Определение № 942 от 04.03.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942

Стара Загора, 04.03.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Райна Тодорова административно дело № 236/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по административно дело № 236/ 2026г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Й. М. Й. с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.1, ап.4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000187/ 09.02.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1228-000187/ 09.02.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на Й. Й. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № 26-1228-000187/ 09.02.2026г., е основателно, по следните съображения:

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая, въз основа на представените по делото доказателства съдът приема, че предварителното изпълнение на заповедта неминуемо би довело до негативни последици за Й. Й., ако административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди на първо място е обоснована с твърдения, че предварителното изпълнение на приложената ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, би блокирало дейността на хранителен магазин, стопанисван от „Загора Еко“ ЕООД, едноличен собственик и управител на което дружество е Й.. Сочи се, че функционирането на магазина за хранителни стоки е свързано с ежедневно осъществявано от Й. Й. управление на МПС за снабдяване със стока, посещение на доставчици, обслужване на търговски и административни ангажименти, за което са представени съответните доказателства. Поради факта, че е единственият шофьор в дружеството, лишаването му от право да управлява МПС реално блокира работата на магазина, който е източник на доходи за Й. и за неговото семейство. От приложените към жалбата доказателства се установява и че Й. Й. и неговата съпруга са лица с трайни увреждания, което подкрепя твърдението на жалбоподателя, че управлението на МПС е обективно необходимо за придвижване до лечебни заведения и обслужване на ежедневни нужди. Следователно в случая предварителното изпълнение на заповедта, няма да доведе само до неудобства в работата и в ежедневието на Й. Й., а до причиняване на трудно поправима вреда.

Отделно от това целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да преустанови административно нарушение - управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. В случая действително от приложените доказателства се установява, че на посочените в заповедта време, място и обстоятелства, Й. Й. е управлявал товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на „ЕМ ДАБЪЛЮ-ХАМЪР“ ЕООД, регистрацията на което ППС е била служебно прекратена в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП (поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), считано от 30.12.2025г. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10, изр.2 от ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От представената Справка от ААИС-КАТ се установява, че след получено уведомление от Гаранционния фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“, служебно е извършено възстановяване на регистрацията на товарния автомобил по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при въведени данни в ААИС-КАТ за възстановената регистрация на ППС в 10.02 часа на 09.02.2026г. Оспорената ЗППАМ е издадена на 09.02.2026г. за нарушение, извършено на 09.02.2026г., в 09.45ч. Следователно непосредствено след съставянето на АУАН нарушението е било отстранено – процесното ППС, управлявано от адресата на ПАМ, е служебно регистрирано след заплатена от собственика задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че още към 10.02.2026г., предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая жалбоподателят не е собственик на управляваното от него ППС и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по същество, то следва да бъде съобразено, че няма как водачът да е бил уведомен, че управляваното от него ППС е било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

С оглед правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно - административно производство с влязло в сила решение. Предвид изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000187/ 09.02.2026г. е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА по искане на жалбоподателя Й. М. Й. с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.1, ап.4, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП № 26-1228-000187/ 09.02.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, до приключване с влязло в сила решение на образуваното по оспорването на посочения административен акт съдебно производство по административно дело № 236/ 2026г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: