Решение № 115 от 21.02.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Шумен, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630101755 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, от „Кредит Инс“ АД гр.

София, чрез пълномощника адв. Д., против КР. П. П., в която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 94847 от 13.12.2019, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 601/2021 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 24/04.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и цена 600.00 (шестстотин) лева – главница , ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2021 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 126.00 (сто двадесет и шест) лева – договорна лихва върху главницата за периода от 13.01.2020 г. до 13.07.2020 г.; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 374.52 (триста седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) лева - възнаграждение за обезпечаване на задължението чрез предоставяне на гаранция от дружество, с което ищецът имал сключен 1

Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 88.44 (осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) лева – мораторна лихва върху задължението за периода от 14.01.2020 г. до 24.02.2021 г.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответницата бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 94847/13.12.2019 г./финансова услуга от разстояние/, за сумата от 600 лв., която по желание на ответницата била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу лична карта. Според условията за кандидатстване с оглед обезпечаване на задължението ответницата имала възможност да избере: да предостави банкова гаранция или да й бъде предоставена такава от дружество, с което ищецът имал сключен договор.

Ищцата избрала да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „Кредит инс“ АД, с което на основание т. 4 от договора между страните, се е задължила, към ежемесечната й вноска по кредита, да й бъде начислена и такса „Гарант“. По този ред ответницата поела задължение да върне общо 1100.52 лв., платим на седем месечни вноски с: 13.01.2020 г., 13.02.2020 г., 13.03.2020 г., 13.04.2020 г., 13.05.2020 г., 13.06.2020 г., 13.07.2020 г.. Към 23.02.2021 г. ответницата не била осъществила никакво плащане по нито една от вноските по кредита. Ищецът счита, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочените задължения, на основание чл. 86 ЗЗД, която до датата на подаване на Заявлението възлизали на 88.44 лв. Поради неплащане на задължението по реда на чл. 410 ГПК ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ЧГД 601/2021 г., по описа на РС Шумен. Съдът уважил претенция и издал Заповед за изпълнение срещу длъжницата. Моли съдът да постанови решение с което да бъде признато за установено, че по Договор за потребителски кредит„Екстра” № 94847/13.12.2019 г. ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 1188.96 /хиляда сто осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, от които 600.00 /шестстотин/ лева – главница;

126.00 /сто двадесет и шест/ лева - договорна лихва за периода 13.01.2020 г. 13.07.2020 г.; 374.52 /триста седемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ лева - договорна такса „Гарант” за периода от 13.01.2020 г. до 13.07.2020 г. и 88.44 /осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева - законна лихва за забава за периода 14.01.2020 г. - 23.02.2021 г. , както и 2 законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Ответникът, не подава отговор, не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове. Ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От приетия по делото Договор № 94847/13.12.2019 г. /л. 10/, се установява, че ищецът е предоставил на ответницата потребителски паричен кредит „Екстра“, при Общи условия на Кредит Инс ООД /л. 12/, в размер на 600 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 36% и ГПР в размер на 49.7%, за срок до 13.07.2020 г., за връщане на седем месечни вноски, всяка в размер на 157.22 лв., включваща: главница 85.72 лв.; лихва – 18 лв., както и „такса гарант“ в размер на 53.50 лв. - която длъжницата се съгласила да плати с клаузата на чл. 4 от Договора. С Договор от 25.10.2014 г. /л. 18/ „Бикнел корп“ ООД в качеството на дружество - гарант се задължил да гарантира вземанията на ищеца – „кредитор“ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити. От Разписка за извършено плащане № 2000000198245903/13.12.2019 г. /л. 9/ се установява, че в полза на ответницата с паричен превод към EasyPay е преведена сумата от 600 лв. по договор № 94847/13.12.2019 г. От приобщеното ЧГД № 601/2021 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. № 201/01.03.2021 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 24/04.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която длъжникът е осъден да плати по Договор за потребителски кредит 94847/13.12.2019 г., както следва: 600 лв. – главница; 126 лв. – договорна лихва върху главницата, за периода от 13.01.2020 г. до 13.07.2020 г.; 374.52 лв. – такса гарант и 88.44 лв. - лихва за забава за периода от 14.01.2020 г. до 24.02.2021 г., ведно със законна лихва върху претендираните суми от момента на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, както и 3 сумата от 25 лв. – държавна такса по делото и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

От ответника не са ангажирани доказателства за плащания след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга, както и не са изложени твърдения в тази смисъл.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване 4 на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 601/2021 г., по описа на ШРС, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 201/01.03.2021 г. , по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 24/04.03.2021 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение по онлайн договор за потребителски кредит „Екстра“ № 94847/13.12.2019 г.. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

Основателността на иска за главница с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 600.00 (шестстотин) лева, тъй като е за реално изпълнение, е обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, които са: 1/съществуване между страните на валидно облигационно правоотношение по Договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД; 2/получена от длъжника въз основа на Договора парична сума и 3/изискуемост на поетото насрещно задължение от длъжника да върне предоставената сума в уговорен срок, както и 4/размера на исковата претенция. В тежест на ответника е да проведе пълно и насрещно доказване, че задължението му е погасено – в случая чрез установяване на плащане в уговорените срокове на дължими месечни вноски, ведно с надбавките, респ. наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.

От приетия и неоспорен по делото Договор № 94847/13.12.2019 г. за потребителски кредит „Екстра“ се установи, че на 13.12.2019 г., ищецът и ответницата са постигнали съглашение, по силата на което дружеството – кредитор се е задължило да предостави кредит в размер на 600 лв., при насрещно задължение да бъдат върнати на 7 равни, месечни вноски, всяка в размер на 85.72 лева, като съгласно Погасителен план, обективиран в 5 договора, падежът на първата е на 13.01.2020 г., а на последната – 13.07.2020 г.. Постигането на съгласие между страните относно размера на заема и поемането на насрещното задължение за неговото връщане се установяват по несъмнен начин. Този договор представлява на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според която разпоредбата договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По своята същност този договор има характеристиката на Договор за потребителски кредит – по смисъла на Закона за потребителския кредит /обн.