Разпореждане № 4547 от 13.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4547 гр. Горна Оряховица, 13.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ (ЗАПОВЕДНИ), в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Частно гражданско дело № 20264120103003 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***** срещу Д. Б. С., с ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 204.52 евро - дължима главница по договор за потребителски кредит № 314357 от 24.03.2025 г., сключен между длъжника С. и „Креди Йес“ ООД, вземанията на последния по който са цедирани в полза на заявителя посредством договор за цесия от 16.04.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.10.2026 г. до окончателното изплащане, 21.33 евро - договорна лихва за периода от 31.03.2025 г. до 18.08.2025 г. и мораторна лихва в размер на 24.51 евро за периода от 01.04.2025 г. до 03.10.2026 г .

С разпореждане от 06.10.2026 г. на заявителя са дадени указания да посочи как е формирано задължението за главница от 204.52 евро. Указано е още да уточни и какви суми включва то, дали в тази сума влизат други задължения, различни от отпуснатата по договора за заем главница, като неустойки, като ги конкретизира по пера, размер и посочи къде в договора е предвидено начисляването им, както и да посочи и размера на възнаградителната лихва и лихвата за забава върху всеки един от компонентите, тъй като съдът има съмнения дали не е неравноправно начисляване на лихва върху такси и други вземания по кредита, които не отиват пряко в полза на потребителя. Указания са дадени и за заплащане на дължимата държавна такса за производството по делото. Препис от това разпореждане заявителят е получил на 07.10.2026 г. през ЕПЕП.

С молба от 07.10.2026 г. заявителят е изпълнил частично указанията на съда, като единствено е представил доказателства за заплатена държавна такса по делото. Указанията на съда не са изпълнени. Липсва индивидуализация на вземането за главница в размер на 1

204.52 евро, не е посочено каква част от тази сума е отнесена към чистата усвоена по договора главница и каква към останалите начислени суми, в това число неустойка за непредоставяне на обезпечение.

От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения към него договор за паричен заем № 314357 от 24.03.2025 г. се установява, че между длъжника и „Креди Йес“ ООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на длъжника е предоставена сумата от 400.00 лева, като последният се задължил да върне предоставената сума, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва.

В чл. 6, ал. 1 от Договора е предвидено обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчител, като съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия поръчител/и следва да са едно или две физически лица, които следва да имат нетен осигурителен доход в размер над МРЗ, валидно безсрочно ТПО, да не са заематели по съществуващ кредит със заемодателя, нито кредитополучател, да няма записи в ЦКР относно просрочия, загуби и др. Цитираната разпоредба на чл. 6 от договора дава възможност на заемателя да избере и друго обезпечение сред лимитативно изброени, а именно: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, вменява на заемателя задължение за заплащане на неустойка в размер на 209,28 лева, която се начислява разсрочено по начин описан в погасителния план, видно от който- на равни части към месечните вноски.

Клаузите от договора и общите условия към него, предвиждащи начисляването на неустойка са нищожни. Неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Уговорената неустойка притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с § 1 ДР ЗПК. Отделно клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и това е налице още при сключването на договора.

Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните за неустойка, целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Уточненията относно валидността на договора, съответно нищожността на клаузите, предвиждащи 2 начисляване на неустойки (за непредоставяне на обезпечение) се налагат с оглед уточнението как е формирана главницата и каква част от претендираната главница има характер на чиста усвоена сума и каква вземания за неустойки, в какъвто смисъл са дадените от съда указания.

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК, която чиста стойност не е възможно да бъде определена, тъй като не са изпълнени указанията на съда, кассателно посочването й.

Липсата на конкретизация на вземането за главница, с оглед начислените по договора неустойки е нередовност на заявлението, съставляваща пречка за уважаването му. Ето защо на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК следва да бъде и отхвърлено заявлението, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С оглед изложеното Заповед за изпълнение на парично задължение не следва да бъде издавана, предвид липсата на изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 06.10.2026 г.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заявление на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***** срещу Д. Б. С., с ЕГН **********, за сумата от 204.52 евро - дължима главница по договор за паричен заем № 314357 от 24.03.2025 г., сключен между длъжника Д. Б. С. и „Креди Йес“ ООД, вземанията на последния по който са цедирани в полза на заявителя посредством договор за цесия от 16.04.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.10.2026 г. до окончателното изплащане, за сумата от 21.33 евро - договорна лихва за периода от 31.03.2025 г. до 18.08.2025 г. и за мораторна лихва в размер на 24.51 евро за периода от 01.04.2025 г. до 03.10.2026 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземанията, за които е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 3

4