Решение № 1060 от 06.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1060 гр.

Пловдив, 6.7.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 24.6.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3116/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р.С.Б. против

Наказателно постановление № 20-

1030-000808, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на Р.С.Б. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал. 3, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100 ал. 1, т.1 от ЗДвП

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че на 02.02.2020 г. около 03:23 часа в гр.Пловдив на ул. Константин Нунков - кръстовище с ул. Петрова нива, Р.С.Б. управлява л.а. ШКОДА ФАБИЯ с рег.№ *******, лична собственост като извършва следните нарушения:

1. управлява МПС под въздействието на алкохол - 0,91 промила, установено с техническо средство дрегер алкотест 7410+ с фабричен № ARSK-0284. Издаден талон за изследване № 089429. Не е дал кръвна проба.

2.

Не носи контролен талон към СУМПС

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН № 492771, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание изрично потвърди посоченото в АУАН.

Показанията на актосъставителя съдът кредитира, доколкото са последователни, логични, безпротиворечиви, а и не се опровергават от показанията на другия разпитан по делото свидетел- П., която свидетелства за съвсем различни обстоятелства.

При правилно установена фактическа обстановка наказващия орган е приложил коректно и материалния закон, доколкото е квалифицирал законосъобразно извършените деяния и е наложил санкции кореспондиращи на установеното в закона.

Въпреки изложеното обаче са налице безусловни основания за отмяна на НП, доколкото при издаването му са допуснати флагрантни процесуални нарушения.

Така от текста на приложения по делото АУАН № 492772 и от съпроводителното писмо по делото се установява, че веднага след съставянето на АУАН № 492771, във основа на който е издадено процесното наказателно постановление, връчения на дееца екземпляр от АУАН № 492771 е бил иззет като доказателство по образуваната прокурорска преписка по АУАН 492772. Това обстоятелство всъщност изобщо не е и спорно между страните.

Изцяло се споделят доводите на жалбоподателя, че по този начин съществено е ограничено правото му на защита.

Съгласно чл. 43, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.6 ЗАНН, вр. чл. 52, ал. 2 ЗАНН задължителен елемент от динамичния фактически състав, обуславящ законосъобразното издаване на НП е връчването на

АУАН на нарушителя. Това процесуално изискване не е самоцелно, а се явява важна гаранция за пълноценно реализиране правото на наказания субект да разбере какво нарушение му се вменява във вина и да направи възражения в три дневен срок.

В случая изземването на АУАН веднага след връчването му следва да се приравни на липса на надлежно връчване на същия, доколкото деецът реално не е разполагал с текста на АУАН, въз основа на който да организира защитата си.

Нещо повече деецът не е разполагал с писмен документ, от който да е видно естеството на вмененото му нарушение до самия момент на издаване и връчване на НП, което означава, че той е бил надлежно и писмено уведомен за фактическите и правни параметри на деянието, за което е наказан, едва с акта, с който е санкциониран, което е напълно несъвместимо с правото му на защита и уредената в ЗАНН формална процедура по повдигане и предявяване на административното „обвинение“.

Допуснатия порок не се санира от обстоятелството, че АУАН след издаването му е бил прочетен устно на жалбоподателя, доколкото, както правилно изтъква защитата, правото на запознаване с текста на АУАН и правото на получаване на писмен препис са две самостоятелни гаранции за правото на защита на дееца. Още повече, че с оглед констатираната обстановка по извършване на проверката и установяване на нарушението, по никакъв начин не може да се приеме, че устното прочитане на текста на АУАН е било достатъчно за дееца да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение и адекватно да организира защитата си.

В този изричен смисъл са и задължителните указания на т.11 от ППВС № 10 от

28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973.

В този смисъл е и чл. 13 от

ЕКЗПЧОС, която задължава държавите членки да предоставят ефикасни средства за защита на всяко лице, чиито права или законни интереси биват ограничавани. С изземването по друга преписка на току що връчения АУАН на практика се отнема ефикасността на процедурата по чл. 43, ал.5 ЗАНН, като важна гаранция за правото на защита на наказаното лице, което се явява и безусловно основание за отмяна на НП.

Налице е още едно самостоятелно основание за отмяна на НП относимо само към нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

От приложеното за послужване НОХД

906/2020 по описа на ПРС и от приложения по делото АУАН № 492772 се установява, че с влязло в сила споразумение № 159/10.02.2020 Р.С.Б. е наказан за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.3 НК за това, че на 02.02.2020 г. около 03:23 часа в гр.Пловдив на ул. Константин Нунков - кръстовище с ул. Петрова управлява л.а. ШКОДА ФАБИЯ с рег.№ *******, лична собственост след употреба на наркотични вещества-амфетамин.

От съпоставката на текстовото описание на деянията, за които е наказан жалбоподателя с Наказателно постановление № 20- 1030-000808 и по

НОХД 906/2020 по описа на ПРС е видно, че същият е наказан два пъти в два различни процеса с наказателен характер за едно и също деяние, което противоречи на фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес принцип за ne bis in idem, закрепен легално в чл. 4 от

Протокол 7 към ЕКЗПЧОС /която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и съответно пряко приложима от съдилищата- така изрично ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/ и в чл. 24, ал.1, т.6

НПК, които разпоредби съобразно изричната препращаща норма на чл. 84 ЗАНН намират субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН.

Съображенията за подобен извод са следните:

Съгласно принципа не бис ин идем, прогласен в чл.4 на Протокол 7 към ЕКЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес с наказателен характер. В същия смисъл е и чл.24, ал.1, т.6 НПК.

Съгласно задължителните указания дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, за да се ползва дееца от защитата на принципа не бис ин идем следва да се констатират кумулативно следните елементи от фактическия състав.

-спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер по смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие /бис/

-по единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен акт.

-предмет на изследване в двата процеса да е едно и също деяние

/идем/.

По мнение на настоящия състав и трите визирани по-горе предпоставки в настоящия случай са налице.

Съгласно критериите Енгел, към които препраща ТР 3/2015 ОСНК на ВКС процесът има наказателен характер по смисъла на автономното значение, което му придава конвенцията, винаги когато дадено деяние е квалифицирано като престъпление по националното законодателство.

Доколкото деянието констатирано с АУАН №

492772 е квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, то следва че процеса по НОХД 906/2020 по описа на

ПРС има наказателен характер по смисъла на конвенцията.

Видно от чл. 12 ЗАНН санкциите налагани по реда на ЗАНН целят както санкциониране на нарушителя, така и индивидуална и генерална превенция, т.е преследват същите цели като наказанието в наказателния процес /чл. 36 НК/. В същото време практиката на Европейския съд по правата на човека е категорична, че национални процедури, които преследват цели сходни с целите на наказателния процес имат наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери пълно проявление принципа за ne bis in idem, въплътен чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ

Така изрично решение по делото „Цоньо Цонев срещу България“, Решение от 2.09.1998 г. на ЕСПЧ по делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v. Slovakia), Решение от 21.02.1984 г. на ЕСПЧ по дело Йозтюрк срещу Федерална Република Германия (Ozturk v. Federal Republic of Germany), дело Сергей Золотухин срещу Русия.

В този смисъл и практиката на

ВКС- Решение№ 143/