Решение № 472 от 28.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Благоевград, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500900 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от А. М.

С., ЕГН ********** и А. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. Р. К., срещу решение № 216/ 20.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 892/ 2024 г. на Районен съд – Разлог.

Навежда се, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се, че след връщане на имотите от ПК този имот е владян от първия ответник , като през този период около 1996 година там е построена от него селскостопанска постройка. По време на делото с правно основание съдебна делба на наследствени имоти той е продължил да го владее имота като това се е случило и след влизане в сила на Протоколно определние от 23.03.20Юг., което е влязло в законна сила на 18.10.20Юг. През цялото това време той е осъществявал фактическа власт, която се отъждествява с владение върху имота и твърдението в исковата молба, че това не е така не отговаря на действителното фактическо положение.

Още повече, че този имот преди повече от 10 години е ограден с ограда от първия ответник А. М. С. и представлява неразделна част от дворното място на къщата, където живее и е живял заедно с втория ответник.

Непрекъснато са осъществявА. грижи за него и това се доказало категорично от разпита на всички свидетели по делото Ограждането на имота, 1 почистването и стопанисването му с цел използването на този имот според неговото предназначение и за нуждите на ползващото го лице, се сочи че представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат нА.чие на воля оградената част от земната повърхност да бъде отделена, опазвана и поддържана, което представлява отношение на собственик към вещ, която счита за своя. Всички тези действия спрямо имота са били - действия като собственици на имот. Още повече, че от свидетелските показания ставало ясно, че там има построена селскостопанска постройка от ответника по делото.

Поддържа се, че въззивниците-ответници са собственици на този недвижим имот на основание наследство и давностно владение. Доказано било по категоричен начин от разпита на всички свидетели, че те са осъществявА. явно, спокойно и непрекъснато владение повече от 10 години и всички техни действия спрямо имота могат да се отъждествят с владение упражнявА. са фактическа власт върху имота за повече от 10 години, осъществявА. са намерение за своене на вещта и са го мА.стирА. пред другите съсобственици. НА.це са всички основни елементи от фактическия състав на придобивната давност.

Поддържа се, че в тежест на ответниците по този иск било да докажат, „че в техния патримониум е нА.це право, изключващо правата на ищците, ако такива се установят.“ Поддържа се, че това е направено по категоричен начин в хода на процеса.

Сочи се, че в своя съдебен акт, първоинстанционният съд само въз основа на показанията на св. И. и то в едната му част уважава предявения иск като основателен и доказан. А тези показания звучат така: „Свидетелят изрично сочи, че имотът не е бил подаряван или отстъпван на ответника, че ищците никога не са се отказвА. от него и че ответникът е знаел и е признавал, че имотът е техен. Това сочи, че първоначално, а и за начален период след делбата, фактическата власт на ответника е била упражнявана не като изключителен собственик, а въз основа на съглА. и търпимост от титулярите на правото на собственост.“ Поддържа се, че този свидетел говори като собственик на имота, а в действителност той не е такъв. Той е син на една от ищците по делото, а именно А. М. И.. Като свидетел пред Районен съд Разлог, той говорел все едно той е собственик на недвижимия имот и всички разговори за имота /ако е имало такива/ са водени от него и чрез него. В тази връзка се прави довод, че тези показания не би трябвало да се приемат като логични, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останА.те обстоятелства.

Поддържа се, че съдът не е разгледал подробно и свидетелските показания на св. С., който сочи за един общ имот на ответника, а именно процесния имот и двора на ищеца и който сочи, че имота има ограда и който твърди в съдебно заседание, проведено на 11.12.2025г.: „Човека до вас не дава да вляза във владение. А. С. не дава да ползвам имота, казва, че ще ни избие с 2 пушката. Върху имота има направена незаконна плевня.“ Съдът не е обърнал внимание на свидетелските показания, дадени от свидетелите, доведени от ответната страна, а именно на св. Б. и св. М., които подкрепят изцяло твърденията в отговора на исковата молба.

Поддържа се, че във връзка с издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка от страна на първия ответник се сочи от съда, че той като лице, което е инициирало това производство счита себе си за собственик на имота и желае да демонстрира това свое отношение спрямо всички независимо дА. е извършено непосредствено след изтичането на давностния срок или след по-продължителен период от време. Законът не е обвързал възможността правото на собственост да се придобие по давност с необходимостта искането за констатиране на изтеклата придобивна давност по предвидения в закона ред да бъде извършено непосредствено след изтичането на давностния срок. До момента,в който фактическата власт на владелеца не бъде отблъсната за период от време, който прекъсва давността или чрез действия, водещи до прекъсване или спиране на давността, респ. до осъществяването на юридически факт, имащ за правна последица придобиване правото на собственост от друго лице, владелецът може да иска издаване нотариален акт за признаване придобиване по давност на това право по обстоятелствена проверка и това негово действие следва да се приеме като намерение за демонстриране на владението и да бъде зачетено.

Поддържа се, че ако едно лице осъществява фактическа власт върху недвижим имот чрез действия по неговото лично ползване, стопанисване, облагородяване, застрояване за свои нужди и опазване,то тези действия следва да бъдат квА.фицирани като действия на владелец. В случая такива са нА.це. И ако тези действия са извършвани явно, лицето, в полза на което е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, респ. неговите правоприемници, следва да предприемат действия по отблъскване на установената и продължаваща фактическа власт преди изтичането на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10- годишен срок и по този начин да прекъснат давността. Ако веднъж установеното владение не бъде прекъснато и обезпокоено и продължи повече от 10 години, владелецът придобива собствеността по давност и може да противопостави това свое право на бездействащия собственик, който ще загуби правото си, ако не го защити.

Законът изрично допуска установяване на самостоятелна фактическа власт върху чужд имот с намерение за своене и придобиване на право на собственост след изтичане на определен срок като установеното от съдебната практика изискване владението да е явно дава на собственика възможност да узнае за нарушаването на правото и да го защити, ако желае да запази собствеността. Завладяването на един имот без правно основание действително представлява нарушение правата на собственика,но доколкото правните последици от това завладяване са изрично предвидени в закона,който собственикът следва да знае, и установеният срок за придобиване по давност е с продължителност,достатъчна собственикът да 3 организира защитата си и да я проведе успешно,отблъсвайки владението, простото твърдение за неоснователно нарушаване на правата му не може да обоснове адекватна и ефективна защита на собствеността. В тази насока е Решение № 200 от 13.07.2012г. постановено по гражданско дело №199 от 2012 година по описа на ВКС.

Прави се довод, че съдът не се е съобразил при постановяване на своя съдебен акт със събраните доказателства по делото и е постановил решение, което е неправилно и незаконосъобразно.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 216/ 20.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 892/ 2024 г. на Районен съд – Разлог, с което е уважен предявения иск, като искането е иска да бъде отхвърлен.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Поддържа се, че е подадена бланкетна жалба, без да са изложени конкретни фактически и правни твърдения, както и доказателства, събрани по делото, в подкрепа на тези твърдения.

Поддържа се, че Районен съд - Разлог е извършил цялостна преценка на събрания в хода на производството, доказателствен материал, обсъдил е подробно в своето решение същият и е изтъкнал собствените си съображения относно дадените факти, поради което е спазил задължението си да изрази мотиви, като в последните са коментирани абсолютно всички релевантни по делото факти и са обсъдени всички възражения и правни доводи на страните.

Сочи се, че ищците и първият ответник са наследниците на Д. М.ов С., бивш жител на гр. Б., починал на ** г. От събраните доказателства се констатира също, че с Решение № 698ВЖ за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Г. К., общ. Б., издадено от Общинска служба по земеделие - Белица от 17.07.2000г. и влязло в законна сила на 31.07.2000г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.

М.ов С. върху притежавания от същия приживе недвижим имот, а именно процесният недвижим имот. Не е нА.це спор и, че през 2002г. наследниците на Д. М.ов С. са депозирА. искова молба до Районен съд - Разлог за извършване на съдебна делба на наследствените имоти. Вследствие на това е било образувано гр.д. №598/2002г., по описа на съда. С Протоколно определение №1254 от 23.03.2010г., постановено по делото, влязло в законна сила на 18.10.2010г., съдът е ОТРЕДИЛ дял шести от окончателния разделителен протокол, който включва няколко недвижими имота, сред които и описаният по-горе, на ответниците: С. М. Д., ЕГН ********** /наследодател на ищците под номера от 1 до 3 включително/; А. М. И., ЕГН ********** /ищец номер 4/;

4

М. М. Д., ЕГН ********** /наследодател на ищците под номера от 5 до 8 включително/ и Д. М. Д., ЕГН ********** /наследодател на ищците под номера от 9 до 11 включително/. От друга страна, на ответника А. М. С., съдът е ОТРЕДИЛ дял втори от окончателния разделителен протокол.

Впоследствие, с оглед влязлото в законна сила решение, на 19.08.2021г. е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал.1 от ГПК №90, том III, рег. №3516, дело №463 от 2021г. на нотариус М. К., с който доверителите ми са признаци за собственици на процесния недвижим имот.

Сочи се, че основен спорен въпрос по делото е дА. ответниците - А. С. и А. С. са придобили, на основание изтекла в тяхна полза, придобивна давност, правото на собственост върху спорния недвижим имот.

Навежда се, че въззивникът А. С. е бил страна (ищец) в делбеното производство, поради което същият е бил напълно наясно, че с влизането в сила на решението, собственици на имота са именно ищците, а не- той.

Поддържа се, че дори да се приеме, че процесната ливада е била ползвана през част от процесния период от А. С. и неговата съпруга, то същите са били допуснати в него със знанието и съглА.то на собствениците ищците, или са извършвА. т.нар. „търпими действия“, а не - владение, както правилно е приел Районен съд - Разлог.

Поддържа се, че видно от депозираната въззивна жалба, въззивниците не правят разлика между „владението“ и „държането“ като фактически състояния. Същите считат, че цит. „ако едно лице осъществява фактическа власт върху недвижим имот чрез действия по неговото лично ползване, стопанисване, облагородяване, застрояване за свои нужди и опазване, то тези действия следва да бъде квА.фицирани като действия на владелец." Същественият елемент, който обаче е убягнал на ответниците е, че съгласно чл. 68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя . От цитираната дефиниция е видно, че владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ с намерение за своене, т.е. осъществяването на corpus върху вещта не е достатъчно за квА.фицирането на едно лице като владелец.