Решение № 908 от 06.11.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, ... 2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН М.

МАРИНА ГЮРОВА като разгледа докладваното от съдия КОЕВ

ВНОХД № 2441 по описа на Софийски градски съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 27.02.2019г., по НОХД № 18487/2017г.,

СРС, НО, 5 –ти състав е признал подс. И.Х.Б. за НЕВИНОВЕН за това, че на 01.04.2016г., около 23:00 часа, в гр. София, ул. ********на тротоара, като управлявал на заден ход лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра:, с рег. № ********, да е минал със задната лява гума на автомобила през левия крак на Н.Р.Р. в областта на стъпалото и да му е причинил средна телесна повреда, като травматичното увреждане да е причинило на пострадалия Т. З. В ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД ПО-ГОЛЯМ ОТ 30 ДНИ и деянието представлява ОПАСЕН РЕЦИДИВ (деецът да е извършил престъплението след като с влязла в сила присъда по НОХД № 3965/2012г на СГС, НО, 34 с-в е бил осъден за тежко умишлено престъпление по чл.142, ал.3, т.1, пр.2, т.2, пр.2, т.5, пр.1, т.7, пт.1 във вр. с ал.1. чл.29, ал.1, б. „А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал. във вр. с ал.1 от НК и за престъпление по чл.213а, ал.3, т.7, ал.2, т.2, т.4, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и на основание чл.23, ал.1 о НК му е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим и изпълнението му не е било отложено на осн. чл.66 от НК – престъпление по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. чл.29, б. „А“ от НК.

С оглед изхода от делото районният съд е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.

Със същата присъда е определил иззетият лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК ******** да бъде върнат на негоя собственик.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор от СРП, в който се моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която подс. Б. да бъде признат по повдигнатото му обвинение. Излагат се аргументи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се релевира игнориране на част от свидетелските показания за сметка на други. Същевременно се твърди, че показанията на свидетелите Б., П. и П. са били драстично променени в съдебната фаза на процеса, изграждайки защитна версия на подс. Б..

В разпоредително заседание на 14.06.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

Пред въззивната инстанция подс. Б., редовно призован, не се явява, като правото му на защита е гарантирано чрез упълномощения от него защитник – адв. Т.. Съдът прецени, че доколкото подсъдимият е бил редовно призован, не е посочил уважителни причини за своето отсъствие, като същевременно е представляван от защитника си, не са налице пречки за даване ход на делото и са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.

Частният обвинител Н.Р., редовно призован, не се явява, нито изпраща свой процесуален представител.

В хода на съдебните прения представителят на СГП заявява, че не поддържа протеста, тъй като първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.

Аргументира тезата, че контролираният съд е направил подробен анализ, съпоставяйки всички налични по делото доказателства, вкл. променените свидетелски показания. Правилно е дал вяра на показанията на св. Б. относно лицето, управлявало лекия автомобил и е кредитирал показанията на св. П. и П. като последователни и взаимно допълващи се, с оглед на което и правилно е признал подс. Б. за невинен.

Защитникът на подсъдимото лице – адвокат Т. – моли съдът да не уважава депозирания протест и да потвърди първоинстанционната присъда поради нейната правилност, законосъобразност и обоснованост.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата, е пълен, всеобхватен и изчерпателен. Районният съд е спазил изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Изводите на решаващия съд почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, след детайлна съпоставка помежду им. Показанията на разпитаните свидетели с приетите експертни заключения и изготвения протокол за оглед на лек автомобил са обсъдени внимателно, като съдът е отделил спорните от безспорните факти и е кредитирал показанията на тези от тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви. Констатираните от съда противоречия в събраните по делото гласни доказателства са отстранени чрез задълбочен анализ, който му е позволил да формира убеждение по отношение невиновността на подсъдимия Б.. Изводите на първостепенния съд се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция, като към същите няма и какво да се посочи допълнително.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се свежда до следното:

Подсъдимият И.Х.Б., с ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, живущ ***.04.2016 година, около 22.00 часа св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р. посетили жилищен имот, находящ се в гр. София, ул. Жак ***** Същият се обитавал от подсъдимия Б. и жената, с която се намирал във фактическо съжителство - М.По това време в горепосочения адрес се намирали и св. Г. П., както и трето лице – наемател на подсъдимия - със собствено име Г.. Преди да пристигнат в дома на подсъдимия свидетелите Б., С. и Р. били употребили алкохол. В дома на подс. Б. продължили консумацията на алкохол в различно количество. Междувременно М.(жената на подсъдимия) помолила лицето Г. да отиде до магазина, зада купи безалкохолни и цигари, като за тази цел той взел лекия автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „АСТРА” с ДК№ ******АХ, който бил собственост на подсъдимия.

Малко след като Г. напуснал жилището между свидетелите С., Р. и Б. от една страна и свидетелите П. и подс. Б. възникнал конфликт породен от неизяснени финансови взаимоотношения.

Напрежението се повишили, с оглед на което М.се обадила на св. А.П. - нейн брат, за да го помоли за помощ да изгонят св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р.. Св. П. се отзовал и пристигнал в жилището, като забелязал, че лек автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „АСТРА” с ДК № ******АХ го няма. С общи усилия св. П., подс. Б., св. П. и М.успели да изкарат св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р. извън имота. Затворили входната врата на имота, като останалите вътре лица продължили да си пият.

Св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р. се отправили към автобусна спирка на автобус № 86. Вървейки посока моста на река В., св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р. забелязали автомобила, собственост на подсъдимия Б. - марка „ОПЕЛ“, модел „АСТРА” с ДК№ ******АХ да приближа към тях, забавяйки,а след това и спирайки.

Свидетелят Б. нанесъл удар по предната му част. Автомобилът бил управляван от лицето Г., изпратено малко по-рано същата вечер до магазина. При последващо маневриране с автомобила, опитвайки се да тръгне, шофьорът причинил на св. С. гръдно - коремна контузия, контузия на таза, охлузвания по двете колена, а на св. Р. напречно ориентирано ивицовидно охлузване по предната повърхност на лявата предмишница в долната й трета, кръгловато охлузване по задната повърхност на левият лакът, напречно ивицовидно охлузване по предната повърхност на лявата предмишница в долната й трета, напречно ивицовидно и надлъжно ориентирано охлузване вътрешно странично на левият лакът, напречно спрямо гръбнака охлузване на гърба в ляво от гръбначният стълб и на нивото на кръстната кост, счупване на предноходилните кости на левият долен крайник.

Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните доказателства, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Н.Р. (л.84 от СП), П.С.(л.85 от СП), К.Б. (л.107108 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК (л.122 и л.134 от ДП), Г. П. (л.108 от СП), А.П. (л.168 – 169 от СП); писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 08.04.2016 г. на лек автомобил, марка „ОПЕЛ“, модел „АСТРА” с ДК№ ******АХ (л.55-56 от ДП) и албум към него (л.57-58 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.106-107 от ДП); писмени доказателства – справка за съдимост на подс. Б., медицинска документация за лицата Р. и С. от УМБАЛСМ „Пирогов“ (л.61-65 и л.68-73 от ДП); епикризи на св. Р. и С. (л.74 и л.67 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.108 от ДП); както и от способите за доказване - заключение от

Комплексна СМЕ на Н.Р. (л., комплексна съдебно - медицинска експертиза на св. П.С.(л.85-93 от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Н. Р.

(л.95-100 от ДП) и съдебно техническата експертиза и другите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Оплакванията за превратно тълкуване на събраните доказателства по делото са неоснователни. Контролираният съд подробно е мотивирал защо дава вяра на информацията от показанията на свидетелите П. и П., както и на тази, депозирана от св. Б. в хода на съдебното следствие, а не изцяло на тази, съдържаща се в показанията на свидетелите Р. и С., както и на заявеното от св. Б. в двата му разпита в хода на досъдебното производство (от 05.04.2016г. и от 27.12.2016г.). В хода на съдебното производство са събрани, проверени и внимателно обсъдени както обвинителните, така и оправдателните доказателства, като не е налице превратна или не според действителното им съдържание оценка. Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните от протокола за оглед на лек автомобол и албума към него, както и със становищата на извършените комплексни съдебно медицински експертизи. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена последователност. В заключение въззивният съд намира, че установените от районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива и/или превратна интерпретация. Несъгласието от страна на представителя на СРП с възприетото по фактите не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, както и е гарантирал равни възможности на страните да участват в процеса.

Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdeb27be-b529-4b6e-a884-af26a34d4682