Решение № 450 от 19.10.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800501004 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя „Банка ДСК“ АД по изпълнително дело № 20097920400149 по описа на ЧСИ Георги Каримов с рег. № 792 в РКЧСИ и район на действие – съдебния район на Окръжен съд – София, срещу предявено на 13.03.2026 г. разпределение по изпълнителното дело на постъпила парична сума от публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника Р. Я. Р..

Жалбоподателят обжалва разпределението в частта относно определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и в частта относно разпределена сума в размер на 297.66 € на присъединения взискател Община Самоков за удовлетворяване на вземането му за такса битови отпадъци.

Излага доводи за неяснота относно действително начисления размер на таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ предвид различните суми, посочени в разпределението /в раздел IV на стр. 2 е посочена сума в размер на 2325.10 €, а на стр. 3 според жалбоподателя е посочена сума на тази такса в размер на 2611.92 €/ и поддържа, че размерът на таксата по т. 26 е неправилно определен, тъй като не е съобразена забележка 1 към т. 26 от тарифата. По отношение вземането на Община Самоков излага съображения, че вземането не се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а е с ред на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, поради което не следва да бъде удовлетворявано, след като сумата от проданта не е достатъчна за удовлетворяване на вземането на жалбоподателя, обезпечено с ипотека върху продадения недвижим имот.

Иска отмяна на разпределението в обжалваните части и извършване на 1 законосъобразно разпределение на продажната цена, вкл. правилно определяне на таксата по т. 26 от тарифата и на таксата по т. 20 от тарифата и прилагане на чл. 73, ал. 5 ГПК.

Направено е и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза в случай на необходимост от специални знания при определяне размера на таксите.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на съдебния изпълнител и материалите по изпълнителното дело, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Съгласно ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г. ОСГТК, съдът, сезиран с жалба срещу разпределение на постъпила по изпълнително дело сума, прилага правилата на въззивното производство, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр.

2-ро ГПК. Ето защо съдът не следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Съгласно така цитираното ТР, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява в следното: неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите.

В случая се твърди от жалбоподателя неправилно определяне на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ поради неправилно пресмятане, както и неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД срещу длъжника Р. Я. Р.. Принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Самоков, ***, ведно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***. След проведена публична продан с постановление от 23.02.2026 2 г. за купувач на имота е обявен взискателят „Банка ДСК“ АД при предложена цена от 31755 €, равняваща се на 62107.38 лв. На основание чл. 495 вр. чл. 461 ГПК съдебният изпълнител е изготвил разпределение на продажната цена, в което са включени вземанията на първоначалния взискател и присъединения взискател Община Самоков, както и дължимите такси и разноски по изпълнението.

1. Относно разпределената сума за удовлетворяване на вземането на Община Самоков за такса битови отпадъци.

Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение от стойността на определен имот се ползват вземанията за данъци върху този имот. Вземането за такса битови отпадъци, макар да има характер на публично общинско вземане, не представлява вземане за данък върху недвижим имот и не попада в приложното поле на привилегията по чл.

136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Привилегиите представляват изключение от общия принцип за равнопоставеност на кредиторите и не могат да бъдат разширявани извън изрично предвидените в закона случаи. Ето защо вземането на Община Самоков за данък върху недвижимия имот в размер на 192.13 € правилно е включено за удовлетворяване с поредност по чл. 136, ал.

1, т. 2 ЗЗД, докато вземането за такса битови отпадъци в размер на 297.66 € не се ползва с тази привилегия. Последното е вземане с поредност на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Същевременно вземането на „Банка ДСК“ АД е обезпечено с ипотека върху продадения недвижим имот и се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Продажната цена е недостатъчна за пълното удовлетворяване на обезпеченото вземане на банката. Поради това не съществува остатък от продажната цена, който да бъде разпределен за удовлетворяване на вземане с поредност по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД /вж. ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, цитирано и от жалбоподателя/. Обстоятелството, че Община Самоков е присъединен взискател по изпълнителното производство не обуславя различен извод. Присъединяването предоставя възможност за участие в разпределението, но не променя установената в закона поредност за удовлетворяване на отделните вземания. Следователно съдебният изпълнител неправилно е предвидил удовлетворяване на вземането на Община Самоков за такса битови отпадъци в размер на 297.66 €. Тази сума следва да бъде отнесена за удовлетворяване на обезпеченото вземане на „Банка ДСК“ АД.

3

2. Относно определената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ Основателно е и оплакването за пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. неправилно определяне на

В раздел IV от обжалваното разпределение съдебният изпълнител е посочил такса по т. 26 в размер на 2325.10 €.

Същевременно на стр. 3 от разпределението е посочено, че взискателят купувач следва да внесе общо 2611.92 € за дължими такси и разноски по изпълнението, включително таксата по т. 26. Това е породило неяснотата за жалбоподателя относно действителния размер на начислената пропорционална такса по т. 26. При съпоставяне на отделните пера от разпределението обаче се установява, че сумата от 2611.92 € е формирана по следния начин: 2325.10 € - пропорционална такса по т. 26, посочена в раздел IV; 228.04 € – сбор от останалите такси, посочени в същия раздел; 58.78 € – отделно начислена пропорционална такса във връзка с общинските вземания.

Сборът на посочените суми е 2611.92 € и не е налице неяснота относно размера на таксата по т. 26 от тарифата /посочената на стр. 3 от разпределението сума е общата сума на дължимите такси и разноски, а не сумата само на таксата по т. 26 от тарифата/. За пълнота следва да се поясни и съотношението между двете общи суми, посочени в различните части на разпределението. Сумата от 2553.14 € с ДДС, посочена в раздел IV на стр. 2 от разпределението, е сборът на изброените в раздела такси: 2325.10 € по т. 26 ТТРЗЧСИ и 228.04 € - останали посочени такси. Тя не включва отделно посочената в подточка а/ на стр. 2 от разпределението такса от 58.78 €, начислена във връзка с вземанията на Община Самоков, която от своя страна е включена в общата сума от 2611.92 € с ДДС, посочена на стр. 3 от разпределението.

Това аритметично изясняване обаче не означава, че таксата по т. 26 е правилно определена. Дължимостта и размерът на тази такса подлежат на самостоятелна проверка.

При определянето на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде съобразена забележка 1 към същата разпоредба, съгласно която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира пропорционално на събраната сума.

4

От данните по делото се установява, че общият размер на вземането на взискателя „Банка ДСК“ АД е 159628.47 лв. /81616.74 /, а таксата по т. 26, определена върху целия този размер, е 7695.08 лв. /3934.43 €/с ДДС. Цената, по която е възложен имотът при проданта, е 62107.38 лв. /31755 €/.

При тези данни и при отчитане на забележка 1 към т. 26 от тарифата дължимата пропорционална такса е 2993.96 лв. /1530.79 €/ с ДДС.

А с оглед изводите за незаконосъобразност на разпределението в частта за удовлетворяване на вземането на Община Самоков за такса битови отпадъци неправилно е начислена и пропорционална такса в размер на 35.72 € за събиране на това вземане, която е част от общата сума от 58.78 €, начислена върху общата сума на двете вземания на общината – за такса битови отпадъци и за данък върху недвижимия имот.

Съобразно изложеното общият размер на пропорционалната такса по т.

26, подлежаща на събиране във връзка с публичната продан, е 1553.85 €, включваща такса по т. 26 от тарифата в размер на 1530.79 € с ДДС за събиране на част от вземането на взискателя „Банка ДСК“ АД /както се претендира от жалбоподателя и в мотивите на ЧСИ по обжалваните действия е изложено/ и такса по т. 26 от тарифата в размер на 23.06 € за събиране на вземането на Община Самоков за данък върху недвижим имот.

Останалите такси, посочени в раздел IV на разпределението, възлизат общо на 228.04 €. Следователно общата сума на таксите, подлежащи на заплащане съобразно посочените пера, е 1781.89 € /а не 2611.92 €, както е определил съдебният изпълнител/, формиран от следните суми: 1530.79 € такса по т. 26 за вземането на банката, 23.06 € - такса по т. 26 за вземането на общината за данък върху недвижимия имот и 228.04 € - останали такси, а не 2611.92 €, както е определил съдебният изпълнител.

Установените нарушения от съдебния изпълнител преизчисляване на разпределението на цялата продажна цена. налагат

От една страна сумата от 297.66 €, неправилно предвидена за удовлетворяване на вземането на Община Самоков за такса битови отпадъци, следва да бъде отнесена за удовлетворяване на обезпеченото вземане на банката. От друга страна намаляването на неправилно начисления общ размер на дължимите такси освобождава допълнителна част от продажната цена, която също следва да бъде разпределена съобразно установените в закона 5 привилегии.

Общата сума, която следва да бъде отнесена за удовлетворяване на обезпеченото вземане на „Банка ДСК“ АД, възлиза на 1127.69 €. Това води и до изменение на размера на прихващането по чл. 495 ГПК, както и на сумата, която взискателят - купувач следва да внесе. Поради това, а и за прецизност, законосъобразното извършване на разпределението не може да бъде осъществено чрез частична отмяна на извършеното от съдебния изпълнител разпределение, а е необходима неговата отмяна изцяло и извършване на ново разпределение на продажната цена при запазване на законосъобразно определените вземания и тяхната поредност.

Този извод съответства на приетото в т. 1 и т. 2 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 1 съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаването й, а съгласно т. 2 след отмяната съдът решава въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение.