Решение № 116 от 13.08.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 731/2023
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 13.08.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Росен Димитров Костадинов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.206 · Закон за горите
- чл.206, ал.1, т.3 · Закон за горите
- чл.270 · Закон за горите
- чл.275, ал.1, т.2 · Закон за горите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл.14а, ал.1, т.3 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Силистра, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Д. К. при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. К. Административно наказателно дело № 20233420200731 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Жалбоподателят ЗК „С.“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.Срацимир, общ. и обл.Силистра, ул.“Втора“№2, представлявана от председателя E. И. И. обжалва Наказателно постановление (НП) № 475/16.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Русе.
Административнонаказващият орган (АНО) при редовност не се явява,вместо него процесуален представител- старши юрисконсулт в РДГ-Русе.
Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Свидетелите М. С. и В. К. работят на различни длъжности в Изпълнителна агенция по горите гр.София. На 05.05.2023 год. в ранните следобедни часове свидетелите извършвали проверка в стопанския двор на ЗК „С.“ с.Срацимир, общ. и обл.Силистра, УПИ63009, ЕКТ68254. Касае се за регистриран по чл.206 от ЗГ обект- склад за дърва за огрев, за които било издадено Удостоверение № 380/18.10.2018г. от директора на РДГ – Русе. В обекта по чл.206 от ЗГ има втори вход/ изход, който не е обезпечен с камера /система за постоянно видеонаблюдение. В двора на кооперацията, на различни места установили съхранение на две камари дърва, първата от дървесен вид „топола“ и „слива“, нарязани на секции с дължина от 0,40м до 1,10м с общо обем 10 пр.куб.м, а втората от дървесен вид „топола“, нарязана на секции с дължина от 0,2м. до 0,4м., с диаметър от 20см до 90 см, с общ обем 20 пр. куб. м., немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена марка и 1 непридружени с превозен билет. Съставен бил констативен протокол серия ИАГ № 200116/2023, а дърва били оставени на отговорно пазене в кооперацията.
При тези факти свид.С. съставил АУАН № 475/05.05.2023г., серия Е 2021г., № 001041 за нарушение по чл.14а, ал.1, т.3, от Наредбата за контрол и опазване на горските територии от 30.01.2012г., във вр. с чл.206, ал.1, т.3 от Закона за горите.
При съставянето на акта, E. И.- като председател на ЗК невъзразил,а като обяснение посочил, че необходимите камери ще бъдат поставени в рамките на три работни дни.
На 09.05.2023г. изпратил до РДГ – Русе писмено възражение срещу съставения АУАН, като освен оспорването на фактическите констатации, че не се касае за втори вход/изход , е посочил отстраняването на липсата на камера за видеонаблюдение и приложил фактура и приложение към нея.
Въз основа на акт Директора на Регионална дирекция по горите гр.Русе, издал оспорваното пред съда НП.АНО на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за извършено нарушение по по чл.14а, ал.1, т.3, от Наредбата №1 за контрол и опазване на горските територии от 30.01.2012г., на основание чл.270 от ЗГ, наложил на ЗК „С.“ с ЕИК ******* с.Срацимир имуществена санкция в размер на 100,00 (сто)лева.
При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Самото административно нарушение е било ясно, точно и пълно формулирано от АНО и няма как жалбоподателя да не е разбрал в извършването на какво административно нарушение е бил обвинен.
Правомощията си АНО черпи от нормата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и Заповед №РД 49199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните.
По установените в хода на проверката факти между страните няма спор. Безспорно е, че се касае за обект по смисъла на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ, тъй като в кооперацията постъпва и се експедира дървесина, тъй като се касае за склад на дърва за огрев, за което е издадено съответно разрешително. Кооперацията като собственик е длъжна да изгради и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта.
Гласните доказателсва също безспорно сочат на место което позволява влизане и излизане в обекта не селскостопанска техника. Дори ангажирания от защитата свидетел с Е.П. сочи, че се касае за портал, през които е възможно да премине високопроходима техника, каквато е фадромата. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че не се касае за вход/ изход от обекта съда намери за неоснователно.
Обектите по чл. 206 ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на различни изисквания, едното от които касае разположението на камерите, което следва да е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта, съгласно чл.14а, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
2
Безспорно е налице отклонение от нормативните изисквания и поведението на жалбоподателя.
Събрани са доказателства, че нарушението е отстранено своевременно, след съставянето на акта и преди издаване на НП.
При определяне на наказанието, административнонаказващият орган е приложил разпоредба на чл. 270 от Закона за горите, която предвижда наказание "имуществена санкция" от 100 до 1000 лева, като е наложил минималния предвиден размер, а именно 100 лева, при очевидно съобразяване с нормата на чл. 27 ЗАНН, като е отчел че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, на просто извършване, осъществено с бездействие, тъй като за съставомерността му не е необходимо от него да са произтекли вредни последици. Поради това липсата на установени вредни последици от нарушението или незначителността на такива вредни последици не може да обоснове извод за неговата маловажност. От друга страна, по делото не са установени такива смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които по своя характер, вид и брой да обосноват у съда извод, че извършеното от него нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Обстоятелството, че жалбоподателят е изградил в последствие в стопанисвания от него обект система за постоянно видеонаблюдение на всеки вход и изход, не омаловажава нарушението. По всички изложени съображения основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
Предвид гореизложените съображения се налага извода, че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
При този изход на спора, обаче, и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е искането на за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 80 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът 3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 475/16.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Русе.
ОСЪЖДА ЗК „С.“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с.Срацимир, общ. и обл.Силистра, ул.“Втора“№2, представлявана от председателя E. И. И. да заплати на Регионална дирекция по горите - Русе, направените по делото разноски заюрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4