Решение № 494 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. К. като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110209386 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по повод жалба на Б. Д. Г. , ЕГН:**********, срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-011788 от 20.05.2025 г., издадено от Началник Сектор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП – СДВР), с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени като издадено при наличие на съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП - СДВР, редовно призована, изпраща представител. Изразява становище за неоснователност на жалбата, като претендира атакуваното НП да се потвърди и в полза на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от 1 фактическа страна, следното:

На 28.04.2025 г., около 12: 33 часа, в Столична община, на път Автомагистрала № А-1, жалбоподателят Б. Д. Г. , ЕГН:**********като водач на лек автомобил, марка ",,***''", с рег. № ,,***'',, се движил по Автомагистрала "Тракия", с посока на движение от гр. София към гр.

Пловдив. По същото време на АМ "Тракия" се извършвал ремонт, поради което в посоката на движение на жалбоподателя имало задръстване. Била въведена Временна организация и безопасност на движението в участъка от км 3+800 до км 5+570 дясно платно, като от 9:00 часа на 28.04.2025 г. до 9:00 часа на 30.04.2025 г. в участъка от км 4+800 до км 5+550 се затваряли за движение външна активна и аварийна ленти на дясното платно (София Бургас) на Магистралата, като движението в този участък се извършвал по изпреварващата и вътрешната активна ленти .На километър 3 от АМ Тракия жалбоподателят навлязъл и се движил в лентата за принудително спиране, като целял по този начин да избегне задръстването. Тези негови действия били забелязани от Е. А. – младши автоконтрольори при ОПП СДВР, който спрели автомобила. При извършване на проверката полицейските служители не установили здравословни причини, свързани с водача на автомобила, нито била установена техническа неизправност, които да налагат движение на автомобила в аварийната лента на автомагистралата. Наличие на такива причини дори не било заявено от страна на водача или пътника в автомобила на полицейските служители. Поради констатацията за това, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движел в лентата за принудително спиране, младши автоконтрольор Е. А. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ГА № 870160 на жалбоподателя за нарушение на чл. 58, т. 3, пр. 1 от ЗДвП , който бил връчен на място на жалбоподателя. Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП Наказателно постановление (НП) № 25-4332-011788 от 20.05.2025 г., издадено от Началник Сектор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП – СДВР), с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото – гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.Е. А. както и приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата около извършената проверка и направените констатации, както и съставянето на процесния АУАН. Доколкото показанията на свидетеля св.Е. А. са логични, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото, съдът ги кредитира и ги ползва при 2 формирането на фактическите си изводи.

От приложената по делото справка от АПИ се установява, че съгласно Заповед №РД-11 -106/28.04.2025 г. на Директора на Областно пътно управление -София и протокол от 28.04.2025 г.. на АМ „Тракия“ била въведена Временна организация и безопасност на движението в участъка от км 3+800 до км 5+570 дясно платно, като съгласно уведомително писмо №53-00859/25.04.2025 г. на „Автомагистрали“ ЕАД от 9:00 часа на 28.04.2025 г. до 9:00 часа на 30.04.2025 г. в участъка от км 4+800 до км 5+550 се затварят за движение външна активна и аварийна ленти на дясното платно (София Бургас) на Магистралата, като движението в този участък се извършва по изпреварващата и вътрешната активна ленти .

При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни органи и отговарят на изискванията на закона към тяхната форма и съдържание, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН и е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В АУАН и в НП съществуват всички законово определени реквизити.

Налице е яснота на административнонаказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението, управляваният автомобил, посоката на движение, отбелязано е, че отсъства здравословен проблем или повреда на автомобила. Записано е, че жалбоподателят е навлязъл и се е движил в лентата за принудително спиране в района на 3-ти километър от автомагистрала А1 "Тракия". В АУАН и в НП е посочено в коя лента се е движил нарушителя на автомагистрала "Тракия", посоката на движение на същия-от гр.София към гр.

Пловдив, както и мястото на извършване на нарушението- километър 3 от АМ Тракия. Съдът оццени като неоснователни доводите на жалбоподателя, че 3 не е посочен нарастващ или намаляващ километър от магистралата, доколкото последните имат отношение единствено към определяне посоката на движение на лекия автомобил, която в процесните АУАН и НП е изрично посочена- от гр.София към гр. Пловдив. В тази връзка следва да се отбележи, че не се споделя доводът на жалбоподателя за наличие на неяснота в описанието, дадени в АУАН и НП. Съдът счита, че са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и ал. 5 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Според разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП / в редакцията й към момента на извършване на деянието/ при движение по автомагистралата на водача на МПС е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

От събрания и доказателствен материал следва изводът, че е безспорно доказано, че жалбоподателят на процесната дата и час се движил по Автомагистрала "Тракия", с посока на движение от гр. София към гр.Пловдив като на километър 3-и и управлявал автомобила в лентата за принудително спиране. Тези обстоятелства се установяват без съмнение от гласните и от писмените доказателства по делото. Освен това в случая не се установява да са били налице обстоятелства, които да допускат управление на автомобила в лентата за принудително спиране, а именно от визираните в чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Не е била налице повреда на автомобила, нито е имало здравословен проблем у водача или пътниците в превозното средство. Гореизложеното означава, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП .

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението виновно – като водач на МПС е съзнавал, че се движи в лента, която поначало е предназначена само и единствено за принудително спиране, а и не твърди подобно нещо. Като правоспособен водач на МПС, преминал теоретичен курс за придобиване на правоспособност, деецът е съзнавал, че не може използва тази лента, тъй като, нито има повреда в автомобила си, нито има здравословен проблем. Поради всичко това съдът приема, че. е действал при форма на вината пряк умисъл, като целта на придвижването в лентата за принудителни спиране в случая е била да се избегне трафика и да се придвижи по-бързо.

4

Случаят не може да се определи като маловажен, тъй като не се отличава с по-ниска обществена опасност от други подобни случаи на визираното нарушение. Управлението на МПС в аварийната лента на магистралата при ремонт на пътя и при задръстване е типичен пример на нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП . Не са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради всичко това съдът приема, че случаят не може да се определи като маловажен, респ. да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

Според чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП , се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 1000 лева. Точно фиксираният от законодателя вид и размер на административните наказания, които следва да се наложат на нарушителя по чл. 58, т. 3 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това съдът счита, че и двете кумулативно предвидени в закона наказания правилно са определени и в процесното НП.

По изложените мотиви съдът не намери основания, поради които да отмени или измени атакуваното НП и приема, че следва да го потвърди изцяло като правилно, законосъобразно и постановено при справедлив размер на наложените административни санкции.

При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. В полза на СДВР следва да се присъди сумата от 80 лева /40.90 евро/, представляваща направени във връзка с настоящото съдебно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 25-4332-011788 от 20.05.2025 г., издадено от Началник Сектор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП – СДВР), с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на Б. Д. Г., на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП) е наложена "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева и "Лишаване от право да 5 управлява МПС" за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Б. Д. Г. , ЕГН:**********да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80 лева /40.90 евро/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред

Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6