Решение № 503 от 23.07.2019, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1451/2018
- Вид
- Решение № 503
- Подписан
- 23.07.2019
- В сила
- 13.09.2019
- Състав
- НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ, ДАНИЕЛА КАРОЛОВА ТЕЛБИЗОВА ЯНЧЕВА, АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
503 /23.07.2019 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На пети юни Година 2019 в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ 2. АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА
ВАСИЛЕВА
Прокурор като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ въззивно гражданско дело № 1451 по описа за 2018 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н.Ш.П., подадена чрез адв. С.Т., против решение № 388 от 28.06.2018 г., постановено по гр.дело № 2069/2017 г. на Казанлъшкия районен съд.
Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила в разрез с императивната разпоредба на чл.146 от ГПК и необосновано. Намира, че за да отхвърли иска за делба в обжалваната част съдът е приел, че бившите съпрузи не са собственици на процесните сгради, защото по делото не било установено, че собствениците на земята не са дали съгласие да се построят същите, поради което построеното по приращение ставало собственост на собственика на земята. От друга страна не било установено, тъй като не били ангажирани гласни доказателства, бившите съпрузи да са построили и владели постройките открито и необезпокоявано за себе си повече от 10 години, който правен извод на съда намира за незаконосъобразен, в следствие на което в обжалваната част е постановен порочен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени обжалваното решение в обжалваната част като постанови друго, с което да допусне до делба между Н.П. и М.П., при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях.
Моли да й бъдат присъдени разноските във въззивната инстанция.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другите страни М.А.П., А.К.П., К.А.П. и Л.А.Й. чрез пълномощника си адв. В.А., оспорват изцяло въззивната жалба и вземат становище, че същата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и обосновано, съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Изразяват съображения по всички оплаквания в жалбата.
По отношение на направеното доказателствено искане заявяват, че категорично възразяват същото да бъде уважавано, тъй като считат, че то е фактически преразпит на разпитаните в РС свидетели, както и че не са налице нови обстоятелства, които не са могли да бъдат установени в хода на производството пред първоинстанционния съд. Молят съдът да отхвърли доказателственото искане като неоснователно.
Молят съдът да приеме, че въззивната жалба е неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да им присъди направените разноски за въззивната инстанция.
В производството е постъпила частна жалба от М.А.П., А.К.П., К.А.П. чрез пълномощника им адв. В.А., против определение № 1964 от 05.10.2018 г. постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на Казанлъшкия РС, с което съдът е уважил изцяло искането на Н.Ш.П. да й бъдат присъдени направените в първата фаза на делбения процес съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, като ги е осъдил да й заплатят претендираната сума. Излагат съображения. Считат, че и законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, като се има предвид ДТ и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните, както са направени.
Молят съдът да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното определение на първоинстанционния съд като неправилно, както и да присъди на М.А.П. направените по делото разноски за въззивната инстанция.
В отговора на частната жалба подаден от Н.Ш.П., подаден чрез адв. С.Т., заявява, че изложените доводи в нея са неправилно, поради което и депозираната жалба намира за неоснователна. Счита, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага съображения по всички оплаквания в частната жалба.
Моли съдът да потвърди определение №
1964 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на КРС, както и да й присъди направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателите.
В производството е постъпила и втора частна жалба от Л.А.Й. чрез адв. В.А. против определение № 1964 от 05.10.2018 г. постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на Казанлъшкия РС, която втора частна жалба е абсолютно идентична по съдържание с първата частна жалба, подадена от адв.А., с което съдът е уважил изцяло искането на Н.Ш.П. да й бъдат присъдени направените в първата фаза на делбения процес съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, като я е осъдил да й заплати претендираната сума. Излага съображения. Счита, че и законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, като се има предвид ДТ и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните, както са направени. Втората частна жалба е с абсолютно същото съдържание като първоначалната частта жалба, подадена от адв. В.А., само с различен вх. № и час.
Против частната жалба на Л.А.Й. против определение № 1964 от 05.10.2018 г. постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на Казанлъшкия РС, е подаден писмен отговор от Н.Ш.П., чрез адв. С.Т., в който заявява, че изложените доводи в нея са неправилни, поради което и депозираната жалба намира за неоснователна. Счита, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага съображения по всички оплаквания в частната жалба.
Моли съдът да потвърди определение №
1964 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на КРС, както и да й присъди направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателите.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба и частните жалби за допустими и редовни, поради което следва да се произнесе по същите относно тяхната материална основателност.
Въззивницата Н.Ш.П. - редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. С.Т. – надлежно упълномощена по делото, които молят въззивиния съд да уважи въззивната жалба и да отмени частично първоинстанционното съдебно Решение, с което не е допуснал до делба процесните второстепенни постройки и недвижими имоти като незаконосъобразно в тази му част.
Въззиваемите М.А.П., А.К.П., К.А.П., Л.А.Й. – редовно и своевременно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява адв. В.А. – упълномощена от по-рано, която молят въззивиния съд да остави без уважение въззивната жалба на въззивницата Ш. като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение. Също така молят въззивният съд да уважи изцяло тяхната частна жалба, по съображенията подробно изложени в съдебното заседание по съществото на делото от датата 05.06.2018 год.
След като се запозна с изложеното в жалбата и с частната жалба на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за изяснено следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.
В първоинстанционното производство е установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото Н.Ш.П. и М.А.П. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развода на основание влязло в сила решение под № 61/01.02.2013г., постановено по гр. д. №
3062/2012г., постановено по описа на
РС – Казанлък.
С договор за покупко
– продажба, сключен на датата 25.04.2008г., обективиран в Нотариален акт с № 20, том III, рег. № 4682, дело № 381 от 2008 г., страните са придобили недвижим имот, дворно място с площ от 1260 кв. м, съставляващо УПИ III-198. Видно от скица № 248/19.06.2017 г. на Община Мъглиж гореописания имот е вписан като УПИ III-655. По делото е прието като доказателство удостоверение изх. № 77/07.11.2017 г. на Община Мъглиж, в което е отразено, че УПИ III-198 в кв. 39 е идентичен с парцел УПИ III-655 в кв. 39 по регулационния план от 1976 година.
Страните не спорят, че по време на брака си са придобили в режим на СИО следните движими вещи: аспиратор, марка „КОНЕЛИАНО“, закупен на 24.04.2008 г.; фурна за вграждане 24.04.2008г., марка „ЕЛЕКТРОЛУКС“; пералня, марка „ГОРЕНИ“ , закупена на 24.04.2008 г.; Кухненско оборудване, закупено през 2007 г., състоящо се от 5 двойни и 5 долни кухненски модули /шкафове/, с две врати, червени и жълти на цвят, със сиви дръжки, изработени от ПДЧ; холова гарнитура, закупена през 2007г., представляваща петместен ъглов диван, с дамаска от черна и бяла еко кожа; холова секция, закупена през 2007 г., състояща се от двукрилен гардероб, стъклена витрина и място за телевизор, изработена от ПДЧ; холова маса, закупена през 2007г., изработена от ПДЧ материал, квадратна форма с цвят черен дъб; ъглов диван, закупен през 2007г., тип ъглов кухненски диван, със сива дамаска; спалня с трикрилен гардероб, два броя нощни шкафчета, тоалетка с огледало, изработени от ПДЧ, като и ъглово голямо легло за матрак 120/190 см. с кожена тапицерия – цвят бял; лек автомобил марка „ФИАТ ПУНТО“, модел Хетчбек, с рег. № СТ 2938 АК, зелен металик, закупен през 2008 г., с рама № ZFA17600000012469; лек автомобил марка Рено, модел Меган, с рег. № СТ 6883 АК с рама № VF1JA0F***, последният автомобил се намира при ищцата- Н.П. в Италия. От представената справка ЗВЕНО „РОППССВ“ – Казанлък, сектор „ПП – Стара Загора“ се установява, че на името на Н.П. в АИС – КАТ до развода й с ответника се водят следните автомобили: „ФИАТ“, модел „ ПУНТО“, с рама № ZFA17600000012469, придобито на 01.04.2008г. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рама № VF1JA0F***, придобит на 30.04.2008г.
Бащата на ответника А.К.П. закупил на 05.08.1969 г. с нотариален акт за покупко – продажба № …, т…., нот. дело № …г. недвижим имот, предстявляващ, незастроено дворно място от 300 кв. м., находящо се в с. Тулово, окръг Стара Загора, за което по плана на селото е отреден парцел № VI в квартал
„Цигански“.
Майката на ответника
Р.М.П. закупила на 11.11.1978 г. с нотариален акт за покупко – продажба № …, т…., нот. дело № …г. дворно място от 300 кв. м., находящо се в с. Тулово, съставляващо по плана на селото имот планоснимачен намер 52, което се включва в самостоятелен парцел IV, отреден за имоти планоснимачни номера 51 и 52 в квартал 5. В представения по делото разписен лист към проекта за дворищна регулация на с.
Тулово, обл. Стара Загора, имот № 51 по предназначение – двор, е отбелязан като собственост на Радка Митева П., съгласно нотариален акт № 50, том V, от 1978 година.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № …, том …,
№ …от …година, А.К.П. със съгласието на съпругата си Р.М.П. дарява на сина си М.А.П. следния свой недвижим имот: дворно място от 300 кв. м, находящо се в с. Тулово, което по плана на селото има планоснимачен № 51 в кв. 5 и заедно с имот с пл. № 52 в кв. 5, образува съсобствен парцел № ІV-51,52 в кв.
5.
Видно от Заявление от Р.М.П. до Председателя на ГОНС, гр. Мъглиж, на осн. чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ дава съгласието на сина си М.А.П., по време на брака му с Н.П., да построи жилище в собствения ѝ парцел с планоснимачен № ІV-51,52 в кв. 5 по плана на с. Тулово със собствени средства и за свои нужди. Завеждащият нотар. служба при ГОНС – гр. Мъглиж удостоверил, че подписа под заявлението бил положен пред нея от М.А.П.. Нотариалната заверка била вписана в нотариалната книга на съвета под № 1 на
26.01.1983г.
Видно от Строително разрешение под № 14 от 1982 година, на М.А.П. е разрешено да построи жилищна сграда с площ от 60 кв. м в собственото си място в кв. 5, парцел ІV-51,52.
Видно от Молба до
Държавна спестовна каса, гр. Казанлък, вписана 31.01.1983 г. на М.А.П. бил отпуснат заем за жилищно строителство в размер на 12 000 лева, като е вписана ипотека за обезпечение на плащането на следния недвижим имот: дворно място (с право на строеж) от 300 кв. м, съставляващо парцел № 51 в кв. 5 по градоустройствения план на с. Тулово.
Разпечатката съдържа 59 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdf85ea5-467c-4a47-8137-454663164fed