Решение № 1176 от 03.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. София, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000503473 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 263094 от 14.05.2021г., постановено по гр. д. № 12464/2019г., СГС, ГО, I-27 състав е осъдил „УниКредит Булбанк“ АД, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Г. Д. Т. сумата от 13 796,33 евро, представляваща служебно събрана от банката от разплащателната сметка на ищеца недължима сума за лихва по Договор за банков кредит № 138/12.03.2008г. за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1716,29 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ 3356,78лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2017г. до 20.09.2019г., като е отхвърлил иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за разликата над 13 796,33 евро до 14 059,06 евро и иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата над 1716,29 евро с левова равностойност 3356,78лв. до 1748,83 евро с левова равностойност 3420лв. С решението СГС, ГО, I-27 състав е осъдил „УниКредит Булбанк“ АД да заплати на Г. Д. Т. сумата от 3029,05лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. С решението СГС, ГО, I-27 състав е осъдил Г. Д. Т. да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 30,95лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Срещу постановеното решение – в неговите осъдителни части е 1 подадена въззивна жалба от ответника - „УниКредит Булбанк“ АД с възражения за неправилност, с оглед приетите по делото доказателства. В жалбата се поддържа, че нито в процесния договор за банков кредит, нито в приложимите към него Общи условия, при които се предоставят ипотечни кредити на физически лица, действали от 07.05.2007 г. до 27.05.2008 г., не се съдържа клауза, съгласно която Базисният лихвен процент (БЛП) е в размер на едномесечен Euribor, което да налага ежемесечната му промяна. Твърди се, че уговореният при сключване на договора Годишен лихвен процент (ГЛП), възлизащ на ставка от 6, 40%, притежава обвързващ характер. Излага се довод, че това е максимален процент, който не може да бъде надхвърлян при изпълнението на договора, т.е. банката не може да събира възнаградителна лихва в по-голям процент от посочения. Във връзка с това се прави извод, че в чл. 4 от договора за кредит страните са се споразумели за Годишен лихвен процент в размер на 6,40 %, който ответникът, през целия срок на договора, включително и през исковия период, не е надвишавал при събиране на суми от банковата сметка на ищеца. Релевира се възражение, че съдът неправилно е приел, че банката е въвела компонента „премия“ като част от БЛП по договора за кредит в разрез с договорните условия. Отправя се молба въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове. Предявява се претенция за присъждане на разноските пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от ищеца, чрез процесуалния му представител. В отговора се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага се твърдение, че съгласно процесния договор за банков кредит променливата стойност в ГЛП представлява БЛП, който възлиза на стойността на едномесечния Euribor. В този смисъл, се сочи, че при пораждане на процесното кредитно правоотношение страните по договора за банков кредит са постигнали съгласие един от структуроопределящите БЛП индекси да бъде променлива величина - Euribor, поради което единствено съгласно неговите колебания във времето като обективно обстоятелство (извън контрола и волята на страните) Годишният лихвен процент ще може да бъде променян. Твърди се, че съгласно постигнатото съгласие в договора за банков кредит и приложимите към него Общи условия Управителния съвет на банката има право да променя единствено променливата величина, формираща уговорения БЛП, т.е. референтният лихвен процент - Euribor, а от изслушаната по делото ССЕ се установява, че банката едностранно е променила формулата (методиката), по която се определя БЛП, като е прибавила съвсем нов индекс (компонентна) т.нар. „премия“. Прави се искане въззивният съд да отхвърли подадената въззивна жалба. Решението не е обжалвано в частта, в която искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД са частично отхвърлени - в тези части то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима.

СГС, ГО, I-27 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че съгласно т.4 от договора, уговореният от страните променлив компонент на Годишния лихвен процент /ГЛП/ - Базисен лихвен процент /БЛП/ е в размер на едномесечния Euribor, а обстоятелството, че промяната, съгласно р. II, т.

11.1.1 от договора, става с решение на компетентния орган на банката, какъвто е УС на „УниКредит Булбанк“ АД, не би могло да промени този извод, нито би могло да обуслови извод за уговорено право на банката да определя БЛП в размер, различен от избрания пазарен индекс. Приел е, че в случая, от изслушаната СИЕ, се установява, че банката едностранно е изменила реда, начина и формулата за изчисляване на БЛП, като е въвела нов компонент „премия”, което противоречи на добрите нрави и нарушава принципа на равнопоставеност на страните. С оглед на това, е формирал извод, че банката не е имала договорно и законово основание за промяна на ГЛП, чрез въвеждане на непредвиден в договора компонент на БЛП - премия, а заплатените от ищеца, въз основа на едностранната промяна, лихви за процесния период са платени без основание и подлежат на връщане, поради което е уважил частично претенцията на ищеца за главница. Посочил е, че с оглед частичната основателност на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД основателен се явява и иска по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2017г. до 20.09.2019г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените и неоспорени по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че между Г. Д. Т. и „УниКредит Булбанк“ АД съществува кредитно правоотношение, обективирано в договор за банков кредит № 138 от 12.03.2008 г. и в Общите условия на банката, разписани от кредитополучателя. По силата на двустранно подписания договор банката се е задължила да отпусне банков кредит в размер на 300 000 евро - с цел закупуване на две жилища, със срок на действие на процесното кредитно правоотношение до 15.03.2032 г. Съгласно уговореното между страните – /т.4 от договора/ кредитополучателят е поел правно задължение да заплаща на банката годишна възнаградителна лихва в размер на 6,40 %, като 3 референтният лихвен процент (променливата величина - едномесечния Euribor) към момента на пораждане на процесното кредитно правоотношение е със ставка 4, 20%, а фиксираната надбавка (неизменната величина) възлиза на 2,20 пункта. В т. 11.1. от раздел II от договора, наименован „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 138/12.03.2008г.“, е предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора лихви, изчислявани при годишна база - 365/360 дни - за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски, и 360/360 дни за кредити, издължавани чрез анюитетни погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с ГЛП, формиран от БЛП плюс надбавка, определени в размер по т. 4 за съответния период на олихвяване.

Според т. 11.1.1, приложимият към съответния период на олихвяване от действието на този договор БЛП за различните валути се определя от Управителния съвет /УС/ на банката или оторизиран от него орган и/или лица. Съгласно т. 11.1.2., с промяната на действащия към съответния период на олихвяване БЛП лихвените условия по раздел I, т. 4.1. до 4.5. от договора се считат автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора, като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения. В т. 11.1.3. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/ ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1.а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му наймалко с един пункт. В същата клауза е посочено, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Действащите към този момент Условия по кредити на физически лица и по конкретно чл. 10.3.2 от тях дефинират какво представлява базисния лихвен процент и как се формира той. За кредити в евро за базисен лихвен процент се прилага утвърдения от УС на банката лихвен процент - едномесечния EURIBOR, равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак. Индексът EURIBOR, от своя страна, отразява средното равнище на лихвените проценти, при които представителна група от над 50 банки в Еврозоната си предоставят срочни депозити в евро, поради което се налага извода, че базисният лихвен индекс, който се формира на база на неговите стойности, е този компонент при определяне на размера на възнаградителната лихва по договора за банков кредит, който страните са се съгласили, че ще отчита промените в пазарните условия по време на действието му.

4

От протокол № 38/14.10.2008г. от заседание на УС на „УниКредит Булбанк” АД се установява, че е прието решение, отнасящо се до БЛП.

Съгласно него, цената на банковия кредит се определя като сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен индекс и премия, определяна по размера от ГОД от нула базови пункта до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксираната договорна надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск.

От заключението на приетата от СГС ССчЕ се установява, че дължимият размер на възнаградителната лихва по процесното кредитно правоотношение за процесния период - от 01.05.2017г. до 31.07.2019г., съобразно уговореното в т. 4 от процесния договор, а именно БЛП, който се формира от референтен лихвен размер (едномесечния Euribor) и фиксирана надбавка от 2, 20%, е 6 394.04 евро. Вещото лице изяснява, че удържаната от разплащателната сметка на кредитополучателя-ищец сума, представляваща възнаградителна лихва по договора, възлиза на сумата от 20 190.37 евро. Експертът установява, че банката е определила размера на лихвата като равен на БЛП плюс надбавка 2.20%, като от своя страна БЛП е определен като сбор на стойността на индекс - едномесечния Euribor и премия в размер на 4%.