Решение № 253 от 16.07.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Смолян , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20205440100609 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца "******" ЕАД срещу ответника С. А. С. /с допуснатата поправка на фамилното й име в с.з. на 12.05.2021г., предвид представеното бракоразводно Решение на РС- Смолян по гр.дело №1969/2011г. на СРС и заявеното от процесуалния й представител/, с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №85/12.03.2020г. по чгр.дело №257/2020г. по описа на РС- Смолян, представляваща сума в общ размер от 1845,76 лева, от които 1563,54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г, до м.03.2019г., ведно със законната лихва от 29.01.2020г. до изплащане на вземането, 248,63 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 22.01.2020г.. както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 27,88 лева - главница за периода от м.12.2016г. до м.03.2019г. и 5,71 лева - мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 22.01.2020г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът, в качеството на собствени , е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

1

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “**** АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “****” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ответникът не е упражнил правата си по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “****” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

С., одобрени е Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „****” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „****” ЕАД.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 144928, е използвал доставяната от дружеството - ищец топлинна енергия през процесния период, като не е погасила задълженията си.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградатаетажна собственост, в която се намира имота на ответникът е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “*****” ООД.

Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „****” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.

2

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “****” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “****” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие е разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 173.04.2007 г./. За имота на ответникът са издадени изравнителни сметки, които са в подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от него служебно се приспадат просрочените задължения, започвайки от най- старото задължение.

В съдебно заседание за ищеца „******“ ЕАД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. Исковете се поддържат с внесена писмена молба.

За ответника С.А. Д.а процесуалният й представител адв.Р. оспорва исковете.

С отговора на ответника С.С. се прави възражение за недопустимост на исковете, поради изтекъл давностен срок съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД. Прави се възражение, че ответникът е поискал от ищцовото дружество с молба с от 10.02.2009г. да бъде закрита партидата й за ползване на топлинна енергия и след тази дата начисляването на топлинна енергия е неправомерно.

Ако иска се приеме за допустим, ответната страна заявява становище за неоснователност на претенцията по съображения, че ползването на жилището е предоставено на С.Д. по силата на споразумение и влязло в сила Решение на 27.01.2012г., с което бракът им с ищцата е прекратен. Поради това, поддържа становище за отхвърляне на исковете.

За „*****“ ООД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. Писмено се заявява становище, че сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент №16, бл.117 за периода м.май 2016г. до м. март 2019г. са определени съгласно правилата съобразно действащите законови нормативи към съответния момент.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответната страна, становището на конституираното трето лице- помагач на ищеца, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключенията по назначените съдебносчетоводна и съдебно- техническа експертизи, намира, че исковете се явяват неоснователни по следните съображения:

По отношение на възражението на ответната страна за погасяване на вземанията по давност. Действително, вземанията за част от процесните периоди се явяват погасени по давност. По силата на чл. 111, б. "в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

3

Тъй като плащанията на задълженията към топлофикационните дружества представлява дължимо периодично плащане, то и вземането по него се погасява с изтичане на тригодишна давност.

По силата на чл.33 от приложените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в гр.София клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими думи за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Или, в случая, претендират се вземания главница топлинна енергия за периода от м.май 2016г. до м.март 2019г. и главница, представляваща сума за извършена услуга дялово разпределение за периода м.декември 2016г. до м.март 2019г. второто вземане след 15 февруари на 2017г/, когато е падежа на двете вземания. Вземанията, претендирани за периода преди 29.01.2017г., се явяват погасени по давност, съответно и акцесорните искове за мораторна лихва, начислена върху вземанията за тези периоди не се дължат съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД и претенциите за тези вземания подлежат на отхвърляне.

Тежестта на доказване по предявените искове е на ищеца. Ищцовото дружество носи доказателствената тежест да установи твърденията си за предоставените услуги за процесния обект, че именно ответната страна е отговорна за заплащане на доставените количества топлинна енергия и услуги за дялово разпределение за доставената топлинна енергия, а също и размера на претенциите си.

Ответната страна С.С. прави възражения, че е поискала от ищцовото дружество с молба с от 10.02.2009г. да бъде закрита партидата й за ползване на топлинна енергия и след тази дата начисляването на топлинна енергия е неправомерно. Претенциите на ищеца се оспорват и по съображения, че ползването на жилището е предоставено на С.Д. по силата на споразумение и влязло в сила Решение на 27.01.2012г., с което бракът им с ищцата е прекратен.

Съгласно Закона за енергетиката качеството потребител има собственик или ползвател на имота, находящ се в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Последното е установено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, а именно определя кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- право на собственост или вещно право на ползване.

В цитираната разпоредба е указано „собственик или ползвател на имота“, т.е., това дава възможност ищецът да предяви претенцията си и срещу ползвател, т.е., срещу лице, различно от собственика на имота, като потребител на топлинна енергия.

Изтъкнатите възражения от ответната страна относно наличието на постановено бракоразводно Решение, като ползвател е бившият й вече съпруг, не дава основание да се приеме, че тя няма качеството на „потребител“ с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ до момента, до който вече имота е бил възложен на 4

„Е****’ ремонти“ ЕООД с Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.03.2018г. по изп.дело №594/2011г. по описа на ЧСИ рег.№*** с район на действие СГС, влязло в сила на 17.04.2018г., видно от отбелязването върху приложеното заверено копие. Следва да се посочи, че това Постановление е представено още с исковата молба от ищеца, а видно процесните вземания на ищеца обхващат и период след датата на влизане в сила на Постановлението за възлагане.