Определение № 644 от 11.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 644 гр. София, 11.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002104142 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците М. Н. Г., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Б. Б. Г., ЕГН **********, и Б. Б. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Г. Х., против Решение №3548 от 06.06.2025г. по в. гр. д. №9516/2023г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение № 20068619 от 24.11.2022 г. на СРС, 172 с-в, по гр.д.№ 6921/2019 г. в частта му, с която са били отхвърлени исковете на М. Н. Г., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Б. Б. Г., ЕГН **********, и Б. Б. Г., ЕГН **********, с правно основание чл.200, ал.1 КТ против „Бараж груп“ ЕООД за заплащане на сумите над уважения размер от 50000 лв. за всяка от ищците до пълния им предявен размер от по 100000 лв. за всяка от тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Н. Велинов Геров- баща на първата ищца и съпруг на втората ищца, починал при трудова злополука на 21.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от 21.09.2016 г. до окончателното им заплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е направено искане за отмяната му и за уважаване на исковете в пълните им размери. Към 1 касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Ответната страна по жалбата „Бараж груп“ ООД с ЕИК 201714701 и със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, Бизнес сграда Астра, секция В, ет.1, офис 6, чрез пълномощника му адв. Силвия Спасова, е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК , с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ответника- ЗК „Уника Живот“ АД не е взело становище по касационната жалба.

Предмет на разглеждане в производството е и частна касационна жалба на Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат 176984955, представлявано адв. Г. Б. Х.- управител, против Решение № 3548 от 06.06.2025г., постановено по в. гр. д. № 20231100509516 по описа на СГС. IV-г състав. в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу Определение № 20080554/23.02.2023г., постановено по гр. д. № 6921/2019 г., по описа на СРС. 172 с-в., в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и обезпечителното производство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената му част, имаща характер на определение, като се иска отмяната му и присъждане в полза на дружеството допълнително на сумата от 1 802,80 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в обезпечителното производство, платимо от ответника „Бараж груп“ ЕООД, както и увеличаване на размера на присьденото по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на Адвокатско дружество „Димов и Х.” адвокатско възнаграждение за осъшествената правна защита и съдействие в исковото производство пред СРС. С частната жалба касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че с него съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Какви са предпоставките на фактическия състав на чл.38, ал.2 от ЗА, при които на 2 адвоката, оказал безплатна правна помощ, следва да се присъди адвокатско възнаграждение? На отделно основание се иска допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението в обжалваната му част.

Постъпил е отговор на частната касационна жалба от ответната страна по нея „Бараж груп“ ООД, ЕИК 201714701, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул, „България“ № 98, Бизнес сграда ,Астра“, секция В, ет.1, офис 6, чрез пълномощника му по делото адв. Домна Манчева, с който се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на същата.

По касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между Н. Велинов Геров- баща на ищцата М. Н. Г. и съпруг на ищцата Б. Б. Г., и ответното дружество „Бараж груп“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №3/28.01.2016г. и допълнително споразумение към него от 28.04.2016г., съгласно които Н. Велинов Геров е заемал в ответното дружество длъжност „кофражист, бетонни отливки“. На 21.09.2016г. по време на работа- при извършване на кофражни работи, той е паднал от 15 м. височина, вследствие на което е получил увреждания, довели до смъртта му, което събитие по надлежния ред е било признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 19774/21.11.2016 г. на НОИ, ТП- София- град на основание чл.60, ал.1 КСО. При тези факти съдът е приел, че са налице основанията на чл.200, ал.1 от КТ за ангажиране на отговорността на ответното дружество, в качеството му на работодател, за причинените на ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния баща, респ. съпруг. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил, че по делото е установено, че между ищците и пострадалия са съществували отношения на близост и уважение, че М. е лишена от възможността да получи 3 грижа и съдействие в отглеждането от единия родител, който се е грижел и за прехраната на семейството, а Б.-от възможността да изгради семейна среда с починалия, поради което е приел, че претърпените от тях вреди следва да бъдат оценени на по 100 000 лв. за всяка от ищците.

За основателно е прието заявеното от ответното дружество възражение, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука поради допусната груба небрежност. Въз основа на приетата по делото комплексна СМЕ и физична експертиза, според която може да се предположи с голяма вероятност, че пострадалият е паднал от мястото извън сградата /не от нейната плоча/, съдът е приел, че пострадалият е паднал от намиращото се около сградата скеле, а не от плоча на сградата. Приел е въз основа на показанията на свидетелите С. М., Н. Пепелянков и Антим Севдалинов, че пострадалият е бил инструктиран, вкл. да не ползва скелето, което е било недовършено и не е било годно за употреба. Посочил е, че дори и да се приеме, че по делото не е било проведено пълно доказване на обстоятелството, че на пострадалия е проведен ежедневен инструктаж на датата на инцидента предвид заключението на приетата по делото графологична експертиза, съгласно която подписът в книгата за ежедневния инструктаж от 21.09.2016г. не е на Н. Геров, то от показанията на посочените свидетели се установява, че на обекта е имало предупредителни бележки и табели за скелето, което е било в процес на монтаж и не е било в експлоатация, както и други табели- за възможност от падане. Съдът не е кредитирал показанията в обратен смисъл на свидетеля Ж. К., тъй като е работил в друга бригада и показанията му са вътрешно противоречиви /първоначално свидетелят е заявил, че на обекта не е имало обозначения и ограждения, а същевременно твърди, че е имало червени ленти, ограждащи скелето/ и не съответстват на показанията на останалите свидетели относно наличието на предупредителни табели за скелето. При така установените факти съдът е приел, че пострадалият е допуснал груба небрежност, като не се е погрижил за собствената си безопасност и не е проявил елементарната житейска съобразителност и предпазливост да не рискува живота си, стъпвайки на скеле на височина от около 15 м., което не е било въведено в експлоатация. Същият не е спазил и предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд, тъй като не е съобразил поставените предупредителни табели да не се използва скелето. Според съда 4 наличието на констатации в протокола за разследването на трудовата злополука за неупражнен контрол от страна на работодателя не изключва установяването на поведение на пострадалия, което да представлява груба небрежност. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е положил грижа да постави предупредителни табели за забрана за използване на скелето и е провеждал инструктажи на работниците-начални, периодични и ежедневни /с изключение на датите, посочени в приетата по делото графологична експертиза/. Спазването на предписанията изисква отговорното поведение на адресатите на същите, а не само от упражнен контрол от страна на работодателя. С оглед обективното съотношение на приноса му за трудовата злополука въззивният съд е определил 50% съпричиняване, поради което е уважил предявените от ищците искове до размерите от по 50000 лв. за всяка от тях, като ги е отхвърлил за разликата над посочената сума до пълните им размери от по 100000 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите искат допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като излагат доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:

1. При поставен въпрос за груба небрежност и при определяне на степента на съпричиняване от работника длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят, да ги съпостави с поведението на работника и как следва да се оценят?

2. Следва ли съдът да приложи института на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че на пострадалия не е бил проведен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд?

3. Допустимо ли е съдът да основава правните си изводи за осъществена от работника груба небрежност, вследствие на която е настъпила трудова злополука, въз основа на предположения, а не въз основа на категорично установени факти?

4. Следва ли съдът да кредитира показания на свидетел предвид заинтересоваността на този свидетел от изходa на делото в случай, че 5 показанията на този свидетел се намират в пряко противоречие с останалите приети делото писмени и гласни доказателства?

5. Отразена в официален документ констатация, която е била установена лично от длъжностното лице, изготвило документа, ползва ли се с обвързваща съда материална доказателствена сила?

6. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4 /1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

7. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.