Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 299 от 09.06.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 243/2025
Вид
Решение № 299
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. С., 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500243 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 446 от 27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 641/2022 г. по описа на Районен съд – Костинброд е отхвърлен предявения от М. Г. М. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ за сумата в размер на 2 436.00 лева, предявен като частичен от 4 872.00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди причинени в резултат от настъпило на 21.10.2017 г. ПТП по второкласен път № 81, в зоната на 16 - ти км, ведно със законна лихва от датата на завеждането на исковата молба – 26.07.2022 г. до окончателното плащане на дължимата сума, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение М. Г. М. е осъден на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД общо сумата в размер на 873.60 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от М. Г. М., чрез адв. Г. Х., с която са сторени оплаквания за неговата неправилност и необоснованост, предпоставена от допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Позовава се на силата на пресъдено нещо по отношение на влязлото в сила Решение № 17 от 04.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Апелативен съд – С..

Счита, че посоченото решение установява със задължителна сила извършването на деликта, наличието на виновно и противоправно поведение на участниците в пътния инцидент, причинната връзка между деликта и причинените вреди и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Твърди, че предвид 1 разпоредбата на чл. 296 и сл. ГПК и обвързващата сила на посоченото решение, то в настоящото производство подлежат на доказване единствено нововъведените твърдения, а именно че във връзка с процесното ПТП и получените телесни увреждания е претърпял имуществени вреди и техния размер. Цитира съдебна практика, в защита на доводите си. Допълва, че ако не бъде зачетена задължителната сила на постановеното съдебно решение, във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП, то би се стигнало до постановяване на противоречиви съдебни актове. В цитираното решение е прието, че пътния инцидент е съприченен от действията на Т.Л.Б. и ищецът М. Г. М., като приносът на последния е едва 40 %. Предвид изложеното счита, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ищецът има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. Отделно намира, че в нарушение на чл. 235 ГПК съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. В този смисъл неправилно и безкритично съдът е възприел направения от вещото лице по изготвената САТЕ извод, че ищецът е предприел забранена маневра „изпреварване“, който извод не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията на разпитания по делото свидетел Р.И.Р., както и събраните писмени доказателства. От показанията на посочения свидетел става ясно, че процесния инцидент е настъпил на права отсечка, като за това каква е била маркировката на тази права отсечка, не са събрани категорични доказателства, които да обуславят правилността на извода на вещото лице, че предприетата от ищеца маневра за изпреварване е била забранена. Единствено свидетелят Т.Б. излага подобни твърдения в разпита си, чиито показания обаче, счита че не следва да бъдат кредитирани, като посочва аргументи в тази насока. Излага подробни съображения, които обосновават тезата на ищеца, че водачът на л.а. „БМВ“, застрахован при ответника, е допринесъл за настъпване на процесните вреди. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира да му бъдат заплатени сторените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната инстанция намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро ГПК

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, а именно сторени разходи по Фактура № 700020910/03.11.2017 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД на обща стойност от 4 872.00 лв. за заплащането на плака, 2 броя конюлирани винта и разширен остеосинтезен пакет, представляващи разходи сторени във връзка с претърпени от него множество телесни увреждания, вследствие на настъпило на 21.10.2017 г. ПТП, причинено от действията на водача на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № СВ 4770 КР – Т.Л.Б., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Искът е бил предявен като частичен за сумата в размер на 2 436.00 лв.

Съобразно нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За уважаване на този иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт по чл.

45 ЗЗД с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При установяване пълно и главно от страна на ищеца на тези факти, в тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и погасяване чрез плащане.

По делото не се оспорва, а това се установява и от представената Застрахователна полица № BG 22/117002188197 от 08.08.2017 г. наличието на облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника „Лев Инс“ АД и делинквента Т.Л.Б..

По отношение на останалите елементи от фактическия състав настоящата въззивна инстанция намира следното:

Въпросът за правопораждащите факти, на които се основава ищцовата претенция, а именно за осъществен фактически състав на деликт по смисъла на чл.

45 ЗЗД от страна на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № СВ 4770 КР – Т.Л.Б. и настъпилите в тази връзка телесни увреждания на пострадалия ищец в настоящото производство – М. Г. М., е разрешен с влязлото в сила Решение № 121 от 15.11.2022 г., постановено по т.д. № 140/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, изменено с Решение № 17 от 04.01.2024 г., постановено по в.гр.д 431/2023 г. по 3 описа на Апелативен съд – С..

В посоченото решение е прието, че на 21.10.2017г., около 7:30 часа, по второкласен път №81, в зоната на 16-ти километър, в посока от гр. С. към гр. М. са се движили един след друг, в дясната си лента за движение, л.а. „Опел Тигра”, с регистрационен номер С 4659 XT, управляван от И.З..И., и след него се е движил л.а. „Опел Корса”, с регистрационен номер ВН 7033 ВТ, управляван от М. Г. М.. В същото време и условия на движение, но в противоположна посока - от гр. М. към гр. С., също в дясната си пътна лента са се движели един след друг л.а. „Мазда 6”, с регистрационен номер СА 2747 ТА, управляван от Р.И.Р. и след него - л.а. „БМВ 318”, с регистрационен номер СВ 4770 КР, управляван от застрахования при ответника водач - Т.Л.Б.. Платното за движение в тази зона е било двупосочно с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 3,20 метра, отделени една от друга посредством единична бяла непрекъсната линия „М1”, прав участък преди и след ПТП, сухо асфалтово покритие. Придвижвайки се по описания по-горе начин, водачът на лек автомобил „Опел Корса” М. Г. М., е предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него автомобил „Опел Тигра”, като е преминал в зоната на лентата за насрещно движение. Към този момент, водачката на насрещно движещия се л.а. „Мазда 6” - Р.И.Р. е възприела наличието на автомобил в платното й за движение и е предприела действия за намаляване на скоростта на движение на автомобила, при което движещият се след нея л.а. „БМВ 318”, с водач Т.Л.Б., най-вероятно поради късно забелязване на намаляването на скоростта на л.а. „Мазда 6”, е преценил, че няма достатъчно разстояние пред него за намаляване на скоростта или спиране и е предприел маневра за отклоняване на челната част на управлявания от него автомобил вляво, при което с челната си дясна част е ударил задната лява част на л.а. „Мазда”. Този удар е бил сравнително лек, ексцентричен и лекият автомобил „Мазда” е продължил движението си напред и вдясно. След удара, л.а. „БМВ” се е отклонил вляво, по отношение посоката си на движение, при което с централната си и лява челна част се е ударил в централната и лява част на л.а. „Опел Корса“, който към този момент е извършвал маневра за прибиране в дясната си лента за движение.

При този удар, кинетичната енергия на л.а. „Опел Корса” рязко е била преобразувана в енергия за деформации и същият рязко е намалил скоростта си на движение, при което е застигнат от л.а. „Опел Тигра”, който с челната си централна част се е ударил в задната централна част на „Опел Корса”. От удара л.а. „Опел Тигра” се е установил почти в мястото на удара, а л.а. „Опел Корса”, ротирайки в посока на часовниковата стрелка, е преминал леко напред и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение и се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара в л.а. „Опел Корса”, БМВто се е завъртяло в посока, обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка, и след като се е завъртял на около 45° се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Въз основа на изложеното съдът разглеждал предявения иск за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на посоченото ПТП, е достигнал до извода, че в действителност първопричина за предприетото намаляване на скоростта от водача на л.а. „Мазда“ са действията на ищеца като водач на л.а „Опел Корса“, който е предприел изпреварване без да е спазил задължението си да не създава опасност или пречки за 4 превозните средства, движещи се в лентата за насрещно движение в момент, в който в тази лента е имало насрещно движещи се автомобили, с което си поведение е станал причина за намаляването на скоростта от страна на водача Р., косвено и за последвалите удари в рамките на произшествието с четири на брой МПС (чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП). Приел е обаче, че водачът на л.а. „БМВ“ - Бочевски не е спазвал необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил и не се е движил със съобразена с пътните условия скорост, както и не е реагирал своевременно на опасността, възникнала от намаляването на скоростта на движещия се пред него автомобил, като намали скоростта си или спре, за да избегне удар с него (вж. чл. 23, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП). Вместо това, със завиването си наляво Т.Б. е допуснал удар в автомобила пред него, след което и недопустимо навлизайки в лентата за насрещно движение (вж. чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП) челен удар с автомобила, управляван от ищеца в настоящото производство, който е успял да се размине с л.а. „Мазда“ без да настъпи удар между тях и да се върне в своята лента за движение. В обобщение решаващият Апелативен съд – С. е достигнал до извод, че приносът на Т.Б. към вредоносния резултат съдът определя на 60 %, съответно 40 % е този на М. Г. М. /ищец в настоящото производство/ като водач, чийто действия, макар и успял да се върне в напуснатата от него лента, са в основата на възникналите конфликтни ситуации на пътя, с оглед допуснатото нарушение на чл.