Решение № 246 от 24.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Милена Панева

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Николай Любенов като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200159 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК.

Образувано е по повод на постъпила жалба от защитника на подсъдимия Б. И. И. срещу присъда от 10.04.2023г., постановена по ВНОХД № 1190/21г. по описа на Софийски градски съд. Релевирани са касационните основания по чл.348, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се сочат отказът на съда да кредитира показанията на св.Д., несъобразяването с факта, че и други лица са имали достъп до компютъра на подсъдимия, както и със съдържанието на изпратените от телефона му съобщения за паркиране на два различни автомобила. Претендираното неправилно приложение на закона се изразява в постановяването на осъдителна присъда при липса на елемент от субективната страна на деянието, а именно – незнание на възрастта на пострадалата. Жалбоподателят моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът на И. поддържа жалбата. Намира, че 1 присъдата почива на предположения относно авторството.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата следва да бъде оставане без уважение, тъй като въззивният съд правилно е анализирал доказателствата и е достигнал до законосъобразният извод, че макар и косвени, те изграждат логическа верига, която изключва възможността извършителят на престъплението да е друг.

Самият подсъдим да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните намери, че присъдата следва да бъде оставена в сила.

Срещу Б. И. е повдигнато обвинение за две престъпления – по чл.155а, ал.2 и чл.159, ал.6 от НК. С присъда от 07.12.2020г., постановена по НОХД № 6543/19г. на Софийски районен съд е бил оправдан изцяло. С атакуваната присъда Софийски градски съд е отменил първоинстанционната присъда в частта за обвинението в престъпление по чл.155а, ал.2 от НК и е признал подсъдимия за виновен в това, че в периода 03-04 септември 2017г. в гр.Б., Варненска област, чрез информационна технология, посредством регистрация с профил V. P. в мобилно приложение за „Фейсбук“ – „Месинджър“, е установил контакт с П. М. - лице, ненавършило четиринадесет годишна възраст, с цел да създаде порнографски материал и го е осъдил на лишаване от свобода за една година и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за тригодишен изпитателен срок. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която И. е бил оправдан по обвинението, че на 09.11.2017г. в гр.София, в дома си в ж.к.“О. *“ на преносим компютър държал порнографски материали – 8бр. фотоснимки и 6 бр. видеоклипове, за създаването на които са използвани лица, ненавършили 18 години.

Твърденията в жалбата, че „фактическата обстановка не съответства на събраните по делото доказателства“, че изводите на съда са „в противоречие с гласните и писмени доказателства“, че от кредитираните доказателства „не може да се направи обоснован и категоричен извод и да се докаже по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието“, че „при обективното изследване на доказателствената съвкупност се налага заключение за 2 отсъствието на доказателства, обезпечаващи с необходимата безспорност и категоричност, че именно И. е осъществил деянието по начина, описан в обвинителния акт“ и т.н., представляват възражения за необоснованост, която не е сред касационните основания. Защитникът е извел и собствени фактически заключения, въз основа на интерпретация на част от доказателствените материали, и ги е предложил на вниманието на ВКС като отразявщи точно действителността. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да напомни, че касационният съд, като инстанция по правото, а не по фактите, не разполага с компетентност да ревизира възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. В правомощията му е единствено да следи дали тя е законосъобразно установена, при спазване на процесуалните изисквания за събиране, проверка, оценка и анализ на доказателствените материали по делото.

Извън твърденията за необоснованост, в жалбата се съдържат и няколко оплаквания, които могат да се отнесат към отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Първото такова е срещу немотивирания отказ на съда да кредитира показанията на св.Д. Д., от които се установява обстоятелството, че през инкриминирания период в офиса, в който подсъдимият е работил, достъп до лаптопа му са имали 10 – 11 човека. Възражението е неоснователно и не намира опора в контролирания въззивен акт. Съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият е носел със себе си служебния преносим компютър, когато е отивал и когато се е връщал от работа, че понякога излизал навън по работа и оставял лаптопа в дома си или в офиса, че работното му място било достъпно и за други служители, че в домакинството му всички ползвали компютъра и знаели паролата, включително родителите на съпругата му и 8-годишният му син /стр.7 от мотивите/. Видно е, че показанията на св.Д. са кредитирани, като въз основа на тях и на други гласни доказателствени средства, съдът е достигнал до идентичен извод с този на жалбоподателя, а именно, че и други лица са имали възможност да ползват преносимия компютър.

Следващото оплакване е за игнориране на обстоятелството, че от телефона на подсъдимия са изпращани съобщения за паркиране в платена зона на два различни автомобила, от което според касатора следва извод, че и 3 други лица са го ползвали. ВКС не констатира допуснато съществено процесуално нарушение в тази връзка. Посоченото обстоятелство, от една страна не би допринесло за изясняване на обективната истина, а от друга страна, от него не следва непременно извода, направен от жалбоподателя.

Съществуват и други възможни хипотези наред с тази, телефонът да е ползван и от друг, при това са по-логични, предвид строго персоналното предназначение на вещта и фактът, че близките и колегите на И., не знаят да го е преотстъпвал. Възможно друго обяснение на различните регистрационни номера е извършена услуга на познат, или изпратено съобщение за служебния автомобил, който е управлявал според длъжността си.

Фактът, че съпругата, тъстът и тъщата, както и работещите в същите офисни помещения като подсъдимия са имали достъп до компютъра, както и възможността да е услужил с телефона си на някого, според защитника внасят съмнение, че автор на деянието е друг. Въззивният напълно законосъобразно е достигнал до извода, че такава вероятност е изключена. Същественото обстоятелство в случая не е кой е ползвал преносимия компютър или телефона, а кой е комуникирал от тези устройства с П. М. от профила „V. P. “ във Фейсбук. Акаунтът е достъпван от мобилния телефон на И. и от преносимия му компютър, но от два различни IP адреса – по местоживеенето му в ж.к.“О. *“ и по местоработата му на ул.“С. С.“. След като е установил категорично, че колегите на И. не са посещавали дома му след работно време, за да ползват компютъра, нито съпругата, детето, тъстът или тъщата са влизали в интернет от работното му място, и при липса на данни телефонът да е преотстъпван на друг, въззивният съд е достигнал до единствения възможен логичен извод, че само подсъдимият отговаря на условието да е лице с едновременен достъп до мобилния телефон, до офиса на „Е. Б. Д. П.“ООД и до апартамента в ж.к.“О. *“. Така установеният факт недвусмислено определя Б. И. като извършител. Софийски градски съд не е нарушил чл.303, ал.1 от НПК.

Като неправилно приложение на материалния закон жалбоподателят визира субективната несъставомерност на деянието, тъй като не е установено, че подсъдимият е бил наясно с възрастта на П. М.. Аргументира се с невъзможност при контактуване по „Месинджър“ да се прецени дали е навършила 14 години. Това възражение е неоснователно. Жалбоподателят се позовава избирателно на доказателствения материал по делото и игнорира 4 безспорно установения факт, че пострадалата лично е информирала подсъдимия за възрастта си още в първите редове на кореспонденцията помежду им. В мотивите към въззивната присъда субективната съставомерност на деянието е мотивирана ясно с конкретни факти. Посочено е, че подсъдимият се е поинтересувал на колко години е П. непосредствено след като е установил контакт с нея, а тя му отговорила, че ще направи четиринадесет през декември. Съзнанието на И. за възрастта на пострадалата е обективирано в кореспонденцията им и по-нататък, когато са обсъждали на каква възраст предполагаемата Виктория е загубила девствеността си.

Външните й белези, дори и да не позволяват прецизно определяне на годините й, съответстват на съобщената от нея възраст.

Искането за намаляване на наказанието се съдържа като последна алтернатива в заключителната част на жалбата. Липсва каквото и да било пояснение, защо според касатора то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Следва да се отбележи, че И. е санкциониран с лишаване от свобода за срок, равен на предвидения към датата на деянието специален минимум, при това условно, кумулативното наказание „глоба“ също е в минимален размер, а изпитателният срок е най-краткият възможен. Съобразно спецификите на касационната проверка служебно изменение на въззивния акт е недопустимо, извън случаите на допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните или нарушение на материалния закон, съществено е увредило правата и интересите на необжалвал подсъдим.

Защитникът не е изпълнил задължението си по чл.351, ал.1 от НПК да посочи данните, на които се основава искането за намаляване на наказанието, а това в конкретния случай би следвало да са многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. При това положение настоящата жалба не е годна да предизвика касационен контрол за явна несправедливост на наказанието и изменение на присъдата по реда на чл.354, ал.2, т.1 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

5

ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 10.04.2023г. по ВНОХД № 1190/21г. на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6