Решение № 1388 от 28.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Плевен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Нивелина П. И.нова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20264430101552 по описа за 2026 година

Производството по гр.д.№1552/2026г. на ПлРС е образувано по искова молба от Т. И.

К., чрез адв. И. И., против ЛЕНДИВО ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Т., с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ***,- като главен и иск по чл. 55, ал.1, пред. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 евро, недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № ***, като евентуален. Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем ***, за сумата от 200.00 лева. Твърди се, че съобразно Договора, е предвидено заплащане на договорна лихва и неустойка. Твърди се, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК. Сочи се, че ГПР включва и уговорената неустойка. Твърди се, че с оглед нищожността на процесния договор, ищецът дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ЛЕНДИВО ООД, ЕИК ***, чрез адв. Хр. М., изразява становище за недопустимост и евентуално - неоснователност на предявените искове. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителният иск, с оглед на обстоятелството, че процесния договор е погасен изцяло.

Твърди се злоупотреба с права.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

1

По делото, съдът приема за безспорно установено факта на сключване на процесния Договор за паричен заем №*** между страните, за сумата от 200лв., за срок от 30 дни, при ГПЛ от 36,00% и ГПР от 42,58 %. Установява се също, че по силата на чл. 17 от Договора за кредит, заемателят следва да представи обезпечение в полза на кредитора- поръчител или банкова гаранция, които следва да отговарят на определени условия. Установява се също, че по силата на чл. 27 от Договора, при непредставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на кредита, за всеки ден, в който не е представено обезпечение.

По делото няма спор между страните относно факта на усвояване на заетата сума от страна на ищеца- заемател. По делото се установява също, съобразно представената справка на извършените плащания от заемателя, че същият е погасил предсрочно кредита, като е заплатил, на 10,07,2025г., сумата от общо 142.57 евро, с която са погасени: 102.26 евро. главница, 3.07евро.- договорна лихва, 35.79 евро.- неустойка и 1.45 евро- други плащания по кредита.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция– търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема, че клаузата по чл. 17 от Договора за заем, предвиждаща задължение за заемателя за представяне на обезпечение - в тридневен срок от сключване на договора, чрез поръчител или банкова гаранция, е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в посочената клауза, въвеждаща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на определени условия, са трудно осъществими и то в предоставеният кратък срок, поради което същата се 2 явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.20 от ЗЗП. Заедно с това, вземането за неустойка е фиксирано- още при сключването на договора за заем и е включено като част от погасителната вноска по погасителен план. Така, тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай уговорената неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът намира, че клаузата за неустойка по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая формално посоченият размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредитауговорената и начислена неустойка, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.

Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като главен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем №*** е изцяло основателен и следва да бъде 3 уважен като такъв.

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД С оглед изхода на спора за недействителността на процесният договор за заем, като основание за плащане на сумите по него, съдът приема, че даденото по него следва да се приравни на изначална липса на основание. Както бе посочено по- горе, по делото се установява, съобразно представената от ответника справка на плащанията по договора, че от страна на ищеца- заемател е заплатена сумата от общо 40,31 евро над главницата.

Съобразно нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне- в случая ищцата е извършила плащане, без основание в полза на първия ответник, който дължи връщане на взетото.

По делото, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК е прието направеното изменение на иска по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като е приет за разглеждане за сумата от 40,31 евро.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на сумата от 40,31 евро, представляваща недължимо платена сума, над размера на главницата, по процесния Договор за паричен заем е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

Съобразно изхода на спора, следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представеният списък на разноските, вкл. държавна такса и адв-. възнаграждение. С оглед на изрично направеното възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, съдът намира, че с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, същото за основателно. В случая разглеждането на делото е преминало в едно открито с.з., без присъствието на ищеца и неговият про.

Представител; събрани са незначителен по обем писмени доказателства. С оглед на това, съдът намира, че следва да бъде определено общо възнаграждение по двата иска от 240 евро. Следва в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от общо 291,53 евро.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем ***., сключен между Т. И.

К., ЕГН ***, ***, като заемател и ЛЕНДИВО ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Т., като заемодател.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, ЛЕНДИВО ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. К., ЕГН ***, ***, сумата от 40,31 евро, съставляваща платена без основание сума по нищожен Договор за паричен заем ***., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ14,04,2026г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЛЕНДИВО ООД, ЕИК ***, със седалище и 4 адрес на управление ***, представлявано от С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. К., ЕГН ***, ***, сумата от 291,53 евро. - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5