Протокол № 1021 от 28.08.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1021 гр. П., 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело частен характер № 20265220200215 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:15 часа се явиха:

Частният тъжител Е. Д., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Пламен Бонев и мл.адв. К. Т., от АК Пловдив, надлежно упълномощени да го представляват.

Подсъдимите П. К. У. и Е. Д. Л., редовно призовани, се явяват лично и с адв. Т. Й., от САК, надлежно упълномощен да ги представлява.

Свидетелите Й. И. и Л. П., редовно уведомени от предходното съдебно заседание, не се явяват.

Явяват се свидетелите СС. П.а и В. Д., доведени от тъжителя.

АДВ. БОНЕВ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИТЕ /всеки един поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът, намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Й.: Не водим днес свидетелите. Ще ги доведем следващия път.

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

1

В. Е.ОВ Д.: Родена на ... в гр. С., живущ в същия град, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, учащ, ЕГН **********. Частният тъжител ми е баща, с подсъдимите ми нямам родство.

Желая да съм свидетел.

СС. Г.А П.А: Родена на ...г. в гр. П., живуща в С., българка, българска гражданка, със средно образование, разведена, работеща, неосъждана, ЕГН **********.

СВИДЕТЕЛКАТА: Живея на съпружески начала с частния тъжител.

Желая да съм свидетел.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещаха да говорят истината.

СВИДЕТЕЛЯТ СС. П.А напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетеля В. Д..

СВИДЕТЕЛЯТ В. Д.: Имам племенник М. У. , който е на 8 години.

Майка ми е СС. П.а, баща ми е Е. Д., сестра ми е Р., имам по-голям брат И..

Племенникът ми М. У. е син на сестра ми Р.. Познавам двамата подсъдими в залата. Единият е бивш съпруг на сестра ми – П. У., а другият е съпруг на сестрата на П. У. – Е. Л. се казва. Сестра ми и бившият й съпруг не са в добри отношения. Не се разбират двамата. На 17-ти август миналата година станах свидетел на инцидент. Около 17.30 следобяд аз, майка ми и баща ми пристигнахме в гр.П., понеже сестра ми ни беше поканила на рожден ден на племенника ми М.. Обаче в този ден П. У. – бащата на М. трябваше да го връща на сестра ми, понеже беше при него за почивните събота и неделя.

Трябваше да го върне в 18.00 часа, обаче той не го върна тогава. Бяхме се събрали в една градинка в П.. След това сестра ми звънна на 112, за да подаде сигнал. Пристигна патрул от двама полицаи, които от телефона на сестра ми звъннаха на П. У., за да разберат къде се намира. Той каза, че се намирал в къщата си, като полицаите ни казаха да отидем заедно с тях, с нашата кола до дома на П. У.. Полицаите караха пред нас, ние карахме след тях и стигнахме дома на П. У.. Полицаите отново звъннаха на П. да слезе. Той не слезе веднага защото бил зает и когато той слезе започнаха сестра ми, П. и двамата полицаи да провеждат някаква диалог, да изяснят каква е ситуацията. През това време дойде Е. Л. и Е. Л.а с тяхната кола, спряха близо до нас и седнаха на една пейка до къщата. Когато П. и сестра ми се разбираха с полицаите 2 полицаите казаха, че не могат да вземат страна и не могат да дадат детето на никоя страна. П. се качи, защото и той имал планове да празнува рождения ден на детето. Малко по-късно П. излезе през заден вход на къщата с някаква жена и детето, като колата беше точно до този вход и тръгнаха да качват детето в колата и му казаха бързо да се качва. Детето се качи, а П. седна на шофьорското място, жената на пасажерското място. Когато тръгна колата сестра ми отиде при колата. Насочи се към задната дясна врата да я отвори.

Сестра ми я отвори, за да види детето, а баща ми отиде до предната дясна врата, за да не прави маневри П. според мен, за да не ги повлече. Тогава майка ми отиде зад сестра ми, за да пробва да я защити с тяло. Тогава Е. Л. я бутна, след това продължи към баща ми, бутна се в него и Е. Л. падна. След като се изправи той се засили към мен, аз отстъпвах, той ме гонеше агресивно и полицаите тогава дойдоха за да го махнат от мен и майка ми, защото тя се опитваше да ме предпази , като го блокира. След като полицаите махнаха Л. от нас видяхме как П. е нападнал баща ми до една стена на съседната къща.

Просто бяха един върху друг – не на земята, а изправени бяха. Баща ми притиснат с гръб към стената, а П. долепен до него. Полицаите отидоха да ги разтърват. Баща ми отиде на улицата. Л. тогава се затича към него и го удари с юмрук в лицето и баща ми падна на капака на колата, която беше зад него. В резултат на удара баща ми залитна назад към капака на колата. Беше се засилил Е. Л. към баща ми, преди да го удари. След като полицаите ги разтърваха и овладяха ситуацията баща ми и единият полицай тръгнаха към нашата кола, когато П. се затича в гръб към баща ми и започна да го бута, но полицаите овладяха ситуацията. След това полицаите задържаха баща ми и П.. Късно вечерта същия ден към 12.00 часа го освободиха. Видях баща ми когато го освободиха, ние го чакахме. Беше много разстроен, не очакваше такъв шок, шокиран беше. Имаше следи от удари баща ми по лицето – помня на носа. Каза, че го боли рамото, беше с превръзка на ръката, за да му държи лявото рамо. Полицаите са ги завели първо до болницата и там са направили инспекция на травмите и превръзката му е сложена в болницата. На следващия ден отидоха с майка ми до болницата, за да видим какво точно му има. Понеже го болеше мажеше се с противовъзпалителни кремове. Той се оплакваше, че го боли доста рамото. Сам не можеше да се облича – в продължение на няколко месеца. До ден днешен има оплаквания, че го боли рамото при някои движения. Баща ми преди това много спортуваше, играеше 3 тенис и ходеше на фитнес. В тези няколко месеца нямаше как да спортува и му беше трудно и не се е опитвал да спортува. Няколко месеца не е играл тенис, защото го болеше, но след това се опита да се върне към спорта. Баща ми беше изплашен от самото нападение и много емоционално му се отрази, че не може да спортува - това му беше начинът на живот. Към момента физически още има оплаквания от време на време. Психически в момента пак е притеснен – по-нервен е, не се чувства толкова спокоен, колкото беше преди инцидента. Нашият племенник не го взехме, за да празнуваме рождения му ден. Когато полицаите отведоха П. и баща ми М. остана при бащата и майката на П.. Малко над месец носеше превръзка на ръката си баща ми.

НА ВЪПР., ПОСТАВЕНИ ОТ АДВ. Й. СВИДЕТЕЛЯТ ОТГОВАРЯ:

СВИДЕТЕЛЯТ В. Д.: На 17.08.2025 г. около 17.30 часа пристигнахме в П. на адреса на сестра ми. П. трябваше да върне М. на сестра ми. П. живее в една къща с родителите си. Доколкото знам от съдебното решение през определени уикенди П. взима детето в петък следобед и го връща в неделя следобед. 17-ти август 2025 година беше ден неделя. Когато П. и М. и непозната жена излизаха от задния вход аз се намирах на около 10 метра от тях, с пряка видимост. Когато видях че баща ми отива със сестра ми да отварят десните врати на автомобила аз не съм чул баща ми да казва на П. да не прави маневри, помислих че отваря вратата с тази цел. Това е мое възприятие. Е. Л. падна до предна дясна врата с лице към предницата на колата. Аз в това време бях в близост до него – на около един метър от него.

Бях зад Е.. Когато полицаите махнаха Е. Л. от мен и майка ми, аз видях баща ми Е. Д. да е до стената. П. и баща ми бяха до стената и един срещу друг – лице в лице. Бяха доста доближени. П. държеше баща ми за горната част на тялото с двете ръце, но в коя част на тялото не мога да кажа. Е. Л. нападна баща ми, след като полицаите хванаха П. У.. Не знам чия е тази кола, на чийто капак баща ми падна. Казах, че след това П. нападна баща ми в гръб като го бутна по гърба с тялото си. Буташе се в него с тялото си с гърди. Полицаите преустановиха тези му действия и ги задържаха. Аз предупредих баща ми да се пази, защото П. се затича към него. Не помня къде са били ръцете на П. когато се затича към баща ми. Баща ми се защити, но не помня как.

Превръзката на баща ми минаваше през лявото му рамо и държеше ръката му. Държеше я в сгъната поза, горе-долу на 90 градуса. Малко над месец беше баща ми с превръзка.

4

СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПР. КЪМ СВИДЕТЕЛЯ.

Свидетелят В. Д. бе освободен, но остана в съдебната зала.

В залата бе въведен свидетеля СС. П.а.

Пристъпи се към разпит на същата.

СВИДЕТЕЛЯТ СС. П.А: Живея на семейни начала с Е. Д.. Имаме двама сина – И. и В. Д.и. Съпругът ми има дъщеря Р. Д.а от предишен брак. Имаме и внук М. У., който е син на Р.. Баща на внука ни е П. У.. Той се намира в залата. Познавам и двамата подсъдими П. У. бившия ми зет и съпругът на неговата сестра Е. Л.. Р. и П. са разведени и живеят отделно. Във влошени отношения са. Миналата година на 17.08.2025 г. внукът ни имаше рожден ден и бяхме поканени на рождения му ден, с още доста деца, родители и близки.

Беше организиран от Р. рождения ден и от М.. М. трябваше да бъде при Р. на рождения си ден, като П. трябваше да й го предаде в 18 часа. По бракоразводното дело имат споразумение и това е според него. В крайна сметка П. не предаде детето в 18 часа. Р. звънна на 112 за съдействие. Дойде екип от двама полицаи на адреса. Обадиха се да установят къде са П. и детето. Разбра се, че са на адреса на бащата. Полицаите казаха да отидем с тях до адреса. Ние отидохме с нашата кола, полицаите с полицейската кола.

Аз, Е. Д., Р. и синът ни В. отидохме с нашата кола до дома на П. У.. Като пристигнахме там звъннаха пак на П. да слезе, той се забави доста, но в крайна сметка дойде с една папка документи. Ние стояхме настрана до нашата кола.

Р., П. и полицаите обсъждаха нещата и документите, които имат. П. звъня на адв. Телбизова, говориха и той и единият от полицаите говори с нея.

Доколкото разбрах се изчакваше дежурен прокурор да се произнесе какво и как да се реагира в ситуацията. Попълниха Р. и П. някакви документи. П. се прибра, а ние останахме да чакаме. Малко след това П. изведе М. с една жена през страничния вход на къщата. Качиха го в колата, като преди това Р. се молеше да й позволи да честити рождения ден на детето. П. категорично отказа. Като изведоха детето ние стояхме на отсрещния тротоар. Детето видя майка си, усмихна й се леко, но П. и сестра му набързо набутаха детето в колата. След това П. се качи в колата, Р. тръгна към колата, ние съответно след нея. Р. стигна до колата, отвори задната врата, където беше детето, което да не кажа пак за пореден път пак беше без колан, хвърли се към майка си и тя протегна ръце към него. Мъжът ми отвори предната врата, ако П. не е разбрал 5 да не тръгне с колата, да не стане някоя беля. В същото време ние всички бяхме стигнали до колата. Е. Л. се беше засилил и ме изблъска настрани, след което се насочи към съпруга ми. Съпругът ми инстинктивно направи някакъв жест, за да се защити от това, което го връхлита и Л. от засилката падна на земята. Съпругът ми седеше до отворената врата на колата. Е. Л. ме избута настрани и се засили към мъжа ми. Мъжът ми направи някакъв инстинктивен жест, от който Л. падна на земята. Той така се беше засилил, с такава сила.

Ние с детето /синът ми В./ се опитахме да го хванем, но той падна на земята.

Става въпрос за Е. Л.. След като се изправи Е. Л. ме напсува, изблъска ни с детето и ние паднахме на тротоара. Полицаите вече и те се бяха втурнали. Те също стояха на тротоара при нас. Единият полицай беше хванал Е. Л., за да го издърпа от нас с детето ми. Като Е. Л. ни бута към земята и той падна пред нас – подпря се с ръцете си на земята. Втори път падна. Полицаят го хвана отзад и го издърпа.

И след това като станахме си разменихме няколко реплики. Той продължаваше да заплашва и обижда. В другата част където бяха Р. и детето също беше настанала суматоха и ние като станахме видях, че мъжът ми отстъпва пак на същия тротоар назад към стената, а П. настъпва и го удря. Другият полицай се опитваше да махне П. и го дърпаше назад, за да ги раздели. П. буташе и удряше с ръце, с крака мъжът ми. Стигнаха до стената. Полицаят успя да издърпа П.. Е. Л. се засили отново и удари мъжа ми с юмрук в лицето и мъжа ми падна върху капака на една кола, която беше зад него. За тази кола мога да кажа, че беше тъмна на цвят, но нищо повече. В същия момент имаше разправии с Р. и детето. След това мъжът ми тръгна към нашата кола, с единия от полицаите, ние вървяхме след тях. П. се засили към съпруга ми, налетя му в гръб и доколкото чух също го заплаши – точните думи не мога да цитирам но нещо от рода „Само ти си ми в главата, ще те приключа?“.Удари го П., като умишлено си беше вдигнал ръцете нагоре и с тях удари мъжа ми в гърба. Първо се блъсна в мъжа ми и продължи да го удря. Детето В. извика „Татко, пази се!“ Мъжът ми се обърна и П. го удари, но не мога да кажа точно къде. По-скоро в горната част на тялото, но не мога да кажа, че е в лицето. Той преди това го удряше в лицето – когато го буташе към стената. След това полицаите прецениха, че трябва да арестуват и П., и мъжа ми. В крайна сметка ги арестуваха. М. го взеха бабата и дядото, качиха го в тяхната кола и не знаем къде го заведоха. Мъжът ми беше освободен около полунощ. Доста време стояхме пред полицейското управление. Ходих 6 многократно да питам, но ни казаха че първо задължително ги водят на медицински преглед, а след това ги задържат. Мъжът ми излезе от ареста с бинт през врата и ръката – лявата ръка. Държеше си лявата ръка сгъната пред него, бинтът го ограничаваше. В горната част на носа беше ударен мъжът ми и около устата имаше отоци. Мъжът ми ми каза, че П. като е излязъл от колата и всъщност се е засили в към него, мъжът ми беше с очила и при първия удар П. му е счупил очилата, а за да ги счупи най-вероятно го е ударил в лицето. Това е първият удар, а тогава ние сме били на земята. Още тук в П. на самия преглед му бяха изписали на мъжа ми мазила и бяха препоръчали да купим ортеза, като закупихме даже две, защото трябваше да я пера. Над месец и половина – два носеше ортеза мъжът ми. И до ден днешен продължава да се маже с болкоуспокояващи кремове за болките в рамото. Доста време трябваше да му помагам да се облича и съблича, не можеше сам, беше му много трудно. Не можеше да спи. Не му беше добре. Отделно психически му се отрази това нещо, защото до преди една година ние с тези хора сме били в нормални отношения. Не сме предполагали, че такова нещо може да се случи. Ние просто бяхме отишли на рожден ден на детето. Тази ортеза, която носеше и всеки го пита и не му беше удобно да обяснява какво се е случило сме слагали върху нея втора блуза, за да прикрива ортезата. Аз откакто живея с Е. Д. той винаги е спортувал активно и случилото му се отрази на целия режим и начин на живот. Той и в момента няма възможност да спортува така, както спортуваше преди заради болките, които изпитва. Доста време изобщо не можеше да спортува, след това трябваше да се раздвижва. Преди като спортуваше не е имал оплаквания в рамото. Нямам спомен да съм чела бракоразводното споразумение относно режима на лични отношения. Може и да съм го чела, но нямам спомен. Чух, че П. звъни и говори с адв. Телбизова по време на случката. Чух и, че единият от полицаите говори с нея. Адв.