Определение № 478 от 24.02.2017, Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ПАЗАРДЖИШКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 24.02.2017г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Димитър Чардаков

Като разгледа гр.д.№ 454/17г. по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

По реда на чл.422 ГПК ищецът е предявил кумулативно съединени установителни искове за съществуването на парично вземане по издадена заповед за изпълнение в размер на 600лв. главница и 30,39лв. обезщетение за забава, дължимо за периода до подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Представил е доказателства за платена държавна такса по чл.71 ГПК в общ размер на 50лв., от които 25лв. – по заповедното производство.

С разпореждане от 09.02.2017г. съдът е указал на ищеца, че дължимата държавна такса по всеки от двата кумулативно съединени иска е 50лв. /съгласно чл.1 ТДТСГПК/, т.е. 100лв. общо и че следва да довнесе разликата от 50лв.

В срока по чл.129, ал.2 ГПК ищецът е депозирал становище, че не дължи допълнителната ТД, тъй като претенцията за лихва за забава не е отделен иск, доколкото зависи от основателността на иска за главницата. Счита, че цената на иска следва да се определи от сбора на двете претенции, който в случая предопределя ТД в минималния размер от 50лв.

Съдът намира това разбиране за неправилно. При предявяване с една искова молба на главен и акцесорен иск е налице първоначално обективно кумулативно съединяване на искове, при което съгласно чл.72, ал.1 ГПК се събира ТД по всеки иск. В действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл.55, ал.3 ГПК /отм./, поради което ДТ се дължи отделно върху цената на всеки от предявените искове, а не върху техния сбор. Обстоятелството, че решението по акцесорният иск е обусловено от това по главния, не прави съединяването евентуално, тъй като съдът във всички случаи дължи произнасяне и по двата иска /вж. определение № 567 от 11.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 526/2012 г., II г. о., ГК/.

По въпроса за размера на ДТ при кумулативно обективно съединяване на искове в производството по чл.422 ГПК /вкл. когато единият е главен, а другият акцесорен/ е налице задължителна съдебна практика, формирана с определение №640 от 16.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. №436/2010г., І т.о. и т.18 от ТР №6 от 6.11.2013г. на ВКС по т.д. №6/2012г., ОСГТК. Прието е, че ТД се определя отделно за всеки от исковете, като от нея се приспада внесената ТД по заповедното производство.

В първоначалните указания по чл.129, ал.2 ГПК съдът не е разяснил подробно горните положения, поради което на счита, че на ищеца следва да се даде нов срок, в който да внесе дължимата за производството ДТ в пълен размер.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И :

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на РС – Пазарджик допълнителна ТД в размер на 50лв. и да представи по делото документ за внасянето й. Съгласно чл.72, ал.1 ГПК във връзка с чл.1 ТДТСГПК, дължимата ДТ по кумулативно съединените искове за главница и обезщетение за забава е 100лв., от които до момента са внесени 50лв.

УКАЗВА, че при неизпълнение на горепосочените указания, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: