Решение № 4744 от 18.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4744 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20231100102616 по описа за 2023 година

Предявени са от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, заместено в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК от своя правоприемник „Обединена българска банка“АД, против Г. И. И. кумулативно обективно искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.02.2020 г. сключил с ответницата Г. И. И. договор за потребителски кредит, съгласно който поел задължение да й предостави кредит в размер на 52 250 лв. срещу поето задължение от ответницата да върне кредита при условията на договора. Тъй като ответницата не заплатила дължимите месечни вноски по договора за периода 15.06.2020 г. – 15.04.2021 г., ищецът упражнил правото си по чл.9.2 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че изпратил писмо изх. № 00161770/10.11.2020 г. до ответницата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на адреса, посочен в договора, както и второ писмо изх. № 001-61769/10.11.2020 г. на постоянния адрес на ответницата, но и двете писма се върнали с код „Непотърсена в срок“.

Ищецът изпратил до ответницата и трето писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх. № 3804/06.04.2021 г., което било връчено чрез ЧСИ И.М.-К., по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Писмото било връчено на 27.04.2021 г, на която дата банката осчетоводила предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът поддържа становището, че ответницата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост и с подадената искова молба. Твърди, че Г. И. дължала следните суми по договора за кредит: 45 563.62 лв./предсрочно изискуема главница/, 1500.14 лв./обезщетение за забава в размер на законната лихва за периоа 27.04.2021 г. - 01.03.2023 г. върху предсрочно изискуема главница/, 30 лв. – разноски за 1 обявяване на предсрочна изискуемост чрез частен съдебен изпълнител. Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответницата не е подала отговор на исковата молба и не изразява становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 430, ал.1 и чл.79, ал.1 от ЗЗД:

За да бъдат уважени исковете, трябва да е доказан следният ФС: 1/между страните да е сключен договор за банков кредит; 2/да е настъпила изискуемост на вземанията;

3/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Видно от договор за потребителски кредит от 13.02.2020 г., сключен между „Райфайзенбанк/България/ЕАД“ като кредитор и ответницата Г. И. И. като кредитополучател, страните са се споразумели ищецът, в качеството на кредитор, да предостави на ответницата кредит за потребителски нужди в размер на 52 250 лв., а кредитополучателката е поела задължение да върне кредита при условията на договора.

Договорът е сключен при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за рефинансиране на кредит и потребителски нужди; срок на издължаване - до 15.02.2030г.; лихвен процент – 4.85 % за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита; след изтичане на този срок кредитополучателят заплаща годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент, посочен в чл.4.2 от договора, и надбавка в размер на 4.740; начин на погасяване на кредита - 120 анюитетни месечни вноски/главница и лихва/, съгласно погасителен план; падеж на месечните вноски – 15 число на месеца, считано от 15.03.2020 г. до 15.02.2030г. В чл.4.5 от договора е уговорена наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното плащане, чийто размер, изчислен към датата на сключване на договора, е 14.85 %.

Представен е погасителен план към договора, който предвижда заплащането на 120 равни месечни вноски в размер на 550.37 лв., платими на петнадесето число на месеца, считано от 15.03.2020 г. до 15.02.2030 г.

С препоръчано писмо с обратна разписка изх. № -001-61770/10.11.2020 г., изпратено до ответницата на адрес: гр.София, ж.к.********* банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Видно от обратната разписка писмото е върнато на банката на 02.12.2020 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата./л.30-31/.

Изпратено е писмо изх. № 001-61769/10.11.2020 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и на друг адрес на ответницата – гр.София, ж.к.“*********, който 2 не е посочен в договора за кредит. Това писмо също е върнато на 03.12.2020 г. като неполучено./л.33-34/.

С писмо изх. № 3804/06.04.2021 г. банката е изпратила чрез ЧСИ И.М. –К. уведомление до ответницата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Писмото е изпратено на адрес: гр.София, ж.к.“*********, който не е посочен от ответницата за кореспонденция в договора за потребителски кредит. С протокол по чл.47, ал.5 от ГПК от 19.05.2021 г. ЧСИ К. е приела, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, че съобщението е връчено на ответницата на 27.04.2021 г.

Видно от заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 30.09.2021 г. по чгр.д.

№ 48222/2021 г. Софийският районен съд е разпоредил Г. И. И. да заплати на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД сумата от 5546.23 лв./падежирала главница за периода 15.06.2020 г.-15.09.2021 г. по договор за потребителски кредит от 13.02.2020 г./, ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, 2064.47 лв./договорна лихва за периода 15.06.2020 г.-26.04.2021 г./, 416.84 лв./мораторна лихва за периода 15.06.2020г. – 26.04.2021 г./, 160.55 лв. – държавна такса и 7.28 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 30.09.2021 г. по чгр.д. № 48222/2021 г. на СРС е отхвърлено заявлението на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД по чл.417 от ГПК в частта относно претендирана предсрочно изискуема главница в размер над 5546.23 лв. до 51109.85лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и относно сумата от 1500,14 лв., представляваща мораторна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода 27.04.2021 г.-18.08.2021 г., разноски за уведомление в размер на 30 лв. и относно претендираните разноски по делото над 167.83 лв. до 1252.43 лв.

С определение № 660/19.06.2023 г. по чгрд. № 376/2023 г. на СГС е потвърдено разпореждане от 30.09.2021 г. по чгр.д. № 48222/2021 г. на СРС, ГО, 90 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, подадено от „Кей Би Си банк България“ЕАД с предишно наименование „Райфайзенбанк/България“ ЕАД, срещу Г.

И. И. в частта за предсрочно изискуема главница в размер над 5 546.23 лв. до 51 109.85 лв., ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане и относно сумата от 1500.14 лв. – мораторна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода 27.04.2021 г. - 18.08.2021 г.

От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като изчисления, се установява, че ищецът е превел по банковата сметка на ответницата договорения кредит от 52 250 лв., който е изцяло усвоен на 14.12.2020 г. Към 27.04.2021г./датата, посочена от ЧСИ И.М. – К., за дата на връчване на обявлението за предсрочна изискуемост/ ответницата е имала просрочени задължения по кредита, както следва: вноски за главница с настъпил падеж за периода 15.06.2020 г. - 15.04.2021 г. в размер на 3 737,18 лв.; вноски за възнаградителна лихва за периода 15.07.2020г.- 15.04.2021г. в размер на 1988.83 лв. Вещото лице е посочило, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем е останала неплатена главница от 51 109.85 лв. За част от тази главница в размер 3 на 3 737.18 лв. и 1809.05 лв. има издадени изпълнителни листове срещу ответницата Г. И., отразени в счетоводството на ищеца, които са посочени в таблица № 1/ констативната част на заключението към отговора на въпрос трети, таблица № 1/. Следователно, дължимата главница, за която ищецът не разполага с изпълнителни листове и заповед по чл.417 от ГПК, е 45 563.62 лв./ 51109.85 лв. - сумите, за които са издадени изпълнителни листове от 3737.18 лв. и 1809.05 лв./. Дължимата възнаградителна лихва за периода 15.07.2020 г. – 26.04.2021 г. възлиза на 2064.47 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист в полза на банката срещу ответницата И., посочен в таблица № 2 от констативната част на заключението. Дължимата наказателна лихва за периода 15.06.2020г.-26.04.2021г. е в размер на 242.39 лв./таблица № 3 към констативната част на заключението/. Наказателната лихва е начислена само върху неплатени вноски за главница с настъпил падеж. Приложеният лихвен процент за наказателна лихва е формиран като сбор от прилагания ГЛП за възнаградителна лихва + надбавка от 10 проценти пункта, съгласно чл.4.5 от договора за кредит. При начална дата на неплатени просрочени задължения от 15.06.2020 г. до 27.04.2021 г. дните на забава за месечните вноски са общо 316, за периода 15.06.2020 г. до 19.08.2021 г. са 431 дни, а за периода 15.06.2020 г. до 01.03.2023 г. са 989 дни.

При така събраните доказателства по делото се установи, че ответницата е получила договорения кредит от 52250 лв. на 14.12.2020 г., който е усвоила изцяло, имала е непогасени просрочени задължения за главница за периода 15.06.2020 г. - 15.04.2021 г. и за възнаградителна лихва за периода 15.07.2020 г.- 15.04.2021 г., поради което за ищеца се е породило правото по чл.9.2, вр. чл.8.1 от договора да обяви кредита за предсрочно изскуем.

Съдът счита, че предсрочната изискуемост е настъпила на 02.12.2020 г., тъй като банката е изпратила препоръчано писмо с обратна разписка изх. № 001-61770/10.11.2020 г. до ответницата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на адреса, посочен от самата нея в чл.11.7.1 от процесния договор: гр.София, кв.********* но на този адрес не е била открита. Обратната разписка е върната на 02.12.2020 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена./л.30-31/. Съдът приема, че е осъществено фингирано връчване на уведомлението з а предсрочна изискуемост. В чл.11.7.1.1 от договора изрично е предвидено, че кредитополучателят е длъжен писмено да информира банката при промяна на адреса си.

При неизпълнение на това задължение, изпратеното уведомление от страна на банката до първоначално посочения в договора адрес, се счита за редовно връчено. В този смисъл напр. решение № 148 по т.д.№ 2072/2015 г. на І т.о. на ВКС. Дори и да не се възприемат тези мотиви на настоящия състав, то с връчване на препис от исковата молба на ответницата на 08.08.2023 г., чрез нейния работодател, следва да се счита, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Относно размера на задълженията:

Относно главницата:

От заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, се установява, че размерът на дължимата главница при настъпила предсрочна изискуемост е 51 109.85 лв.

За част от тази главница в размер на 3 737.18 лв. и 1809.05 лв. има издадени изпълнителни 4 листове, отразени в счетоводството на ищеца, които са посочени в таблица № 1 от констативната част на заключението. След приспадане на тези суми, за които ищецът разполага с изпълнителен титул, размерът на дължимата неприсъдена главница възлиза на 45 563.62 лв., колкото претендира ищецът, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

Относно лихвата за забава, която се претендира на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

Ищецът претендира сумата от 1500.14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.04.2021 г. – 01.03.2023 г. върху предсрочно изискуема главница.