Решение № 57 от 13.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500520 по описа за 2023 година

С Решение № 132/29.06.2023 г. по гр. д. № 482/2022 г. Габровският окръжен съд признал за установено в отношенията между „Общинска банка“ АД - гр. София и Д. Д.

М. от гр. Габрово, че не съществува ипотечно право за обезпечаване на вземанията на ответника в размер на 123 746.14 лв. по Договор за цесия от 12.08.2022 г., учредено с Нотариален акт № 169, том І, рег. № 2593, нот. дело № 155/30.06.2010 г. на нотариус П.

К., върху ½ идеална част от следния недвижим имот: Поземлен имот с кадастрален ид.

№ *** по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК- Габрово, целият с площ 524 кв. м., с адрес: гр. Габрово, *********, с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници и съседи по скица № 2353/05.05.2010 г. на СГКК-Габрово:

ПИ №***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, заедно с ½ ид. ч. от построената в описания имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. №***, със застр. площ 94 кв. м. и описание по документ за собственост (Нот. акт № 170, том. VI, per. № 5598, н.д. №319/16.11.2005 г.): УПИ Х5169 г от кв. 208 по плана на гр. Габрово – 47 част, с площ 504.00 кв. м., при граници: ул. О.Т.1658а-1664а, УПИ Х1-5169 г., УПИ ХУП-5169 г. и ул. О.Т.1659а-1659-1658а, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа със застр. площ от 90 кв. м., заедно с отстъпеното право на строеж за тази сграда върху описаното по-горе място, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

1

Осъдил Д. Д. М. да заплати на „Общинска банка“ АД сумата от 5 309.85 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението е подадена от Д. Д. М. чрез пълномощника адв. Т. М.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Искът е преждевременно предявен, тъй като има за предмет евентуални бъдещи субективни права, които не могат да са предмет на защита преди да са възникнали, което означава, че за ищеца липсва правен интерес от иска към момента. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск като присъди направените разноски.

В писмения отговор въззиваемото дружество „Общинска банка“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт С. П. заема становище за неоснователност на жалбата.

Моли съда да я остави без уважение. Искът е допустим. Неоснователни са твърденията, че искът е преждевременно предявен. Единствено чрез предявения от банката отрицателен установителен иск може да се установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на ипотечно право по отношение на процесния имот за обезпечаване вземането на ответника. Налице е специфична хипотеза на погасяване на ипотечното право на праводателя на ответника поради сливане на качествата на кредитор и на ипотекарен длъжник по вземането. Моли съда да остави без уважение жалбата като присъди направените в производството разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба ищецът „Общинска банка“ АД твърди, че с договор от 29.06.2010 г. отпуснала кредит на М. К. С. в размер на 183 000 лв., за обезпечаване на който на 30.06.2020 г. е учредена договорна ипотека върху недвижим имот в гр.

Габрово, ********, собственост на кредитополучателя. Ипотеката е подновена на 17.06.2020 г. С нотариален акт от 11.12.2015 г. кредитополучателят-ипотекарен длъжник М. К. С. прехвърлил правото на собственост върху имота на П. И. Ц. и Н. Г.

Н., който е солидарен длъжник по кредита. През 2018 г. банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист (ч. гр. д. № 1158/2018 г. по описа на РС – Габрово) и се е присъединила като взискател по изп. дело № 782/2017 г. по описа на ЧСИ Ив. И. и като обезпечен кредитор по изп. дело № 152/2017 г. по описа на ЧСИ В.

Ц.. На публична продан по изп. дело № 782/2017 г. на ½ ид. част от ипотекирания имот, собственост на солидарния длъжник Н. Г. Н., същата е закупена от П. И. Ц. – собственик на другата ½ ид. част и след влизане в сила на постановлението за възлагане на 26.10.2020 г., той е станал собственик на целия имот. С договор за цесия от 18.12.2019 г. „Общинска банка“ АД прехвърлила част от обезпечените си вземания към длъжниците по договора за кредит, включително и срещу М. К. С. и Н. Г. Н., в размер на 123 746.14 лв. на „Колект БГ“ АД, а с Договор от 31.01.2022 г. „Колект БГ“ 2

АД прехвърлила това вземане на П. И. Ц. – собственик на целия имот. Към този момент П. И. Ц. е едновременно кредитор с вземане в размер на 123 746.14 лв. и ипотекарен длъжник по отношение на същото вземане. Поради съвпадане на качествата му на кредитор и ипотекарен длъжник ипотечното право се е погасило. С договор за цесия от 12.08.2022 г. П. И. Ц. прехвърлил вземането си в размер на 123 746.14 лв. на ответника Д. Д. М., което ищецът счита за необезпечено. Твърди, че банката е узнала за договора за цесия с получаването на молбата на Д. Д. М. от 26.08.2022 г. за конституирането й като обезпечен кредитор по изпълнителното дело въз основа на учредената на 30.06.2010 г. ипотека, която молба е уважена от съдебния изпълнител. Непогасеното вземане на „Общинска банка“ АД, обезпечено с ипотеката, е в размер на 41 104.95 лв. Ипотекираният имот (1/2 ид. част от него) е изнесен на публична продан по изп. дело № 152/2017 г., приключила на 28.10.2022 г., нестанала. В случай на продажба на ипотекирания в полза на банката имот, продажната цена би могла да бъде неправомерно разпределена съразмерно на вземанията на банката и ответника като привилегировани, което ще ощети единствения ипотекарен кредитор „Общинска банка“ АД. Искането е да се признае за установено по отношение на Д. Д.

М., че в нейна полза не съществува ипотечно право за обезпечаване на вземането й в размер на 123 746.14 лв., учредено с нотариален акт от 30.06.2010 г., върху ½ ид. част от имота в гр. Габрово.

С отговора на исковата молба ответникът Д. Д. М. оспорила предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес. Към датата на предявяването му не са се осъществили предпоставките за възникване на правото на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекирания имот и не може да се прецени дали ищецът ще бъде ощетен при евентуална продан. Същата не е реализирана, възможно е цената, на която имотът ще бъде продаден, да удовлетвори всички взискатели в пълен размер на вземанията им, възможно е задълженията на банката да бъдат погасени доброволно от длъжниците или чрез други изпълнителни способи. Искът е оспорен и като неоснователен. Изложени са твърдения, че вземането на ответника Д. Д. М. е обезпечено с ипотека върху ½ ид. част от имота.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

Първостепенният съд е квалифицирал иска като отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, без да съобрази, че ищецът – взискател в изпълнителното производство оспорва привилегията (ипотечното право) на ответника - присъединен взискател в същото принудително изпълнение. В този случай, предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 464, ал. 1 от ГПК, тъй като се касае за спор между конкуриращи взискатели в изпълнително производство по отношение на привилегията.

3

Искът е бил оспорен от ответника като недопустим поради липса на правен интерес. Първоинстанционният съд лаконично е счел иска за допустим, без да изложи конкретни мотиви относно правния интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, какъвто е искът и в специалната хипотеза на чл. 464, ал. 1 от ГПК.

Предявеният иск е допустим, независимо че по делото няма данни и не се твърди, да е извършено разпределение на суми, в което съдебният изпълнител да е отчел ипотечното право на ответника и да е разпределил вземането му като привилегировано в реда по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Съгласно съдебната практика правният интерес на взискателя от защита по чл. 464, ал. 1 ГПК възниква от момента на присъединяването на конкуриращия взискател, тъй като той има същите права в изпълнителното производство като тези на първоначалният взискател и извършените до присъединяването действия го ползват, а освен това с присъединяването на взискателя за съдебния изпълнител възниква задължението да извърши разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл. 460 ГПК. С оглед на това, от датата на присъединяването всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори вземането на присъединения взискател, както и привилегията му. Спазването на срока по чл. 464, ал. 1 от ГПК не е условие за допустимост на иска. Ако искът е предявен в едномесечния срок от разпределението, сумата не се предава на взискателя с оспореното вземане и искът е установителен. Когато срокът не е спазен, защитата на първоначалния взискател следва да се проведе с осъдителен иск, понеже сумата вече е изплатена на взискателя с оспореното вземане (Определение № 756 от 22.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 641/2011 г., IV г. о., ГК).

В случая е безспорно, че ответникът Д. Д. М. е присъединен взискател с обезпечено вземане по изп. дело № 152/2017 г. по описа на ЧСИ В. Ц. въз основа на нейна молба от 26.08.2022 г., от който момент за ищеца „Общинска банка“ АД е възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на привилегия (ипотечно право) на другия конкуриращ взискател (ответника). От друга страна, принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, върху който ищецът също твърди да има учредена ипотека, обезпечаваща неговото вземане. С оглед на това, правният интерес от предявения иск с посочената правна квалификация е напълно обоснован и искът е допустим.

Искът по чл. 464, ал. 1 от ГПК следва да бъде предявен срещу конкуриращия взискател и длъжника, които в производството са задължителни необходими другари.

Видно от делото, искът е предявен само срещу взискателя, не и срещу длъжника (длъжниците). Производството пред първоинстанционния съд е проведено без участието му, т. е. без участието на задължителен необходим другар, поради което постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено (Тълкувателно 4 решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – т. 6). Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на длъжника (длъжниците).

Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 132/29.06.2023 г. на Окръжен съд - Габрово по гр. д. № 482/2022 г. по описа на същия съд.

Връща делото на Окръжен съд – Габрово за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на задължителния необходим другар.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5