Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2472 от 31.07.2024, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 474/2024
Вид
Решение № 2472
Подписан
31.07.2024
В сила
31.07.2024
Състав
Златко Мазников

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2472

Стара Загора, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20247240700474 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. У. З. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. Г. Г. от Адвокатска колегия Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0271-000079 от 22.05.2024 г., издадена от П. И. К. на длъжност полицай в РУ Харманли при ОД на МВР Хасково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Н. У. З. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството й за управление на моторно превозно средство (СУПМС) № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се съдържат оплаквания за издаване на оспорваната заповед в противоречие с материалния закон и некомпетентност на органа, който я е издал, доразвити в представена от пълномощника на жалбоподателката молба-становище с характер на писмена защита. Не се оспорва, че жалбоподателката е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но се твърди, че тя се е възползвала от законовата възможност да даде кръвна проба за изследване, поради което не е извършила вмененото й нарушение, за което й е била наложена процесната ПАМ. Оспорва се компетентността на административния орган, като се поддържа, че от ЗППАМ не става ясно каква е заеманата от него длъжност и от коя от точките от цитираната в нея Заповед № 272з-199 от 19.01.2023 г. произтича компетентността му. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната ЗППАМ, като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът П. И. К. – полицай в РУ Харманли при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателката в настоящото производство – Н. У. З., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА, № 14524 от 22.05.2024 г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.05.2024 г. в 23:10 часа в гр. Харманли по бул. „България“ до магазин „Yettel“ в посока към [улица]жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил „Джиип“, рег. № ....., и като водач отказала да й бъде тествана за наркотични вещества или техни аналози с Дрегер DrugTest 5000, фабричен № ARKF-0072. Издаден й бил талон за изследване № 116778, тъй като заявила, че желае да даде кръв и урина за химико-токсилогично лабораторно изследване. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП.

С оспорената ЗППАМ № 24-0271-000079 от 22.05.2024 г., издадена от П. И. К. на длъжност полицай в РУ Харманли при ОД на МВР Хасково, на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Същата е постановена на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН, серия GА, № 14524 от 22.05.2024 г., без изрично позоваване на акта – отразените в него констатациите са възпроизведени в заповедта.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, сред които АУАН, серия GА, № 14524 от 22.05.2024 г., талон за изследване № 116778 от 21.05.2024 г., фиш за спешна медицинска помощ за дадени от жалбоподателката проби от кръв и урина, придружителни писма за изпращането на пробите за изготвяне на химическа експертиза във ВМА София и Заповед № 272з-199 от 19.01.2023 г. на директора на ОД на МВР Хасково за оправомощаване на длъжностни лица да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1 – 8 от ЗДвП, както и документите, приложени към жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая издателят на заповедта П. И. К. – полицай в РУ Харманли при ОД на МВР Стара Загора, е надлежно упълномощен съгласно представената по делото Заповед № 272з-199 от 19.01.2023 г. на директора на ОД на МВР Хасково. Към преписката е приложен талона за изследване, който е издаден от П. К., като е посочено, че същият заема длъжност мл. инспектор – полицай в ГОП (група „Охранителна полиция“) РУ Харманли. Доколкото в т. 11 от приложената заповед са делегирани правомощия на държавните служители от звената „Патрулно-постова дейност“ при сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и като такава не е нищожна. Действително в самата ЗПАМ не е посочена длъжността така, както е посочена в заповедта на директора на ОД на МВР Хасково, но доколкото талонът е част от административната преписка по издаването на административния акт, то компетентността може да се извлече и от този официален писмен документ.

Обжалваната заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено са правното основание за упражненото от административния орган (АО) правомощие и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от него наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт (АА).

ЗППАМ обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения АА обхваща преценката налице ли са установените от АО релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН. В случая като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на моторно превозно средство (МПС) административно нарушение, предвидено съответната хипотеза на цитираната разпоредба, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

В случая приложената по отношение на жалбоподотелката ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на извършено от нея на 21.05.2022 г. в гр. Харманли нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП, за което й е съставен АУАН, серия GА, № 14524 от 22.05.2024 г., изразяващо се в отказа й като водач на МПС да й бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е обаче, както АУАН, така и в ЗППАМ, че жалбоподателката е поискала да даде проби от кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което е й е бил издаден талон за изследване. Установи се също, че тя е изпълнила предписанието на издадения й талон за изследване и дадените от нея проби от кръв и урина за изпратени за изследване във ВМА София.

При тези данни съдът приема, че не е налице материлноправната предпоставка за прилагане на процесната ПАМ. Законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнително деяние – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение от негова страна на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез които може да се осъществи състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП, което нарушение обаче по същество винаги е едно – отказ за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следователно, независимо дали ще бъде осъществено чрез първата от двете или чрез двете форми на изпълнително деяние (неизпълнението на предписанието за изследване няма самостоятелно значение – то не би било съставомерно при извършена проверка на водача с тест, тъй като талон за изследване се издава само при оспорен положителен резултат от теста, като в този случай единствената последица от неизпълнението на даденото с талона предписание е, че резултатът от теста се приема за релевантен, съответно отговорността на водача ще е за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози), нарушението е едно. Затова, ако водачът откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, на даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, какъвто е разглежданият случай, не е налице визираното в чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП нарушение – отказ за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Няма каквато и да било житейска или правна логика, при дадени от водача биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, но изпълнението на предписанието за изследване да не е определящо за преценката налице ли е отказ на водача за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.