Решение № 166 от 06.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Ловеч, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ ДАВИДОВ

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500435 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4815/18.07.2024 г. от Р. Н. С., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 380/2022 г. по описа на ЧСИ В. П., рег.

№879 на КЧСИ, срещу отказ да бъде прекратено посоченото изпълнително дело, обективиран в Постановление на ЧСИ от 12.06.2024 г.

С жалбата е оспорена легитимацията на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД като кредитор на длъжника. Жалбоподателят излага твърдения, че не е уведомен за цесията, извършена между цедента „Булпойнт 2015“ ЕООД и взискателя, евентуално, че уведомлението не е подписано от легитимиран представител на цедента. Оспорва сключването на твърдения договор за цесия, евентуално, че същият е сключен без представителна власт. Оспорва легитимацията на адв.

Лазов да подаде молба за образуване на процесното и.д. поради липса на представителна власт. Прави възражение, че вземанията, за които е образувано процесното и.д., са погасени по давност. Поддържа, че е извършил прихващане с вземане в размер на 15 лв. към цедента, представляващо вземане за разноски по Определение от 09.07.2018 г. по ч.гр.д. №240/2018 по описа на ОС – Ловеч. Прави възражение за забава на кредитора – цедент, като пояснява, че е заплатил на 11.12.2018 г. на цедента с пощенски запис сумата от 323,05 лв., представляваща сбор от главниците и лихвите по изпълнителните листи към момента на плащането.

По делото е постъпило писмено възражение от взискателя "Бул Инвест Груп 1 " ЕООД, в което се твърди, че жалбата е недопустима, а по същество неоснователна. Поддържа се, че е налице валиден договор за цесия, сключен 1 между взискателя и „Булпойнт 2015“ ЕООД, като за прехвърлянето на вземането длъжникът е надлежно уведомен на 23.06.2023 г. Намира възражението на длъжника за извършено прихващане за недоказано, а възражението за изтекла давност – за неоснователно. Посочва, че паричният превод на стойност 323,05 лв., извършен от длъжника на 11.12.2018 г., е в полза на цедента към момент, в който вземането вече е било прехвърлено.

В мотивите, представени от ЧСИ рег. № 879 на КЧСИ, е изложено, че процесната жалба е допустима, но по същество неоснователна. Оспорва се твърдението за липса на представителна власт у адв. Лазов, както и че не е налице валиден договор за цесия, легитимиращ взискателя по процесното изпълнително дело като кредитор. Поддържа се, че процесното уведомление за цесия е връчено надлежно на длъжника на 23.06.2024 г. Изложени са съображения, че в изпълнителния процес ЧСИ няма правомощието да съобразява възражения за изтекла погасителна давност, възражението за забава на кредитора е недопустимо.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20228790400380/2022 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. №879 на КЧСИ, е образувано по молба от 24.02.2022 г. на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, ЕИК 200887376, срещу Р. Н. С., ЕГН **********. Към нея е приложен Изпълнителен лист от 17.11.2016 г. по ч.гр.д. №1891/2016 по описа на РС - Ловеч, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на "Булпойнт 2015" ЕООД сумите в общ размер на 213,54 лв. за главница и 70,03 лв. за лихва, както и Изпълнителен лист от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. №1891/2016 по описа на РС Ловеч, с който е разпоредено длъжникът да заплати на "Булпойнт 2015" ЕООД законната лихва върху главницата в размер на 213,54 лв. за периода 14.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 31.03.2017 г., сключен между „Булпойнт 2015“ ЕООД и взискателя, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията, ведно с принадлежностите им, описани в Приложение №1 – Списък на вземанията, представляващо неразделна част от договора. Видно от Приложение №1, под №1201 е вписано вземането на цедента към Р. Н. С. за сумите по изпълнителен лист от 17.11.2016 г. по описа на РС – Горна Оряховица.

В рамките на образуваното изпълнителното дело са извършвани справки, изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 23.06.2023 г., и са извършвани изпълнителни действия.

С Решение №17/08.02.2024 г. по в.гр.д. №504/2023 по описа на ОС Ловеч, влязло в сила на 08.02.2024 г., действията на ЧСИ рег. № 789 на КЧСИ, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 16548/20.06.2023 г. по ИД № 20228790400380, имаща характер на постановление за разноски, са отменени в частта за сумата над 568,58 лв. до пълния посочен от ЧСИ размер от 1, 064,37 лв.

2

С молба от 11.06.2024 г. длъжникът е направил искане за произнасяне по молбата му от 07.07.2023 г. за прекратяване на изпълнителното дело по съображения, идентични с изложените в процесната жалба.

В отговор на подадената молба ЧСИ рег. №879 на КЧСИ е издал Постановление от 12.06.2024 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от легитимирана страна- длъжник в изпълнителното производство, депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Твърдението на взискателя, че процесната жалба е недопустима, тъй като е била разгледана в производството по в.гр.д.

№504/2023 по описа на ОС – Ловеч е неоснователно, доколкото жалбата, по която е било образувано то, е насочена срещу разноските, обективирани в покана с изх. № 16548/20.06.2023г. по ИД № 20228790400380, а не срещу процесното постановление за отказ да се прекрати изпълнителното дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, съдът намира възражението на длъжника за това, че „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД няма качеството кредитор за неоснователно.

Видно от събрания по делото доказателствен материал, към молбата за образуване на изпълнителното дело процесното дружество е представило писмен договор за цесия, съдържащ всички изисквани от закона съществени елементи. В същия са индивидуализирани цедентът – „Булпойнт 2015“ ЕООД, и цесионерът - „Бул Инвест груп 1“ ЕООД, а в приложение №1, към което договорът препраща, е индивидуализирано прехвърленото вземане с посочване на длъжника и основанието. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед липсата на оспорване и с оглед всички обстоятелства по делото – а именно съвпадението в имената на длъжника, ЕГН и датата на издаване на изпълнителния лист, посочването в Приложение №1, че се цедира вземане по изпълнителен лист, издаден от РС – Горна Оряховица, а не от РС - Ловеч представлява ОФГ. Ето защо, съдът намира, че процесното вземане е валидно прехвърлено на 31.03.2017 г. в полза на „Бул Инвест груп 1“ ЕООД. Този извод не се разколебава и при съобразяване твърденията на жалбоподателя за липса на представителна власт у лицата, подписали договора, доколкото съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. При липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или 3 неговите универсални правоприемници. Ето защо, в случая за цедирания длъжник не съществува възможност да оспори валидността на сделката поради липса на представителна власт и възражението му в тази насока е неоснователно. Същото се отнася и до възраженията му за липса на представителна власт у лицето, подписало уведомлението за извършената цесия и у адв. Лазов, подал молбата за образуване на процесното изпълнително дело.

На следващо място, по отношение на релевираното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното: основанията за прекратяването на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК, като сред тях не фигурира хипотезата на погасяване на вземането поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД. При това положение единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защити срещу изпълнението чрез иск по чл. 439 ГПК. Аргумент в тази насока се извежда от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, в която е предвидено прекратяване на изпълнителното дело при представено влязло в сила решение по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител е орган по изпълнението и действа само въз основа на валидно изпълнително основание, като в неговите правомощия законодателят не е предоставил компетентност да се произнася по материалноправно възражение за погасяване на вземането по давност. Ако основанието за погасяване на вземането поради изтекла давност е настъпило след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, длъжникът разполага с възможност да се защити, като предяви по съдебен ред иск с правно основание чл. 439 ГПК. Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано както от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес, така и от съда в производството по чл. 435, ал. 2 ГПК, а единствено в състезателен исков процес, в който следва да участват кредитора и длъжника, като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността.

Това е така, тъй като позоваването от страна на длъжника на настъпила погасителна давност визира липса на материалноправни условия за законност на образуваното изпълнително производство, което води до възникване на спор между страните относно съществуването на едно гражданско право, който може да бъде разрешен единствено по реда на исковия процес. Обратно, когато се твърди, че са нарушени процесуални изисквания за законосъобразност на изпълнителния процес, каквито са изброените в чл. 435 ГПК, тогава възниква спор от процесуално естество. Затова способът за защита е друг, а именно-жалба срещу незаконосъобразното действие или бездействие на изпълнителния орган.

В заключение съдът намира, че визираното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното дело сочи за наличие на спор относно материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред и едва при наличие на влязло в законна сила съдебно решение по такъв иск, съдебният изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, е задължен да прекрати 4 изпълнителното производство поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност. Евентуалният отказ в този случай на изпълнителния орган да прекрати производството би могъл да бъде релевиран вече по пътя на чл. 435 ГПК. Тъй като в случая длъжникът единствено се е позовал пред съдебния изпълнител на несъществуване на вземането поради настъпила погасителна давност, без да е представил влязло в сила съдебно решение, установяващо това твърдение, ЧСИ законосъобразно е отказал прекратяване на изпълнителното производство.

Аналогично по отношение на възражението на длъжника за частично погасяване на вземането по процесния изпълнителен лист чрез извършено прихващане със сумата в размер на 15 лв., представляваща разноски, присъдени с Определение от 09.07.2018 г. по ч.гр.д. №240/2018 по описа на ОС – Ловеч, съдът намира, че подобно на всички възражения за погасяване на изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, компенсационното изявление на длъжника може да бъде зачетено от съдебния изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Правопогасяващо възражение като прихващането може да бъде релевирано само пред гражданския съд, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производство да събира доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили факти с погасителен ефект. В рамките на индивидуалното изпълнителното производство не е предвидена възможност длъжникът, срещу когото е образувано изпълнителното дело, да извърши прихващане и на това основание да се намали дългът по делото и евентуално да се стигне до прекратяване или приключване на последното.