Решение № 466 от 16.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Пловдив, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206054 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „** „ ООД представлявано от Д.К.К –**, против Наказателно постановление № 572/02.09.2022г г., издадено от ** „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 26 ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 11, ал. 8, т. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред (НООР).

Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Редовно призован в съдебно заседание, не изпраща представител.Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален представител - юрисконсулт Палазова, която намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено. Пледира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 01.07.2022 г., е извършена проверка с начален час 23.45ч във връзка с постъпила жалба с вх.№20П -6820-/6/ от 20.06.2022г. и Заповед №22ЗП 67/01.07.2022г. на. “**“ ,находящ се на ** ,стопанисван от фирма „**“ ООД .Към момента на проверката е установено,че заведението е отворено за обслужване на клиенти ,видно от представения фискален бон.Обектът е разположен под жилищна сграда .Като към момента на проверката откритата площ на обекта се озвучавала с 4 бр. тонколони,поставено под фасадата на обекта.

С оглед на горното, на същата дата свидетелят Н. С. , в качеството й на ** към Пловдивски общински инспекторат, съставил АУАН с № 000979 /01.07.2022 г. срещу " ** „ ООД за нарушение на чл.11, ал.8, т.1 от НООР, като отказа на управителя на дружеството бил в присъствие на П. Д. от Четвърто РУ-Пловдив.Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н. С., която описва начина на извършване на проверката, сторените констатации – относно наличието на 4бр. тонколони озвучаващи обекта, както и процедурата по съставяне на акта.

Съдът прецени показанията на свидетеля като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.

По искане на жалбоподателя чрез пълномощника ,беше разпитана в качеството на свидетел и М.Г..Същата е работеща в проверявания обект и към датата на проверката е била на работа.Дава подробни показания относно проверката ,лицата които са присъствали,констатациите които са направени ,както и че ангажимент с пускането и спирането на музиката в обекта има диджеят или бармана.Пред съда споделя,че управителя на обекта е изразила несъгласието си ,че обекта не се намира в жилищна сграда.Отделно от това твърди,че вън не е имало озвучаване , а само отвътре ,като след 23ч.музиката се спира отвън.Настоящият съд счита,че показанията са ясни ,точни и хронологични,не страдат от противоречия и се допълват и с останалия доказателствен материал.

Последният разпитан свидетел,това е полицейския служител- Д..

Поводът за извършване на проверката бил СПО,както по сигнали за шум и музика. Съответно влязохме в първото заведение, казва се „**“. Било констатирано,че управителя няма документ за самоличност .Съставен бил АУАН по Закона за българските лични документи.Пристигането в заведението било в късните часове на деня. Свидетелят няма спомен дали е музиката в заведението е била силна, прозорците и вратите били отворени , по масите имало клиенти. Спомня си,че представителите на Община Пловдив 2 написали акт като лично Д. останал да съдейства ,като не си спомня да е имало отказ за подписване на АУАН.При предявяване на АУАН –свидетелят Д. лично потвърждава своя подпис в АУАН.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на административно-наказващия орган,така и на актосъставителя- се установява от така представената Заповед № 22ОА1494/05.07.2022 г. на кмет на Община Пловдив, Заповед 22ЗП-67/01.07.2022г и Заповед №22ОА -231/01.02.2022г.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН. Като същия създава неяснота относно нарушението, което ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. В атакуваното НП е преповторено съдържанието на АУАН и в него са налице същите пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.Като съдът счита ,за основателно възражението на жалбоподателя , относно неправилното прилагане на закона .

Видно от АУАН и НП на жалбоподателя е наложено наказание по чл.

26. ат. 2 от НООР. Видно от текста на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата за нарушения на чл. 11, ал. 8, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, които са определени с наредбата по чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда, собствениците/ползвателите на заведения за хранене и развлечение се наказват с имуществени санкции в размер от 3000 лв. до 6000 лв., а при повторно нарушение с имуществени санкции в размер от 5000 до 12 000 лв. .От текста на Наредбата е видно, че за налагане на наказание действително е необходимо кумулативно да е нарушена нормата на чл. 11, ал. 8 от HOOP, но и това нарушение да е свързано е превишаване на определените гранични стойности на шум.

Като действително никъде нито в АУАН и НП не е посочено какви са граничните стойности ,нито пък какви са установените такива при проверката. Като стойностите на шума не са замерени ,което е категорично доказано по делото.Като в този смисъл не е запълнен състава на разпоредбата на чл.26 ал.2 от НООР ,който води до реализиране на административно –наказателната отговорност на субекта.

На следващо място съдът възприема и възражението на пълномощника на жалбоподателя ,че управителя Д.К. ** не е отказала да подпише съставения АУАН.Това е така ,тъй като при разпита на св.Д. остана недоказано това обстоятелство.Св.Д. при разпита си не е категоричен и ясен дали е имало такъв отказ и дали неговия подпис отразява именно това.Напротив ,същия няма спомен за този отказ.И в този смисъл се разколебава връчването и предявяването на АУАН в условията на 3 отказ.Оборена е и констатацията ,че обектът на проверка е разположен в жилищна сграда.Видно от представените писмени доказателства –справка по кадастрална карта, и схеми е видно,че се касае за търговска сграда. По този начини предвид описаното по-горе неправилно е възпроизведена фактическата обстановка ,както в АУАН ,така и в наказателното постановление.Като описаното в него не отговаря на обективната истина и води до нарушение на процесуалните норми, опорочаващо самия процес.

Или всичко обсъдено по-горе води до единствения възможен извод , а именно ,че оспорваното наказателно постановление следва да бъде отменено ,поради своята незаконосъобразност .

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОБЩИНА-ПЛОВДИВ.

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой.В този смисъл претендирания размер от 580 лева е съобразен и с нормативната уредба,както и с това ,че делото е протекло в три съдебни заседания,събирани са доказателства и са изслушвани свидетели. По изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу Община-Пловдив поражда право на разноски в размер на 580 лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 572/02.09.2022г г., издадено от ** „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 26 ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред на жалбоподателя „** „ ООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 11, ал. 8, т. 1 от 4

Наредба за осигуряване на обществения ред (НООР).

ОСЪЖДА Община-Пловдив да заплати на „** „ ООД ЕИК ** с сумата от 580 /петстотин и осемдесет / лева, представляващи разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5