Разпореждане № 1185 от 15.04.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1185 гр. Несебър, 15.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседане на петнадесети април през две хиляди дв адесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Частно гражданско дело № 20252150100470 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образува се по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 203374133 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник А. Т. С. за парични вземания, претендирани по договор за потребителски кредит № 383587/27.12.2019 г. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и на наревноправни клаузи.

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

На първо място, заявителят не изпълнява указанита на съда за посочване на конкретните компоненти (разходи), от които се състои годишния процент на разходите по кредита. Заявителят посочва в уточнителната молба, че в ГПР са включени такси и неустойки, но не се посочва нито броя, нито вида на таксите и за какъв вид услуга се начисляват, нито вида на неустойките, поради което заявлението следва да се отхвърли само на това основане, т.к. остава неясно въз основа на какви вземани заявителят е определил годишния процент на разходите в общ размер на 48.08 %.

На второ място, от изявленията на самия заявител ставанисно, че в ГПР се включва неустойка, която от заявлението, е видно, че е с основане чл. 6.2 от договора за кредит за непредоставяне в срок от три дни обезпечение от страна на потребителя. Този вид неустойка противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам 1 платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвани кредит. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

На следващо място, от изявленията на заявителя става ясно, че в ГПР се включват и вземани за такси, съгласно Тарифа, видно от която, се предвиждат три вида такси – такса удължаване срока на договора, разходи за събиране на вземането при забава в плащането и такса за издаване на удостоверения. Така предвидените такси за удължаване срока на договора и за събиране на вземане при забава са нищожни, тъй като противоречат на императивни разпоредби на ЗПК.

Претендирано вземане за такса за извънсъдебно събиране противоречи пряко на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързА. с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита.

Претендираната такса за удължаване срока на договора не се предоставя услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК, тъй като представлява предварително уговорена евентуална (под условие) промяня в съдържането на кредитното правоотношение, които попринцип (при добросъвестно поведение на кредитора) може винаги и по всяко време д а бъде договорена между стрА.те – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на тази такса по същество длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от страна на кредитора при определени предпоставки. Това води до извода, за наличие на недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който по косвен начин принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си осигури последния по-благоприятно кредиторово поведение при настъпване на определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави, респ. на добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по различен начин едни кредитополучатели от други в случай на забава в зависимост от това дали е получил или не допълнителна такса.

Следователно посоченият в договора размер на ГПР е некоректен, тъй като се формира от вземани за такси и неустойка, които са нищожни, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК. Некоректно посоченият ГПР следва да се приравни на липса на ГПР, което на основане чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На основане чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Заявителят уточнява, че към момента не са постъпвали плащани от страна на потребителя. Съдът не приема за достоверни тези твърдения, тъй като видно от самото заявление, т.9, заявителят претендира главница, която не е в пълен размер, от което следва 2 извода, че потребителят е извършвал плащани, които са били отнасяни от кредитора за погасяване на вземането за главница.

Потребителят следва да заплати само главница в размер на 804.62 лева, а заявлението в останалата част следва да се отхвърли.

На основане чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът приема, че съобразно уважената част от заявлението в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 16.09 лева държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основане чл. 78, ал.

1 и ал. 8 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 203374133 срещу длъжник А. Т. С. за сумата от 804.62 лева главница по договор за потребителски кредит № 383587/27.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2025 г. до изплащането й, както и за съдебно-деловодни разноски в размер на 16.09 лева държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основане чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основане чл. 411, ал.

3 от ГПК с указани за възможността за подаване на възражение по реда на чл. 414 и чл. 414а от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за следните парични вземани по договор за потребителски кредит № 383587/27.12.2019 г.: неустойка по чл. 6.2 от договора в размер на 210.32 лева; договорна лихва в размер на 62.06 лева за периода от 27.12.2019 г. до 27.07.2020 г.; лихва за забава в размер на 297.93 лева за периода от 27.07.2020 г. до 28.02.2025 г.

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба п р е д Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, делото да се докладва за предприемане на действия по даване на указани на заявителя по чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3