията. То освен по възражение съдът следи и служебно. В конкретния случай както вече се посочи към договора за кредит е приложена само „Справка салда“, в текста на договора не е инкорпориран погасителен план, не е приложен такъв като доказателство от ищеца, предвид на което и настоящия съдебен състав приема, че към момента на сключване на потребителския договор за кредит не е бил наличен и подписан от настоящия ответник погасителен план. На следващо място в текста на договора не се посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. По тези съображения настоящия съдебен състав намира, че в случая не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК. По тези съображения и настоящия ответник не дължи заплащане на лихва, а дължи връщане единствено на получената сума в размер на 12700 лв.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdf87065-829b-4b42-afde-795bedf25caf