Решение № 96 от 02.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Търговище, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Женя Люб. И.а като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 357 от КТ. Предявени са искове с правно основание чл. 215 от КТ, чл. 128 от КТ, чл. 150 от КТ във вр. с чл. 262 от КТ.

Подадена е молба по реда на чл. 357 и сл. от КТ от В. Б. К., действащ чрез пълномощник против „Прайм 75“ ЕООД гр. Търговище, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с пр. осн. чл. 215 от КТ за сумата от 26,03 лв. – дължими суми за командироване извън страната за 60 дни в периода 27.02.2023 год. – 27.04.2023 год.; искове с пр. осн. чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.02.2023 год. до 27.04.2023 год. в период от 60 дни по 8 часа на ден в размер на 769,12 лв., както и за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд в почивни дни – събота и неделя за 4, 5, 11, 12, 18, 19, 25, 26.03.2023 год. и 1, 2, 8, 9, 22, 23.04.2023 год., както и за труд в празнични дни – 14, 15, 16, 17.04.2023 год. (Великденски празници) в размер на 286,38 лв., искове с пр. осн. чл. 128 и сл. от КТ за заплащане на сумата от 977,92 лв., представляваща неоснователно удържана сума от трудово възнаграждение за наложена глоба и сумата от 109,53 лв., представляваща санкция за отказан товар. Ищецът претендира и лихва върху всяко едно вземане от датата на завеждане на молбата и разноските по делото. В молбата се твърди, че посочените вземания, произтичат от сключен между страните трудов договор, който бил прекратен на 01.05.2023 год. от работодателя, като 1 последният не изплатил на ищеца всички дължими суми, въпреки отправените покани. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца, като е направено искане за изменението на същите по размер, на осн. чл. 214 от ГПК, уважено от съда.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответното дружество - работодател, чрез пълномощник, исковете се оспорват изцяло, като неоснователни, с доводи за цялостно изпълнение на задълженията му към ищеца, произтичащи от трудовото правоотношение. Ответникът не оспорва възникването на трудовото правоотношение с ищеца, но твърди, че на последният са изплатени всички дължими суми от трудово възнаграждение и командировъчни за периода февруари – април 2023 год., а сумите, които ищецът твърди, че са неправомерно удържани от трудовото му възнаграждение, въпреки, че са посочени в заповед на работодателят, не са реално удържани. В съдебно заседание твърденията и възраженията в отговора се подържат от ответника, чрез процесуалния му представител.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът приема за установено следното: Безспорно е по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 9 / 27.02.2023 г. (л.7), съгласно който ищеца е работил при ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил”, сключен на осн. чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 70 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 780,00 лв., което правоотношение е прекратено със заповед № 12 / 01.05.2023 г. (л.11), на осн. чл. 71, ал.1 от КТ, в срока на изпитване. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е предвидил на работника на се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск в размер на 134,50 лв., както и да му се удържи сумата от 977,92 лв., представляваща наложена от белгийските власти глоба и сумата от 109,53 лв., наложена санкция за отказан товар. За дължимостта на така посочените суми ответникът е издал Заповед № 1 / 28.04.2023 год., с която е постановил на ищеца да се удържи сумата от 977,92 лв., левовата равностойност на 500 евро, наложена гроба от белгийските власти, като същата е връчена на ищеца, който е възразил. Със Заповед № 2 / 28.04.2023 год. ответникът е определил на ищеца да се изплати сумата от 3176,27 лв., командировъчни средства за 29 дни 2 командировка през месец април 2023 год., по 56 евро на ден, като видно от същата ищецът е възразил и отказал да подпише заповедта, като е посочил, че уговорката с ответника е бала да му се изплаща по 100 евро на ден. Безспорно е по делото, предвид събраните по делото многобройни доказателства, че за времето в което ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника той е изпълнявал трудовите си задължения, като шофьор извън територията на България, за което е бил командирован от ответника. Това обстоятелство се установява и от заключението на приетата по делото САТЕ.

Спорът между страните по делото е за това налице ли са неизплатени суми за трудови възнаграждения за работа в празнични дни и за извънреден труд, за командировъчни средства и в какъв размер. Спор съществува и относно определените от ответника суми за удържане от възнаграждението на ищеца, които са определени от работодателя като имуществена отговорност – вреди на дружеството по повод изпълнение на работата. От заключението по назначената СИЕ, приета от страните без възражения, което съдът кредитира като отговарящо на поставената задача и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ищецът за времето в което е работил при ответника е положил извънреден труд, както и труд в почивни дни и официални празници за периода февруари 2023 год. – април 2023 год., но възнаграждение за така положения труд не е изплатено от ответника, който дължи сумата от 769,12 лв. трудово възнаграждение за положен извънреден труд и сумата от 286,38 лв. за положен труд на официални празници, за периода 27.02.2023 год. – 01.05.2023 год. От заключението се установи, че за същия период ответникът е превеждал суми за трудови възнаграждения и командировачни средства на ищеца, като по сметката на ищеца са постъпили общо 8249,56 лв., т.е. с 83,50 лв., повече от начислените по ведомост, с която разлика се погасява част от дължимите командировъчни средства за 30.04.2023 год., поради което с преведените от ответника суми са били погасени задълженията за основана работна заплата и командировъчни средства, като е останала непогасена част от сумата дължими за командировъчни средства, а именно 26,03 лв., или 13,31 евро. От заключението се установи, че ответникът не е начислявал възнаграждение за продължителна работа от 0.06 % към трудовото възнаграждение на ищеца, като при изслушване в съдебно заседание вещото лице разясни, че такова не е начислявано, поради непредставяне на документи удостоверяващи изискуеми 3 стаж от страна на ищеца. От заключението на СИЕ се установи, че ответникът реално не е удържал сумата от 977,92 лв., глоба от белгийските власти и сумата от 109,53 лв., санкция за отказан товар, от дължимото на ищеца възнаграждение, въпреки издадените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Основният спор по делото е за това дали след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, са останали неизплатени суми за трудово възнаграждение, за командировъчни и удържани ли са от работодателя суми от трудовото възнаграждение на ищеца за реализиране на имуществена отговорност, съгласно издадени от работодателя заповеди. Установи се, че ищеца е работил при ответника по трудов договор и за процесния период е изпълнявал трудовите си функции, както и че труда е полагал извън България, извършвайки възложени му превози с страни от ЕС. Ответникът, от своя страна, за периода февруари 2023 год. – април 2023 год. е изпълнил част от задълженията си към ищеца, като му е превеждал по банкова сметка дължимото трудово възнаграждение и командировъчни средства, като е останал задължен със сумата от 26,03 лв. / 13,31 евро дължим командировъчни средства за 30.04.2023 год. Безспорно е по делото, предвид заключението на СИЕ, че ответникът не е заплатил на ищеца трудово възнаграждение за положен извънреден труд в работни и почивни дни периода 27.02.2023 г. – 01.05.2023 г. в размер на 769,12 лв. и трудово възнаграждение за работа в официални празници за същия период, в размер на 286,38 лв. Установи се, че ответникът не е удържал суми от трудовото възнаграждение на ищеца, за реализиране на имуществена отговорност.

Преценявайки събраните доказателства по делото, съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати на ищеца дължимите суми за трудово възнаграждение за положен извънреден труд и труд в дни, обявени за официални празници, в периода 27.02.2023 год. – 01.05.2023 год., които приема, че са в размер съответно от 769,12 лв. / 393,24 евро, брутно и 286,38 лв. / 146,42 евро, брутно, обуславящо уважаването на претенцията изцяло / след допуснатото в съдебно заседание изменение в размера/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 128 от КТ. По изложените 4 съображения съдът приема за основателен и доказан и искът за заплащане на командировъчни средства в размер на 26,03 лв. / 13,31 евро, дължими за 30.04.2023 год., поради което същият следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 215, ал.1 от КТ. Доколкото е установено по делото, че въпреки издадените от ответника заповеди, за налагане на имуществена отговорност на ищеца и удържане на суми от трудовото му възнаграждение, такива удръжки не са направени иска за заплащане на сумата от 977,92 лв. / 500 евро, представляваща неоснователно удържана сума от трудово възнаграждение за наложена глоба и сумата от 109,53 лв./ 56 евро, представляваща неоснователно удържана сума от трудовото възнаграждение, за санкция за отказан товар, следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските : И двете страни са направили искане за присъждане на съдебните разноски в производството. С оглед изхода от спора, всяка от страните дължи разноски на другата страна, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Направените от ищеца разноски са в размер на 775,43 евро – адвокатско възнаграждение, разходи за снабдяване с документи, във връзка с производството, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, а тези на ответника са в размер на 511,29 евро – адвокатско възнаграждение.

Съразмерно на уважената част от исковете дължимите на ищеца разноски са в размер на 386,66 евро, а съразмерно на отхвърлената част разноските на ответника са в размер на 256,34 евро, или по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 130,32 евро.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса върху уважените искове в размер на 76,68 евро, както и сумата от 700,47 евро - възнаграждения за вещи лица, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ”Прайм 75” ЕООД, ЕИК 206764487, със седалище и адрес на управление : гр. Търговище, у. "П." № **, ет. **, ап. **, представлявано от П.Я.Г., действащ чрез пълномощник адв. Й. К. АК -Търговище, съдебен адрес:

5 гр. Търговище, х-л „Мизия“, ет. *, офис **, да заплати на В. Б. К., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. Д. К. от АК – Видин, със съдебен адрес: гр. София, ул.“А.Н.О." № **, вх. **, ет. ***, офис **, сумата от 769,12 лв. / 393,24 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд, в периода 27.02.2023 год. – 01.05.2023 год., сумата от 286,38 лв. / 146,42 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен труд в дни, обявени за официални празници, в периода 27.02.2023 год. – 01.05.2023 год., сумата от 26,03 лв. / 13,31 евро, представляваща незаплатени командировъчни средства за 30.04.2023 год., ведно със законната лихва от 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 215 от КТ, чл. 128 от КТ, чл. 150 от КТ във вр. с чл. 262 от КТ.