Решение № 121 от 01.06.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Елин Пелин, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820100004 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, чл. 143, ал. 2 СК и чл.

149 СК.

Делото е образувано по искова молба на Й. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Е. П., ул. „Р.“ №.., срещу Й. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., общ. Криводол, обл. В., ул. „Ф. Е.“ № .... Твърди се, че страните живеели на семейни начала от 2010 г. до 2013 г., когато ответницата напуснала жилището с предлог, че ще работят в чужбина, но заживяла с друг мъж Гицо Олгов Драганов. Твърди се, че на 05.01.2012 г. е родено детето им Х.Й. Б., а на 21.03.2013 г. сестра му М. Й.ова Х., като ищецът припознал Х.Й. Б.. Твърди се, че Й. Х. М. не е полагала никакви грижи за децата, като за всички грижи за тях се полагат от ищеца Й.

Б. З. и неговата майка М.Ги. П.. Твърди се, че Х. Й. Б. бил вземан за кратки периоди от бабата и дядото по майчина линия в град Криводол. От две години Х.Й.ов Б. живеел при ищеца и посещавал училище в гр. Елин Пелин. Иска се предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Христо Й.ов Б. на ищеца, определяне местоживеене на детето при ищеца и постановяване режим на лични отношения с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. сутрин в събота до 17.00 ч. в неделя, с преписване. Майката има право да взима и прекарва до 10 дни през лятната ваканция на всяка календарна година с детето си Христо, с преспиване, когато бащата не е в платен годишен отпуск, 5 дни през определения от училище за зимна ваканция период, с преспиване, както и на всяка четна година на великденските празници за времето от 10.00 ч. на разпети петък до 16.00 ч. на първия ден от Велик ден и на всяка нечетна година 1 коледните празници /24-26 декември/ и всеки друг ден и време при съгласие и на двамата родители; осъждане на ответницата да заплаща на детето Х.Й.ов Б. месечна издръжка в размер на 300 лева от подаване на исковата молба на 03.01.2023 г., ведно със законна лихва; осъждане на ответницата да заплати на детето Х. Й. Б. месечна издръжка в размер на 200 лева за минало време за 12 месеца за периода от 02.01.2022 г. до 02.01.2023 г. Претендират се съдебни разноски. Направено е искане за постановяване на привременни мерки.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Й. Х. М. не e подала отговор на исковата молба.

С определение от 06.03.2023 г. по делото са постановени на основание чл. 127, ал. 3 СК следните привременни мерки: упражняването на родителските права по отношение на детето Х.Й.ов Б., ЕГН **********, се предоставят на бащата Й. Б. З., ЕГН **********; местоживеенето на детето Х. Й.ов Б., ЕГН **********, се определя при бащата Й. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П., ул. „Р.“ № ..; определя се режим на лични контакти на майката Й. Х. М., ЕГН **********, с детето Христо Й.ов Б., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца – за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; осъжда се Й. Х.

М., ЕГН **********, да заплаща на детето Х. Й.ов Б., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Й. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Е. П., ул. „Р.“ № .., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на исковата молба 03.01.2023 г. до постановяване на решение по делото.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа исковете и моли за уважаването им. Сочи, че детето Х.Й.ов е изцяло отглеждано и обгрижвано от баща си Й. Б. З., бабата и дядото по бащина линия. Майката Й. Х. М. е напуснала семейството от около девет години след раждане на второто й дете и след това не е потърсила за контакт и съдействие за своите деца. Сочи, че майката явно не проявява родителски грижи, взаимоотношения, инстинкт към двете си деца, а в случая към Христо.

В съдебно заседание ответницата Й. Х. М.не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение за раждане от 08.01.2020 г. (дубликат), че на 05.01.2012 г. в гр.

София е родено детето Х.Й.ов Б., ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 21/11.01.2012 г., а негови родители са: Й. Х. М., ЕГН ********** и Й. Б. Томов, ЕГН **********. Според удостоверение за идентичност на имена от 18.07.2022 г. Й. Б. З., ЕГН ********** и имената Й. Б. Т. са имена на едно и също лице.

Видно е от удостоверение от 11.07.2022 г., че Х. Й.ов Б., роден на 05.01.2012 г., е записан като ученик в трети клас за учебната 2022/2023 г.

Според удостоверение от 15.07.2022 г. Й. Б. З. е назначен в „Промот“ ООД, ЕИК 200134834, по трудов договор от 04.04.2022 г. и е с нетно месечно възнаграждение от 900 лева.

Видно е от социален доклад от 24.01.2023 г. на ДСП Елин Пелин, че бащата Й. Б. З. е силно мотивиран да продължи да полага грижи за отглеждане на детето Х.Й.ов Б. с помощта на 2 своята майка М.Г., като същият разполага с добри жилищни условия на адрес: гр. Е.П., ул.

„Р.“ № ..., където живеят под наем. Жилището представлява едноетажна къща с две стаи, хол и кухня, като едната стая е обособена за децата Х. и М. – с две легла, бюро, закачалка и вещи от първа необходимост. Х.е ученик в трети клас в НУ „Х.Б.“ гр. Е.П., като директорът на учебното заведение в телефонен разговор споделил, че детето посещава редовно учебните занятия. Х.Й.ов Б. няма хронични заболявания.

Установява се от показанията на свидетелката М. Г. П., майка на ищеца Й., че тя живее заедно със сина си Й. и двете деца на Й., а мъжът й починал. Откакто се е родил детето Х. живеел при тях. Сочи, че момичето (също с име М.), родено на 22 март 2013 г., към момента е на девет години, а Х.е на 11 години (роден е на 05.01.2012 г.). Майката ги напускала, когато момичето било на 15 дни (през 2013 г.). Когато Х. бил на две години живеел при другите баба и дядо си в Криводол. Преди шест години майката напусна окончателно децата, като заминала с Г. Г. заминаха в чужбина-Швеция. Свидетелката П. сочи, че майката Й. не се е връщала в България и не е търси децата, а имала други деца. Свидетелката П.сочи, че майката Й. не изпращала издръжка на Х., както и не се обажда по телефон, за да пита как са децата. Бабата по майчина линия се грижеше за Х. докато живееше в Криводол.

Свидетелката П. сочи, че записаха Х. в Лондон на училище, докато детето се намирало в България, за да получават детски. Актът за раждане на детето съм го искала, но не ми го дадоха, за да може да остане детето по чужбина. Записаха го в чужбина за пари.

Свидетелката П.сочи, че Х. е записан на училище в Елин Пелин, в училище „Христо Ботев“, а от четири месеца Й. работил в ресторант в Англия и два пъти месечно им пращал пари за децата. Свидетелката П.сочи, че Й. купил за децата и къща в Неделино, Община Борован. В Елин Пелин имали добри условия, а децата са нахранени, добре облечени, ходят на училище. Бащата не ги оставя. Праща им пари. Грижи се за децата. В социалните за детските, в училище Й. имаше административни пречки. Свидетелката Петрова сочи, че майката и новия й мъж работят в ресторанти, просят пред магазините и така живеят.

Установява се от показанията на свидетелката ВВБ., се познава с М.от дълги години, а преди били колежки. Свидетелката П сочи, че децата се гледат много добре. Свидетелката П сочи, че не познава майката на децата и не я е виждала, а М гледала децата от бебета. М живееше с Б. Синът й Й. работил в дограмата, а сега отишъл в Англия, но не знае какво работи там. Свидетелката П сочи, че майката не е идвала за празници, не е пращала пари.

Свидетелката П сочи, че Й. е добър и грижовен баща.

Съдът прецени показанията на свидетелката М Г П при условията на чл. 172 ГПК, тъй като е роднина - майка на ищеца Й. Б. З.. Между показанията на МГ П и ВВ Б. не се констатират противоречия. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките М Г П и В В Б., тъй като са логични, последователни и не са налице доказателства, които да им противоречат.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Относно упражняването на родителските права по отношение на детето и неговото 3 местоживеене:

Между страните по делото не е бил сключван граждански брак, с оглед на което претенцията е с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. първо СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Правилото на чл. 59 СК, към което препраща чл. 127, ал. 2 СК визира ненавършилите пълнолетие деца, родени от брака, а по реда на препращането и тези, родени от фактическо съжителство. Страните по делото не постигат съгласие за упражняването на родителските права по отношение на детето. Раздялата на родителите неминуемо води до промяна в ситуацията за децата независимо дали са родени в брак или не. Тяхното отглеждане и възпитание не може да продължи занапред по същия начин, както при съвместното живеене на родителите.

Разпределянето на родителските функции зависи най-вече от самите родители. Именно родителите знаят най-добре по какъв начин да организират след раздялата отглеждането и възпитанието на техните деца.

Според чл. 59, ал. 4 СК съдът преценява всички обстоятелства като: възпитателски качества на родителите, полагани грижи, привързаност на детето към родителите, полът и възрастта на детето, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Според Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др.

Посочено е, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това. В понятието интереси на децата се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда и включването им в строителството на новия живот. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и 4 възпитателските качества на родителите. Желанието на родителите и това на децата не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата.

Съдът намира, че в интерес на детето ХрЙ.ов Б. е предоставянето на упражняването на родителските права на бащата Й. Б. З., съобразявайки всички правнозначими горепосочени обстоятелства в съответствие със задължителните разрешения на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и решенията на ВКС по чл. 290 ГПК: възпитателски качества и морален облик на бащата; действително предприетите родителски грижи като вид, продължителност и ефективност; възрастта и пола на детето - момче на 11 г.; привързаността към бащата, обусловена от сигурността и спокойствието, които осигурява бащата с помощта на своята майка МГП; социалното обкръжение на детето при бащата и учебната среда; добрите жилищно – битови и материални условия на живот при бащата и при липсата на потвърдени данни за тези при майката. Съдът, като взе предвид горепосочените обстоятелства и становището на социалния доклад, представен от ДСП Елин Пелин, намира, че интересът на детето Христо Й.ов Б. налага упражняването на родителските права да се предоставят на бащата Й. Б. З., като бъде постановено местоживеенето му при него.