Решение № 976 от 24.06.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Велико Търново, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244110100502 по описа за 2024 година

Иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищцата А. И. М. твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 269/2012 г. на ВТРС е издаден изпълнителен лист от 08.03.2012 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумите от 955,64 лева главница , 160,47 лева възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г. до 30.06.2010 г., 209,40 лева мораторна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 21.12.2011 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението - 12.01.2012 г. до окончателното изплащане, както и 126,51 лева разноски. Излага, че срещу нея е образувано rзпълнително дело № 20127300400603 по описа на ЧСИ Мария Глушкова, peг.

№ 730 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Велико Търново. Твърди, че по делото са изискани справки за имущественото състояние на длъжника и е връчена призовка за принудително изпълнение с изх. № 7055/24.08.2012 г.

Наложен е запор на трудовото възнаграждение, получавано от работодателя „Т***" ЕООД със запорно съобщение с изх. № 7056/24.08.2012 г. Заявява, че работодателят уведомил ЧСИ относно наложен предходен запор по друго ИД № 20097300400125, също по описа на ЧСИ Глушкова, както и това, че 1 удръжките от трудовото възнаграждение са правени по това ИД № 20097300400125, като последната удържана сума в размер на 30 лева е постъпила по сметка на ЧСИ Глушкова на 07.05.2015 г. Навежда, че последното действие по принудително изпълнение е извършено на 24.08.2012 г., след която дата не са искани и не са извършвани други такива, а на 22.12.2020 г. ЧСИ с постановление е констатирал перемпция. Заявява, че на 13.07.2020 г. е извършена цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД и „Еос Матрикс" ЕООД. Посочва, че ЧСИ Глушкова е загубила правоспособност на осн. чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, правомощията по изпълнението са прекратени и служебният архив е предаден на основание заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-1/06.01.2022 г. на ЧСИ Дияна К.а - Стефанска, peг. № 728 на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Твърди, че е разбрала за образуваното второ изпълнително дело срещу нея под № 20237280400477 по описа на ЧСИ Дияна К.а - Стефанска от запорно съобщение, получено в „Изипей“ АД, по което взискател е ответника. Счита, че претендираните задължения са погасени по давност към датата на образуване на второто изпълнително дело, поради което не дължи тези суми на ответника. Излага подробни съображения в тази насока и моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника описаните по-горе суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 269/2012 г. на ВТРС.

Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.

К. от ВТАК поддържа иска.

Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД, гр.София е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на иска. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Излага, че по изп.дело са извършвани изпълнителни действия, последното от които е от 11.08.2017 г., а след образуваното изпълнително дело № 477/2023 г. при ЧСИ Д.К.а- Стефанска по молбата, подадена на 11.01.2022 г. са извършвани редица изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

2

На 21.08.2012 г. по молба на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изп.дело № 603/2012 г. по описа на ЧСИ М.Глушкова въз основа на изпълнителен лист от 8.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 269/2012 г. на ВТРС q издаден срещу длъжника А. И. А**** за сумите 955,64 лева главница; 160,47 лева възнаградителна лихва за периода 30.10.2009 г. до 30.06.2010 г.; 209,40 лева мораторна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 21.12.2011 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението - 12.01.2012 г. до окончателното изплащане, както и 126,51 лева разноски. На 24.08.2012 г. е изпратена призовка за доброволно изпълнение и на същата дата е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице- „Т***“ ЕООД гр.В.Търново. С писмо от 11.09.2012 г. ЧСИ е уведомен от работодателя, че на лицето се правят удръжки по друго изпълнително дело- 125/2009 г. в размер на 31 лева.

Поставена е резюлюция от ЧСИ всички дела, вкл. 125/09 и 131/09 да се поставят в една папка. На 3.09.2012 г. длъжникът е заявил пред ЧСИ, че има друг запор по изп.д.№ 125/2009 г. по неговия опис , но ще прави равни месечни вноски в размер на 20 лв. Приложени са платежни нареждания за кредитен превод , видно от които в периода м. януари 2013 г. –м. май 2015 г.

ЧСИ М.Глушкова е превеждала на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД различни суми / между 20 лв. и 30 лв./ с посочени в преводните нареждания основания- ИД № 603/2012 г. Последното платежно е от 14.05.2015 г. На 3.02.2017 г. е изпратено съобщение до длъжника и запорно съобщение до третото задължено лице „А***“ ООД, гр.В.Търново за наложен запор върху трудовото възнаграждение. С молба от 25.11.2020 г.

„Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, след като е придобил вземането срещу длъжника по договор за цесия от 13.07.2020 г. и да наложи запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк“ АД. С Постановление от 22.12.2020 г. изп.дело № 603/2012 г. е прекратено от ЧСИ поради констатирана перемпция. С молба от 10.01.2022 г. от „ Еос Матрикс“ ЕООД до ЧСИ М.Глушкова е поискано връщане на изпълнителния лист срещу длъжника А. И. А**. На 4.05.2023 г.

ЧСИ Д.К.а е изпратила копие от протокол по наредбата за служебния архив, а на 9.05.2023 г. е върнала изпълнителния лист на взискателя по изп.д.№ 603/2012 г. „Еос Матрикс“. На 15.05.2023 г. от ЧСИ Д.К.а е заведена молба от „Еос Матрикс“ ЕООД с вх.№00308/13.01.2022 г. на ЧСИ М.Глушкова за образуване на изпълнително дело срещу длъжника с искания за извършване 3 на справки и при установени банкови сметки за налагане на запор върху найновите. Образувано е изп.д.№ 477/23 г. по описа на ЧСИ Д.К.а с взискател „Еос Матрикс“ ЕООД и длъжник А. А. На 25.05.2023 г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „Изипей“ АД. На 4.07.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение в „А***“ ООД. На 25.10.2023 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ и в „Юробанк България“. С постановление от 14.02.2024 г. изпълнителното производство е спряно.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.

439 ГПК условия. Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата петгодишна давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай следва да се съобразят задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнително дело №603/2012 г. на ЧСИ М.Глушкова е образувано през 2012 година. Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 10 от ТР № 2/26.06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане 4 на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила

ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване. Последното ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителното разрешение, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производство се установи, че първото изпълнително дело– ИД № 603 е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС през 2012 година, като взискател е « БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД. Както бе посочено по-горе, погасителната давност за вземания по изпълнителни дела образувани до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС и такава съобразно ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е започнала да тече от 26.06.2015 г. Съдът не споделя доводите на ищеца, че след налагане на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника на 24.08.2012 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което делото следва да се счита прекратено поради перемпция на 24.08.2014 г., от когато е започнала да тече новата петгодишна давност, изтекла на 24.08.2019 г. Видно от материалите по изпълнителното дело, ЧСИ в периода м. януари 2013 г. –м. май 2015 г. е превеждал на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД различни суми / между 20 лв. и 30 лв./, като в платежните нареждания изрично е посочено основанието- ИД № 603/2012 г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, освен това няма данни негови действия да са били оспорени по съответния ред, нещо повече-самият длъжник е заявил, че ще прави вноски от по 20 лева по изпълнителното дело. Последният превод към взискателя е от 14.05. 2015 г. , което води до извода, че при получаване на изпълнение взискателят не е имал необходимост да иска 5 извършване и на други изпълнителни действия и изпълнителното производство не е било перемирано. Така извършеното изпълнително действие- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя « Акация такси» ООД от 3.02.2017 г. е валидно и годно да прекъсне давността, тъй като не е извършено по перемирано дело. Тоест , нова погасителна давност за вземането започва да тече от тази дата.

Междувременно в периода 3.02.2017 г.- 3.02.2019 г. не са извършвани изпълнителни действия, няма данни взискателят « БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД да е бил удовлетворяван по някакъв начин, но не е подал молба с посочване на друг изпълнителен способ, поради което това изпълнително дело следва да се счита прекратено ex lege на основание чл.

433,ал.1,т.8 от ГПК на 3.02.2019 г., а не както е констатирал ЧСИ с постановлението си на 22.12.2020 г., когато е прекратил изпълнителното производство на това основание, без да сочи откога е настъпила перемпцията.