Решение № 347 от 11.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. П., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20251720106957 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Д. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „****, срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОДМВР-П., за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода **** – 24.01.2025 г., претърпени от незаконно обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психическо напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване правото на личен живот и физическа неприкосновеност, срам и незаслужено поставена в обществото дамга, че е наркоман, причинени му следствие от незаконосъобразно издадени ЗППАМ № 24-1920 000016/21.01.2024г., изд. от ОДМВР-П., с която на осн.чл. 171,т.1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, следствие на която му е отнето СУМПС № 282624733 и ЗППАМ № 24-1920-000017/21.01.2024г., изд. от ОДМВР-П., с която на осн.чл.

171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, следствие на която са 1 му отнети СРМПС № 012024210 и 2 бр. регистрационни табели с № ***, както и от незаконосъобразно образувано и водено досъдебно производство № 31/2024 г. на Първо РУ-П. по пр.пр. № 225/2024г. на РП-П., за извършено на **** престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, прекратено с постановление на прокурор при РП – П..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от Прокуратурата на Република България, с който искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем по посоченото досъдебно производство, поради което и за него не били възникнали вреди от образуването и воденето на същото. Твърди се, че няма писмени доказателства ищецът да е обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното производство и дали същото е влязло в сила към датата на предявяване на иска. Оспорва се наличието на причинноследствена връзка между твърдените от ищеца вреди и и процесното наказателно производство, както и пасивната материална легитимация на ответника по предявения иск. Оспорва се претендираният размер на обезщетението за претърпени вреди от незаконосъобразното наказателно производство, като неотговарящ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба и от ОД на МВР- гр. П., с което предявените искове са оспорени като недопустими и неоснователни. Твърди се, че искът е недопустим поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ОД на МВР- гр. П. да отговаря по него. По същество, оспорва иска като неоснователен поради липсата на кумулативно необходимите предпоставки за уважаването му. Сочи се, че ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Оспорва се размерът на претендираните вреди като противоречащ на чл. 52 ЗЗД, както началният момент, от който се претендира обезщетението, доколкото същото следвало да се дължи не от датата на извършване на проверката с техническо средство, а от влизането в сила на акта, с който е прекратено наказателното производство. С оглед на което се иска да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски за производството. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно наказателно преследване.

Според чл. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според чл. 7 от ЗОДОВ ответник по делото е органа по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е легитимирания процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено в ТР № 5/2015 г. по т. д № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки това, ако увреждането е причинено едновременно от незаконни действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган (примерно Прокуратурата на РБ и разследващите/полицейските органи), и вредата следва да се обезщети глобално, то e възможно всички те като посочени от ищеца ответници да представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти. Възможността държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика на ВКС (например Решение № 490/2013 г. по гр. д № 1427/2011 г., I.г. о. на ВКС; Решение по гр. д № 652/2011 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 157 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). Ако ПРБ и ОДМВР са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на държавата е различно от това на солидарно отговорните в материалноправните отношения, които съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение. При това положение предявяването на иска срещу ПРБ и ОД на МВР – Б. при условията на солидарна отговорност е допустимо, и искът следва да се разгледа по същество и то по граждански ред. В настоящия случай осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове, както на органите на прокуратурата, така и на полицейските органи/разследващ – макар тези 3 органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно производство до окончателното му прекратяване. Следва да се има предвид, че полицейските органи могат да отнемат временно СУМПС за 18 месеца до решаване на въпроса за отговорността, но образуваното ДП е условие за прилагането на такава ПАМ. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Отговорността на тези държавни органи за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не би могла да е разделна, и претърпените от ищеца, представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното и водено срещу него наказателно преследване, следва да бъдат определени глобално.

В настоящия случай по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 2. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер;

3. причинно - следствена връзка между воденото наказателно производство и 4 причинените на ищеца неимуществени вреди.

От приобщеното ДП № 31/2024 г. по описа на Първо РУ-П., пр.пр. № 225/2024 г. по описа на РП-П. се установява, че с постановление от 26.01.2024 г. първоначално образуваното като бързо производство ДП е разпоредено да се извърши по общия ред и е започнало на основание чл. 356, ал. 3 от НПК за това, че на **** в гр. П. Д. Р. К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „****“, рег. № ***, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, като уредът отчел положителен резултат за канабис, установено по надлежния ред с техническо средство с дрегер Drug Test 5000 с фаб. № *** – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Във връзка с деянието е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ***/21.01.2024 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като на ищеца е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", иззети са два броя регистрационни табели. На ищеца е бил издаден талон за медицинско изследване, след което е бил отведен в ЦСМП-П. за даване кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози. Токсикологичната експертиза е изготвена на 02.10.2024 г., в заключението на която вещото лице е посочило, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от ищеца, не се установява наличие на наркотични вещества. С постановление от 20.11.2024 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като извършеното от ищеца деяние не съставлява престъпление.

При тези факти съдът намира, че е осъществен първият елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - прекратено наказателно производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление. По делото не е спорно, че постановлението за прекратяване е връчено на ищеца.

Липсват данни той да го е обжалвал и по отношение на него да е осъществен предвиденият в чл. 243, ал. 4 - 8 НПК съдебен контрол, нито пък има данни за извършена по реда на чл. 243, ал. 10 НПК негова отмяна от прокурор от погорестояща прокуратура, нито от главния прокурор. Щом е налице 5 прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не съставлява престъпление, то наказателното преследване срещу ищеца е било незаконно.

При обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление, елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват последните две хипотези на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП.

Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки - съобразно чл. 207, ал. 1 от НПК следва да са налице законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Макар и ищеца да не е привлечен като обвиняем, то досъдебното производство се е водело срещу него и в процесния случай няма срещу кого другиго да се води. В този смисъл той е търпял вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да е повдигнато обвинение - в този смисъл е решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на IV ГО на ВКС. Липсата на привличане съгласно чл. 219 НПК не е пречка за търсене на вреди по посочения по горе фактически състав на ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение независимо от това дали вредите са причинени виновно, като вината на конкретни длъжностни лица не се изследва, тъй като е извън предмета на делото. При обективната отговорност по ЗОДОВ се прилага принципът на риска, а не на вината. Отговорност за държавата да обезщети вредите възниква и при прекратено предварително производство, водено срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по реда на НПК, както е и в настоящия случай. Започването на ДП с един единствен възможен извършител само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът следва да присъди обезщетение за причинените вреди при съобразяване с релевантните за спора обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната 6 отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда, т. к. те следват от закона, но за всички останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства (в този смисъл са Решение № 176 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 3501/2016 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на III г. ГО на ВКС). Тълкувателно решение № 3/2005 г., т. 11, предвижда че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД при установяване на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите претърпени от ищеца.