Решение № 286 от 14.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. С.З., 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900425 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху главницата на основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 28.04.2018 г. около 13.40 ч. в гр. К., обл. С.З., ул. *****, синът на ищците И. Г.ов Д., ЕГН **********, докато пътува на предна дясна седалка в лек автомобил, марка “Б.“, модел № ***, с peг. № СТ **** АН, управляван от Г.П.М., ЕГН **********, собственост на баща му П.М., загива при причиненото от водача ПТП. Твърди се, че водачът Г.П.М. в нарушение на правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП е управлявал автомобила с несъобразена скорост от 95 км/ч при разрешена за пътния участък 50 км/ч, като е загубил контрол върху управлявания автомобил, вследствие на което се в блъснал в задната централна част на паркирания там л.а. „С.“, модел “Джъмпер“. В резултат на получения ударен импулс л.а.“С.“ се придвижил напред, блъснал се във вратата на намиращия се там гараж, разрушил я и се ударил с предната си централна част в задна централна част на паркирания в гаража л.а. “Фиат Уно“. Междувременно управлявания от Г.П.М. л.а. марка “Б.“, в резултат на удара с л а. „С.“, който настъпил зад масовия център на лекия автомобил, ротирал надясно около вертикалната си ос, при което се ударил и в паркирания т а. „Ф.Д.“. Ударът настъпил между предна централна част на лекия автомобил „Б.“ и задна дясна част на т.а. „Ф.Д.“. След този удар управлявания от Г.П.М. автомобил се завъртял повторно около вертикалната си ос - в посока, обратна на часовниковата стрелка, след което се установил на място.

След преустановяване движението на лекия автомобил „Б.“ водачът му 1

Г.П.М. излязъл от автомобила, но пострадалият И. Г.ов Д. останал на седалката си и тъй като вратата до него била деформирана, свидетели и присъстващи на произшествието опитали с лост да я отворят.

В резултат на подадените сигнали на място пристигнали органи на МВР и екип на Спешна медицинска помощ. Пострадалият И. Г.ов Д. и Г.П.М. били откарани от мястото на произшествието, за оказване на медицинска помощ.

Пострадалият И. Г.ов Д. бил откаран във ФСМП-К., където въпреки оказаната му медицинска помощ, починал в 22:00 часа на същата дата -28.04.2018 г.

Видно от заключението на изготвената Съдебномедицинска експертиза № 114/ 2018г. по образуваното по повод процесното ПТП - ДП № 2843 ЗМ595/ 2018 г. по описа на РУ-К.; Пр. преписка № 1023/2018г. по описа на ОПС.З., в резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие, пострадалият И. Г.ов Д. получил следните травматични увреждания; гръдна травма - охлузване на лява гръдна половина, серийно счупване на всички ребра в дясна гръдна половина, масивни контузии и разкъсвания на белите дробове, и коремна травма - разкъсване на далака в областта на корена му, кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек, разкъсване на долния полюс на десния бъбрек, набиране на кръв в коремната кухина и в двете плеврални кухини, както и охлузвания и кръвонасядания на главата, лицето и горните крайници.

Съгласно експертното заключение, смъртта на пострадалия И. Д., настъпила вследствие на описаната съчетана гръдна и коремна травма, които са несъвместими с жИ.та

Посочва се, че е налице в случая пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътно транспортно произшествие и получените травматични увреждания, както и между травматичните увреждания и настъпилия смъртен изход на пострадалия И. Г.ов Д..

С влязла в сила присъда №1/11.01.2022 г. по НОХД №2748 по описа за 2021 година на ОС - С.З., виновният за произшествието водач Г.П.М., е осъден за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1, б“в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на наказание от две години и осем месеца “лишаване от свобода”, като изтърпяването на така определеното наказание, на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години.

На основание чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК Г.П.М. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. В съдебното заседание по горепосоченото дело, на основание чл. 76 и сл.от НПК, ищците са конституирани в процесуалното качество на частни обвинители.

Пострадалият И. Д. е единствен син на ищците, когото отгледали и възпитали с много любов и внимание, и който бил изключително привързан към тях, винаги били в силна духовна и емоционална връзка, но го изгубили в много млада възраст, в началото на жИ.та му, едва на 23 години. Когато им съобщили за смъртта му, и двамата изпаднали в силен шок и изживели 2 неописуем стрес. Вследствие на смъртта на детето им, и двамата ищци до ден днешен живеят в скръб и траур. И. от дете винаги бил кротък и внимателен към родителите си, никога не им създавал проблеми, бил тяхна подкрепа и на него гледали като на опора за техните старини. Синът им винаги се отзовавал да им помага в нужда. Бил дисциплиниран и отговорен. И. и дългогодишната му приятелка от над 4 години - М.Л.О., ЕГН **********, планирали да сключат брак, да създадат семейство и да имат деца. Смъртта на сина им И. ги лишила не само от неговите обич и подкрепа, но и от възможността да ги дари с внуци и снаха.

След като синът им ги напуснал, настъпила коренна промяна в емоционалното им състояние, станали емоционално лабилни, жИ.тът им коренно се изменил, станали затворени и изолирани от близки и познати, постоянно изпитвали душевен дискомфорт и непреодолима мъка. И двамата загубили желание за жИ.т, не могат да спят и да се хранят нормално, не си и помислят за развлечения и избягват социални контакти. Не били способни да си възвърнат възможността да изпитат радост, да се засмеят, като смъртта на сина им им нанесла дълбока психическа травма с дълготрайни последици, и завинаги изменила жИ.та им. Загубата на дете е една от най- тежките трагедии, която може да се случи на човек, и мъката, която изпитват от загубата на тяхното, никога няма да бъде преодоляна.

В резултат на това произшествие, причинено от Г.П.М., загубили сина си, за когото се грижили с много любов. От смъртта му преживели и продължават да преживяват много душевни болки, страдания и неудобства, които следва да бъдат репарирани от виновният за причиняването им водач.

По отношение гражданската отговорност на управляваният от водача Г.П.М. лек автомобил марка “Б.“, модел № ***, с peг. № СТ **** АН, има сключен договор за застраховка със ЗД“Б.И.“ АД с полица № BG/02/117002181549, със срок на действие от 11.08.2017 г. до 10.08.2018 г.

Съгласно чл. 380 от КЗ ищците предявили претенции към ЗК “Б.И.“ с вх. № ОИ-456121 и ОИ-456124 от 11.07.2018 г. и заведени под №1810021354 и №1810021347, за изплащане на застрахователно обезщетение по повод претърпените от тях неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП, при което е причинена смъртта на сина им И. Д., които не били уважени от застрахователната компания. Предвид това, че застрахователят не изплатил претенциите в рекламационния срок, то съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, същият дължи и лихвите за забавата по застраховка "Гражданска отговорност".

Предвид така изложените обстоятелства, ищците молят ЗК „Б.И.“ АД да бъде осъдено да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психологически стрес, душевни болки, страдания и неудобства, вследствие на смъртта на обичното от тях дете И. Д. при гореописаното ПТП, в размер на по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ за всеки един от ищците, или в общ размер на 400 000 лв. /четиристотин хиляди 3 лева/, ведно със законната лихва от деня, следващ този, в който е изтекъл рекламационния срок по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, aл. 1 от КЗ – 12.10.2018 г., до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски по делото.

Тъй като процесуалното представителство е договорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, молят съда да определи адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и осъди ответното дружество да го заплати.

С отговора на исковата молба застрахователят оспорва иска изцяло по основание и размер.

Заявява, че ако действително е налице влязла в сила присъда по НОХД № 20215500202748/2021г. на ОС С.З., със съдържанието като в представения неподписан документ с исковата молба, то не оспорва фактите в чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Доколкото се касае за резултантно престъпление, не оспорва, че в резултат на процесното ПТП, по непредпазлИ.ст е причинена смъртта на И.

Д.. В случай, че не е налице влязла в сила присъда в посочения смисъл, то оспорва исковата молба и относно твърденият в нея за механизъм на ПТП, причини за ПТП и причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на И. Д., Посочва, че твърденията на ищците за търпени вреди, произтекли пряко от непозволено увреждане, подлежат на пълно и главно доказване, като този факт не е безспорен и не се обхваща от разпоредбата на чл. 300 ГПК.

Относно размера на исковата претенция, ответникът заявява, че същият не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна. Развиват се съображения относно тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. Посочва, че съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС, за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликта страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедлИ.ст, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

Прави се евентуално възражение за съпричиняване на вредата от 4 страна на пострадалия И. Д.. Заявява се, че той е бил без поставен предпазен колан, като пътник в л.а. „Б.” с peг. № СТ **** АН. Можел е да избегне или ограничи травмите си до степен неопасна за жИ.та, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП. Ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан в превозното средство, предвид получените травми.

Оспорва се претенцията за лихва, заявява се, че същата е неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Посочва се, че след предявяване на претенцията от увредените лица, застрахователят е изискал допълнително документи за установяване основателността й. Такива не са представени от молителите, а съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ: Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното се поддържа, че ответното дружество не е в забава и попада в законовото изключение, според което застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.

С допълнителна искова молба (наименована становище) ищците оспорват изложеното в отговора на ответното дружество, че от тяхна страна не са представени необходимите доказателства за изплащане на полагащото им се застрахователно обезщетение, както и че претенцията се явява прекомерна, както и също, че било налице съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат.