Определение № 2308 от 01.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2308 гр. Варна , 01.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100501524 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. № 283 598 /15.04.2021г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, срещу решение № 261 128 / 31.03.2021г., постановено по гр.д. № 13892 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, в неговата цялост, с което е прието за установено по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, предявен от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ 22, партер, срещу „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл. 817, и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК 202585622, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга“ 31, че „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 е титуляр на вземане, в размер на сумата от 1861, 12лв. /хиляда осемстотин шестдесет и един лева и дванадесет стотинки/, придобито по силата на договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, което вземане е за заплатена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода от 19.03.2011г. до 14.09.2011г. по издадена фактура № 0084281168/20.09.2011г. от „Енерго-Про Продажби“ АД и за което е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по гр.д. 10007 / 2014г. по описа на Районен съд – Варна. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

2/ въззивна жалба вх. № 284 487 /21.04.2021г., подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл.

817, представлявано от П.К.Б. – управител, срещу цитираното по-горе решение № 261 128 / 31.03.2021г., постановено по гр.д. № 13892 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, в неговата цялост.

Във въззивната жалба вх. № 283 598 /15.04.2021г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно.

Твърденията за недопустимост се обосновават с твърдението, че предявеният иск е неуреден от процесуалния закон; липса на правен интерес, както и че ищецът не можел да защити интереса си с установителен иск, наличие на сила на пресъдено нещо. Отделно сочи, че 1 първоинстанционният съд бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не бил разгледал възражението на жалбоподателя за недопустимост на иска поради наличие на волеизявление за разваляне на процесния договор. Твърди, че това е въпрос по допустимост, предвид, че искът е установителен, както и че с изявление на „КНМ Груп“ ЕООД от 14.12.2018г. всички договори от 23.10.2014г., сключени между жалбоподателя и „Интейк“ ЕООД били развалени.

Твърденията за неоснователност на исковата претенция за неправилност и необоснованост на изводите на съда по отношение на извършеното уведомяване и развалянето на договора за цесия. Сочи, че уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице, респ. съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с което настъпва транслативния ефект на сделката. В този смисъл, цедираното вземане преминава в патримониума на новия си носител към момента на постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. със самото му сключване /консенсуален договор/, а не и от момента, в който бъде изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той получи такова. Твърди, че е налице валидно разваляне на договора за цесия по отношение на ищеца, а при разваляне облигационната връзка между цедента и цесионера отпада с обратно действие - арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Позовава се и на недействителност на процесния договор за цесия от дата 23.10.2014 год. на основание чл. 40 ЗЗД. Моли съда да обезсили, евентуално да отмени решението.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че още с исковата молба, е оспорена достоверността на датата на договора за цесия между „Пи маркет" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, представен с писмените отговори по чл. 131 от ГПК. Не били предприети никакви процесуални действия от ответника за установяване на достоверността на датата, поради което и нямало как да се приеме за установено спрямо „Интейк" ЕООД, че в действителност на 21.10.2014г. е сключена цесията между „Пи маркет" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, от което въззивниците да черпят изгодни за себе си правни последици. Отделно, представеният с исковата молба договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. не бил оспорен досежно достоверността на датата му.

Твърди, че предявеният иск е допустим, като е налице правен интерес от воденето му.

Не е налице и валидно разваляне на договора за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД. Правилно ВРС бил приел, че цесията от 23.10.2014г. между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД е действителна и не е сключена във вреда на представлявания.

Правилно ВРС бил приел, че носител на процесното вземане е „Интейк" ЕООД, тъй като длъжникът е уведомен първо за тази цесия, респ. именно тя първа е произвела действието си спрямо всички трети лица. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Във въззивната жалба вх. № 284 487 /21.04.2021г., подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, се излага, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Позовава се на СПН, като сочи, че в случая, ищецът е предявил иск за вземане, което е вече съдебно признато с влязло в законна сила съдебно решение в полза на пълноправен кредитор за което има издаден изпълнителен лист. Твърди, че от изложението на фактите и обстоятелствата в исковата молба, ставало дума за неизпълнение на двустранен облигационен договор, сключен между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, а на 2 практика „Пи Маркет" ЕООД било привлечено да отговаря в процес за неизпълнение на чужд договор, което било правно недопустимо. Отделно, искането било квалифицирано като иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а в случая фактическият състав, от който ищецът се легитимирал процесуално и материално-правно, респ. произтичащите от него права и правни задължения се отнасяли до „Интейк" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, и не се разбирало каква била правната връзка между ищеца и жалбоподателя, а оттам и отговорността на дружеството да отговаря на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК на „Интейк" ЕООД. В този смисъл и искът срещу „Пи Маркет" ЕООД бил недопустим, съгласно дадените от ВКС разяснения в TP № 1 от 07.03.2019 год. по тълк. д. № 1/2018 год. на ВКС, ОСТК. Отделно, ищецът претендирал установяване съществуването по съдебен ред на факт, който не бил редвиден в закона. По силата на имеративна норма - чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, „Искове за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон". Фактът „титулярство" на вземане, не попадал в предвидените от закона случаи и в правото той нямал собствено съществуване. Твърди, че е недопустимо да се иска от съда с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК да прекратява и обезсилва действието на един двустранен договор, признавайки „титуляри" по предмета на друг договор. В облигационното договорно право титуляри не били предвидени, там правата се регулирали от изпълнение, респ. на тях кореспондирали съответни задължения. По тези съображения, така оформена исковата молба с такъв петитум, била недопустима. Ищецът атакувал дружеството за неизпълнение на договора си, с предявен иск, който заобикалял закона чрез нарушаване на императивни процесуални правила. Освен всичко друго, ищецът претендирал установяване на право по развален договор. Моли за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Предявените искове били допустими, като е налице правен интерес. Твърди, че „Пи маркет“ ЕООД не можело да инвокира чужди възражения вкл. че договор за цесия между различни лица е развален, тъй като това дружество не било страна по него. Относно правилността на обжалваното решение, доколкото единствено бланкетно в условията на евентуалност се искала неговата отмяна, сочи, че правилно ВРС бил приел, че носител на процесното вземане е „Интейк" ЕООД, тъй като длъжникът е уведомен първо за тази цесия, респ. именно тя първа била произвела действието си спрямо всички трети лица.

Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.

Не са направени доказателствени искания от страните.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане

1/ въззивна жалба вх. № 283 598 /15.04.2021г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, срещу решение № 261 128 / 31.03.2021г., постановено по гр.д. № 13892 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, в неговата цялост, с което е прието за установено по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, предявен от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ 22, партер, срещу „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл. 817, и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК 202585622, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга“ 31, че „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 е титуляр на вземане, в размер на сумата от 1861, 12лв. /хиляда осемстотин шестдесет и един лева и дванадесет стотинки/, придобито по силата на договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, което вземане е за заплатена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода от 19.03.2011г. до 14.09.2011г. по издадена фактура № 0084281168/20.09.2011г. от „Енерго-Про Продажби“ АД и за което е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по гр.д. 10007 / 2014г. по описа на Районен съд – Варна. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски, и

2/ въззивна жалба вх. № 284 487 /21.04.2021г., подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“ срещу бл.

817, представлявано от П.К.Б. – управител, срещу цитираното по-горе решение № 261 128 / 31.03.2021г., постановено по гр.д. № 13892 / 2019г. на ВРС, 51 с-в, в неговата цялост.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.09.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.