Решение № 13275 от 03.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62/2026
- Вид
- Решение № 13275
- Подписан
- 03.07.2026
- Състав
- БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 224, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 177, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 13275 гр. София, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20261110100062 по описа за 2026 година
Ищцата П. В. Д. твърди, че работила при ответника 70-то Основно училище „Св. Климент Охридски“ гр. София, по силата на трудов договор № 1/12.09.2022 г., на длъжността „старши начален учител“. Трудовият договор бил със срок за изпитване, при 8-часов работен ден, с уговорено основно месечно възнаграждение – 1575 лв., допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален опит – 29 % или 456.75 лв., допълнително възнаграждение „ за II ПКС“ – 80 лв. В договора бил уговорен срок за предизвестие 30 дни, но не повече от срока на договора, както и правото на ищцата на платен годишен отпуск в размер на 56 дни. Със Заповед № ...../09.03.2023 г. на директора на 70-то Основно училище „Св. Климент Охридски“ гр. София трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 10.03.2023 г. В заповедта било посочено, че на ищцата се дължи сума в размер на 1916.25 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 25 дни, както и сума за представително облекло в размер на 72 лв. Ищцата поддържа, че като педагогически специалист в системата на предучилищното и училищното образование, заплащането на възнаграждението се определя не само въз основа на индивидуален трудов договор, но и в рамките на минимални основни работни заплати и правила, установени с КТД и подзаконови нормативни актове /Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда/. На 10.08.2023 г. бил подписан анекс № Д01 към КТД от 06.12.2022 г., с който се изменят клаузи на КТД относно минималните основни работни заплати, като се определят по-високи такива, считано от 01.01.2023 г., като за длъжността „старши учител“ основното минимално месечно възнаграждение станало в размер на 1763 лв. Увеличението било свързано с бюджетни средства за 2023 г., предназначени за повишение на заплатите, като за лицата, чиито 1 индивидуални заплати към момента били между старите и новите минимални нива (или над тях), увеличението е в определен минимален процент, така че да се достигнат/гарантират новите нива. Тъй като ищцата работила при ответника през периода 01.01.2023 г.- 09.03.2023 г., счита, че се дължи разликата между реално изплатените възнаграждения за този период и дължимите такива при прилагане на увеличението, считано от 01.01.2023 г. Ищцата отправила искане в този смисъл до работодателя, но същият отказал плащане с мотив, че увеличението на трудовото възнаграждение е обвързано с наличието на действащо трудово правоотношение към момента на анекса и наличие на синдикално членство. Ищцата счита, че прекратяването на трудовия договор не заличава възникналите и неизпълнени парични задължения на работодателя, а синдикалното членство не може да бъде условие за получаване на трудово възнаграждение, дължимо по правила за заплащане в публичен сектор, приложими за съответната длъжност и период. Моли да бъде осъден ответникът да плати сумата от 467.23 лв. /238.89 евро/ представляваща неизплатено увеличено трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 09.03.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 154.21 лв. /78.85 евро/ за периода 10.08.2023 г. – 31.12.2025 г.; и сумата от 204 лв. /104.30 евро/, представляваща неизплатено увеличение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск /25 дни/, и мораторна лихва в размер на 67.33 лв. /34.43 евро/ за периода 10.08.2023 г. – 31.12.2025 г., и ведно със законната лихва върху главниците считано от 31.12.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищцата заемала длъжността „старши начален учител“ по силата на трудов договор № 1/12.09.2022 г., както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ...../09.03.2023 г. Поддържа, че към 10.08.2023 г., право да получат увеличение на трудовите си възнаграждения имали служителите със статут „заети педагогически специалисти“, съгласно чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., какъвто статут ищцата нямала поради прекратяването на трудовия договор преди 10.08.2023 г. Отделно, за да бъде обвързана от действието на КТД, ищцата следвало да е синдикален член, която предпоставка също не била налице. Ответникът поддържа, че основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 г., макар и увеличението да е в сила от 01.01.2023 г. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С протоколни определения от 27.05.2026 г. е частично прекратено поради оттегляне, производството по делото относно заплащане на трудово възнаграждение за разликата над 218.74 евро /427.83 лв./ до първоначалния предявения размер от 467.23 лв. /238.89 евро/ и за мораторната лихва върху тази главница за разликата над 69.53 евро до предявените 78.85 евро /154.21 лв./, и е допуснато увеличение размера на иска за заплащане на неизползван платен годишен отпуск, като същият се счита предявен за сумата от 484.22 евро и на иска за лихва върху него, който се счита предявен за сумата от 153.91 евро.
Съдът, като взе предвид изложеното, представените доказателства и съобрази приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
2
128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1/12.09.2022 г., по който ищцата заемала длъжността „старши начален учител“, както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ...../09.03.2023 г. считано от 9.3.23 г.
Представено е писмо до ищцата от 14.11.2023 г. от 70-то Основно училище „Св. Климент Охридски“ гр. София, изпратено й в отговор на нейно искане, в което е изложено становище, че на същата не се дължи разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време поради липсата на валидно индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023 г., както и поради липсата на синдикално членство.
По делото е приет анекс № ........../10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, с който е предвидено увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал.
Минималното възнаграждение за „старши учител и старши възпитател“ е определено в размер на 1763 лева.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от което за процесния период разликата между получените от ищцата трудови възнаграждения в брутен размер преди актуализацията и тези при прилагането й, се равнява на 427.82 лв., а в нетен размер – на 331.91 лв.; разликата при обезщетението по чл. 224 КТ – 947.06 лв., а в нетен размер – 852.35 лв.
При така установените факти, се налагат следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника в процесния исков период и размер на БТВ съобразно приложими клаузи на КТД относно минималните основни работни заплати.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на работодателя ответник е да докаже, че е платил дължимото възнаграждение.
По делото не се установи ищцата през процесния период да е била член на синдикална организация – страна по Колективен трудов договор, така че да обоснове приложението спрямо себе си на приетото увеличение на индивидуалните работни заплати с Анекса от 10.08.2023 г. към цитирания КТД.
Предвид нормата на чл. 57, ал. 1 КТ, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора. Алинея 2 на същия текст предвижда възможност, работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора. Ето защо действието на КТД обвързва единствено работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по същия или са се присъединили към него за периода, през който КТД се прилага.
В случая обаче, относима към основанието на иска – неплатено трудово възнаграждение, е Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (в ред. oбн., ДВ, бр. 75 от 3
1.09.2023 г.). Съгласно чл. 16, ал. 1 от посочената наредба, индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 относно минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти.
Съгласно измененията на посоченото приложение (обн. ДВ., бр. 75/01.09.2023 г.), считано от 01.01.2023 г. са увеличени минималните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, като минималната заплата за длъжността "старши учител" става в размер на 1763 лева.
На основание чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Доколкото в случая минималната заплата за длъжността на ищцата освен с КТД е предвидена и в нормативен акт, в който изрично е посочено, че размерът на минималното възнаграждение се прилага със задна дата, то налице е основание за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор на 09.03.2023 г. ищцата да получи възнаграждение, съответстващо по размер на посоченото в приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ., бр. 75/01.09.2023 г.). Първо, в разпоредбата времевото й действие със задна дата не е ограничено до лица, които имат педагогическо качество към момента на приемането й.
Второ, в съдебната практика се приема, например решение № 116/25.10.2018 г. по гр. д. № 4760/2017 г. на ВКС, III г. о., че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (така решение № 12/11.11.2010 г. по к. д. № 15/2010 г. на КС).
Следва да бъде посочено също, че в случай че се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения.
Предвид изложеното, съдът приема, че предвиденото увеличение е приложимо и за ищцата за процесния период, през който е полагала труд при ответника. Съобразно заключението на експертизата, разликата между полученото и дължимото трудово възнаграждение след увеличението възлиза на 218.74 евро /427.83 лв./, за които искът е основателен /на база дължимо и получено БТВ, като направеното от ищцата в първо съдебно заседание уточнение, което съдът не е допуснал, не касае изменение на основанието на иска, тъй като 4 в исковата молба се претендира именно разликата между полученото и дължимо увеличено възнаграждение, включващо посочените компоненти, която ищцата е изчислила само на база разликата в нормативно определените минимални размери, а не в смисъл че е претендирала само нея/.