Определение № 1653 от 22.12.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2967/2021
- Вид
- Определение № 1653
- Подписан
- 22.12.2021
- В сила
- 22.12.2021
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Мирела Георгиева Чипова, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1653 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502967 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по подадено от Е.И. Е.И.В., ЕГН: **********, възражение против Заповед № 1448/10.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2371/2021 г. по описа на РС – Пловдив.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по възражението – „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с който отговор се отправя молба за продължаване на производството по делото и издаване на изпълнителен лист за вземанията, включени в издадената по делото заповед за изпълнение.
Окръжен съд – Пловдив, като съобрази становището на страните и взе предвид представените по делото доказателства, намира следното:
На 10.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2371/2021 г. по описа на РС – Пловдив е издадена Заповед № 1448/10.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжниците Л. МЛ. Р., Н. ИВ. Р. и ЕМ. ИВ. В.. Препис от заповедта е редовно връчен на последната по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК – при отказ за приемане на съобщението. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжницата В. не е подадено възражение срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е влязла в сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
1
На 21.04.2021 г. длъжницата В. е подала възражение срещу заповедта, в което е изложила съображения за недължимост на вземането по нея. С разпореждане от 23.04.2021 г. първоинстанционният съд е оставил възражението без движение, като е указал на длъжницата да конкретизира поради каква причина е била лишена от възможността да оспори вземането – не е могла да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или не е могла да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В изпълнение на дадените от съда указания на 18.05.2021 г. длъжницата е подала допълнително възражение, в което е уточнила, че когато била извикана в съда за получаване на съдебните книжа, е била неадекватна поради лични проблеми, свързани с необходимостта да полага грижи за болни съпруг и майка. Същата е посочила още, че се е съвзела малко след смъртта на майка си и тогава е разбрала за какво става въпрос и веднага е подала възражение.
Към възражението са приложени препис-извлечение от акт за смърт на И.И.Ч., починала на 18.04.2021 г., и фиш за спешна медицинска помощ от 24.11.2020 г.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато е налице една от предвидените в т. 1 – 4 на същия член предпоставки.
Следователно, за да бъде прието в настоящото производство направеното възражение, е нужно да се установи, че възражението изхожда от длъжника по заповедта за изпълнение, че възражението е направено в едномесечен срок от узнаването на заповедта, както и наличието на поне едно от основанията по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 ГПК. Тежестта за доказване на посочените обстоятелства е за лицето, подало възражението, като липсата на кое и да е от тези обстоятелства води до неприемане на възражението.
Констатира се, че депозираното възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК изхожда от надлежна страна, адресат на издадена заповед за изпълнение.
Съдът намира, че изложените във възражението доводи сочат на правна квалификация по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК. В хипотезата на т. 4 се касае за обстоятелства, които стоят извън връчването на заповедта, т.е. заповедта е връчена надлежно, но поради особени непредвидени обстоятелства, които 2 длъжникът не е могъл да преодолее, той не е могъл да предяви възражението си по чл. 414 ГПК. В трайната съдебна практика се приема, че „особени непредвидени обстоятелства“ са тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са възпрепятствали страната да извърши определени процесуални действия при наличие на проявена от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на своите дела. Такива са обстоятелствата, които имат изключителен и изненадващ характер, настъпили са в течение на срока и обективно са попречили на страната да предприеме необходимото процесуално действие. В настоящия случай дори да се приеме, че длъжницата е узнала фактически за съдържанието на заповедта в един по-късен момент след връчването , то тя не доказа наличието на другото основание за приемане на възражението. От представените към възражението доказателства не може да се направи извод, че в течение на срока за подаване на възражение са настъпили такива обстоятелства с изненадващ характер, които да са попречили на длъжницата да подаде такова. Полагането на грижи за близки роднини само по себе си не съставлява такова обстоятелство, като в случая не се установява необходимостта от полагането им да е настъпила неочаквано по време на срока.
По изложените съображения процесното възражение не следва да бъде прието.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на Е.И. Е.И.В., ЕГН: **********, подадено по реда на чл. 423 ГПК против Заповед № 1448/10.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2371/2021 г. по описа на РС – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4