Решение № 592 от 18.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Пловдив, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330207484 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-000470 от 28.01.2021г. на **** към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на С.Д.С. ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто / лева за нарушение по чл.150а , ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в депозираната до съда жалба ,чрез адв.П. моли за отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в нея.

Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от адв.П. , който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив – не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да 1 бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.01.2021г. около 15.13 часа в гр. Пловдив на ул.Брезовско шосе до №116 посока запад изток С.Д.С. като водач на лек автомобил Фиат Стило с рег.№**** ,лична собственост-като при проверка не представя валидно СУМПС ,същото е обявено за откраднато/изгубено.За това нарушение и съставен АУАН,а впоследствие и НП с идентично съдържание са посочени по идентичен начин и правните норми ,които са нарушени.

По управлението на лекия автовмобил и самата проверка на 18.01.2021г. не се спори от страна на жалбоподателя , поради което и актосъставителя не е разпитан. В преписката е приложен и писмен документ- посочващ ,че СУМПС е невалидно ,посочена е дата и причина за това.Това в допълнителна степен доказва самото нарушение ,както и потвърждава квалификацията на нарушението и правилното му изписване.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.150 а, ал.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено, че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“Видно от съдържанието на АУАН , а и 2 на оспорваното НП точно така правилно ,точно и ясно е описано както текстово ,така и цифрово самото нарушение ,като са описани всички изискуеми от закона елементи правещи го съставомерно ,съобразно чл. 6 от ЗАНН, а и съобразно чл.42 и чл.57 от ЗАНН .Изписани са необходимите елементи,както и съответното изпълнително деяние е ясно .Неизписването в АУАН и НП на номера на свидетелството за управление , както и като срок на валидност на същото не е сред изискуемите елементи на нарушението. И по никакъв начин не е попречило на жалб.С. да узнае самото нарушение и да изгради защитата си.Това е така ,тъй като както в АУАН ,така и в НП е ясна волята на проверяващия респективно наказващия орган ,която е пък съответна на закона-а именно ,че се касае за невалидно СУМПС –обявено за изгубено или откраднато.В максимална степен е ясно коя от хипотезите на чл.150 а от НК е нарушил с действията си жалб.С. ,няма неяснота или противоречие относно волята на АНО.Още изначално С.е запознат с всички елементи на съставомерното си поведение и срещу тях се е бранил от началото до край. Като в този смисъл настоящия съдебен състав не се съгласява с развитата теза на пълномощника на жалб.С.-адв.П. досежно неописването на номер на СУМПС неговата валидност и прочие данни относно неговата конкретизация.Жалбоподателят се брани срещу факта- че свидетелството за управление на МПС е невалидно поради това ,че е изгубено или откраднато, а не се брани срещу индивидуализиращите белези на самото СУМПС.

Съгласно гореизложеното е спазено редовността на издадените АУАН и НП,както при описанието на нарушението текстово ,така и при изписване на правната квалификация.Налице е тъждественост на тези актове.не на последно място правилно е наложена е санкцията за това нарушение.А именно съгласно чл.177ал.1т.2 от ЗДвП.Там е предвидена глоба в параметрите от 100 до 300 лева, като в конкретния случай е определена на минимума в закона.

Възраженията на жалбоподателя поддържани от неговия пълномощник адв.П. се счита за неоснователни и същите бяха обсъдени по-горе . Съдът счита, че както в НП, така и в АУАН са описани всички обстоятелства, при които е констатирано нарушението – налични са времето и мястото на извършване му, описано е в какво се състои то, посочена е коректно 3 нарушената материални разпоредба – чл.150 а ал.1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП са посочени подробно фактите, въз основа на които се приема, че е извършено нарушение по чл.150 а, ал.1от ЗДвП, като при соченето на нарушената разпоредба не са изброени бланкетно всички възможни визирани предложения от нарушената разпоредба, а се конкретизира именно какво е нарушено – не представя валидно СУМПС ,същото е обявено за откраднато/изгубено.В този смисъл, независимо, че не е посочено конкретното предложение на нарушената разпоредба съгласно изброяването в закона, то съдът счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото е конкретизирано нарушението, а от друга страна даденото описание отговаря на изискванията на ЗАНН за описание на фактите и нарушените разпоредби. Вследствие на съдържанието на санкционната норма и описанието на обстоятелствената част на НП нарушителя много точно и ясно е разбрал за какво е наказан, като по този начин са гарантирани правата му на защита.

Съдът счита, че процесният случай не разкрива и белези, водещи до определянето му като маловажен Следва да се посочи, че обществените отношения, които се охраняват с нормата на чл. 150 а ал.1 ЗДвП са от изключително значение.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

По разноските

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.А въззиваемата страна не е направила съответно искане за присъждане на разноски.

По изложение съображения ,Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА - Наказателно постановление № 21-1030-000470 от 28.01.2021г. на **** към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на 4

С.Д.С. ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто / лева за нарушение по чл.150а , ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред Административен съдПловдив ,по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5