Определение № 3236 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3236 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104461 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Б. К., подадена чрез процесуален представител адв.

П. З. и по касационна жалба на Община Благоевград, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Г. против различни части на решение № 315/13.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 475/2025г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

С обжалваното въззивното решение, след частична ревизия на първоинстанционно решение № 222/24.03.2025г. постановено по гр.д. № 2491/2024г. по описа на Районен съд – Благоевград, е постановено друго, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Община Благоевград е осъдена да заплати на Т. Б. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане на здравето, в причинно-следствена връзка със спъването й в неравност при движение по тротоара до оградата на Пето средно училище „Георги Измирлиев“ – Благоевград и падането й на 01.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на инцидента – 01.09.2024г. до окончателното плащане на сумата, като за разликата до размера от 5000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Т. К. обжалва въззивното решение, в частта, с която искът е отхвърлен, а Община Благоевград обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното 1 решение в съответната част поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявеният иск да бъде уважен до посочения размер, съответно искът да бъде отхвърлен изцяло.

Касационният жалбоподател Т. Б. К. поддържа, че определеното от въззивния съд обезщетение е в занижен размер, а жалбоподателят Община Благоевград счита, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Фактите относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента съдилищата приели за установено единствено въз основа на твърденията на ищцата. Въззивният съд не е обсъдил релевираното в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – проявено невнимание и занижена бдителност при движението си по тротоарната настилка по познат маршрут в светлата част на деня и при добра видимост.

В писмен отговор по касационната жалба на насрещната страна, всяка от страните изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба на насрещната страна като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част от другата страна е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

И двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответната неблагоприятна част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: по твърдения в исковата молба, на 01.09.2024г., около 20:00 часа ищцата била на разходка със своята дъщеря, отправяйки се към пешеходната алея на парк „Бачиново“, [населено място]. До оградата на Пето средно училище „Георги Измирлиев“ – Благоевград се спънала в разместена и необезопасена неравна плочка на тротоара и паднала напред по очи. В резултат си ударила главата, ръцете, лицето и коленете, като на местата на удара веднага се образували кръвонасядания, а на определени места станали открити рани и започнало да тече кръв от тях. Почувствала болки.

Посетила МБАЛ – Благоевград, където й била оказана спешна медицинска помощ, изразяваща се в извършване на цялостен преглед. Констатирани били кървяща порезна рана над веждата, както и охлузни рани на коляно и лакът. Раната на дясната й вежда и охлузната рана на десния й лакът били хирургически обработени, като освен това била изпратена за извършване на Рентгенография на колянна става и КАТ на главата.

На 03.09.2024г. ищцата посетила кабинета на д-р К. А. специалист по съдебна медицина, управител на ИПИСМП по Съдебна медицина – Благоевград, който установил, че поради 2 инцидента на 01.09.2024г. са налице следните травми, обективирани в Съдебно-медицинско удостоверение № 63/2024г. със заключение, че ищцата има разкъсно-контузна рана и хематом на дясната орбита, охлузна рана и контузия на десния лакът, навяхване и контузия на дясната гривнена става, контузия на дясното коляно, контузия и охлузна рана на лявото коляно, с което й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така описаните травматични увреждания въззивният съд приел за установени и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съгласно експертното заключение, обективно установените наранявания при извършените прегледи в СПО, МБАЛ – Благоевград, консултация с лекар травматолог и при освидетелстване от съдебен лекар отговарят да са получени по начин, както е описан в исковата молба, предварителните сведения, анамнезата и показанията на свидетел. Всички установени травматични увреждания са с еднаква давност, като механизъм могат да бъдат обяснени с еднократно падане от височината на собствения ръст и са в причинно-следствена връзка с претърпяното падане на 01.09.2024г. В приложената медицинска документация липсват данни за заболявания, които да са повлияли на обичайното движение на Т. К., като пешеходец. Травматичните увреждания, които е получила Т. К. са й причинили затруднение на движенията на дясната гривнена става, десния лакът, дясното коляно и нарушение на целостта на кожата. Последствията от травматичните увреждания, според пострадалата и свидетелите са преминали за около един месец без усложнения, което е и обичайния срок. За това време експертите посочили, че се възстановяват движенията в пълен обем, като е възможно ищцата да е изпитвала болка при по-тежки физически натоварвания. Извършена е била първична хирургична обработка на раните, направена е била противотетанусна ваксина. В хода на лечение са правени превръзки, първоначално ежедневно. По отношение на физическите травми не се налага рехабилитация.

От показанията на свидетелите С. /дъщеря на ищцата/ и С. въззивният съд приел за установени по делото механизмът, мястото и начина на настъпване на инцидента и понесените от ищцата болки и страдания от телесното увреждане – след увреждането, ищцата трудно се придвижвала, била много стресирана, не искала да излиза и да минава от там и да посещава парк „Бачиново“, не искала да ходи на работа, била депресирана, качеството й на живот рязко се променило – влошило се, трудно ставала и я боляло цялото тяло. След месец лека полека започнала да излиза, но много внимателно. Нараняванията й били повърхностни, не се налагало оперативно лечение, 2 - 3 месеца след инцидента ограничила силно контактите си, защото била уплашена, стресирана, чувствала се нестабилна и месеци наред имала болки по тялото, кракът й отказвал от време на време след това нараняване, в професионален план – спряла да ходи на работа, загърбила служебните си задължения и след около 1 месец се върнала на работа. След 3 месеца й изчезнали раните и синините. Непосредствено след инцидента била отекла, подута, окото й било затворено, имала охлузвания по цялото лице – от страната, от която била шита. Към настоящия момент емоционалното й състояние е подобрено значително, но тя все още се страхува да ходи по тротоара и това се е отразило върху нейната възможност да се движи.

С договор с № 9800-327/05.09.2020г., Община Благоевград възложила на „Стилстрой - М“ 3

ООД дейностите по зимно поддържане, снегопочистване и поддържане на общинската пътна мрежа на територията на Община Благоевград за срок от две години.

При тези факти, въззивният съд обосновал правен извод, че по делото са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и че са налице предпоставките за ангажиране на обективната, безвиновна отговорност на възложителя за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително – гаранционна функция. Приел, че в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно бездействие на служители, на които ответника е възложител изпълнението на дейностите по поддържане на общинската пътна мрежа на територията на Община Благоевград, който зле е избрал и не е надзиравал изпълнителя при изпълнение на възложената работа, ищцата е получила увреждане на здравето, с характер на лека телесна повреда – охлузвания по тялото. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд съобразил, че увреждането на здравето на ищцата не е изисквало продължителен период на възстановяване, възстановителният период на пълно възстановяване на травмите й е бил по-малко от един месец; не е бил свързан с интензивни болки и страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения за ищцата; същата се е грижела сама за себе си, била е подвижна, без необходимост от чужда помощ; не се е наложила рехабилитация след възстановяването, а видно от разчитането на направените на ищеца образни изследвания на глава и рентгенография на колянна и лакътна става – няма данни за травматични промени в мозъчния паренхим, не се визуализират травматични промени на черепните кости, няма рентгенови данни за травматични промени на костите на дясна лакътна и лява колянна става. Съдът е отчел обстоятелството, че след инцидента бил нарушен нормалният ритъм на живот на пострадалата за кратко време, като обосновал, че глобалното обезщетение в съответствие с обществения критерий за справедливост следва да се определи в размер на 2000 лв., който е съобразен както с естеството на вредите, така и с ценовата конюнктура в страната към датата на исковата молба и съдебната практика по сходни казуси, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът Т. Б. К. в изложение към касационната жалба обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК и поставя като значими следните въпроси:

1/ За приложението на чл. 52 от ЗЗД? и

2/ Необсъждането на всички доказателства по делото води ли до необоснованост на решението на въззивния съд?

Повдигнатите материалноправен и процесуалноправен въпроси твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 5/1964г. и ППВС № 4/1968г., както и с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, конкретно – решение № 3/13.01.2012г. по гр.д. № 367/2010г., III ГО; решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2014г., IV ГО; решение № 55/11.03.2013г. по гр.д. № 1107/2012г., IV ГО и решение № 204/10.03.2010г. по гр.д. № 4284/2008г., IV ГО /по първия въпрос/ и решение № 298/28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г., IV ГО /по втория въпрос/. Поддържа също, че решението е очевидно неправилно.

Касаторът Община Благоевград в изложение към касационната жалба обосновава наличие на 4 същите специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и поставя като значими следните въпроси:

1/ Длъжна ли е въззивната инстанция да обоснове извършената преценка относно кредитиране на част от събраните доказателства и не кредитирането на друга част?;