Решение № 145 от 28.03.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Перник, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500657 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЕРНИК, представлявана от директора П. И. М., чрез пълномощника главен юрисконсулт З.В. против решение № 260190 / 15.09.2022 г., постановено по гр. д. № 7991 / 2019 г., по описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която предявеният иск е бил уважен.

С обжалвания съдебен акт Областна дирекция на МВР -гр.Перник, ***, ЕИК 129009856 е осъдена да заплати на С. И. К., ЕГН ********** сумата от 1216.62 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, законна лихва от падежа на всяко едно вземане до 09.12.2019г., в размер на 200.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 10.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 323.79 лв. разноски за адвокатски хонорар, като за разликата до пълния предявен размер главница от 1900.00 лева искът е отхвърлен, поради неоснователност и недоказаност.

С първоинстанционното решение Областна дирекция на МВР -гр.Перник е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата от 50.00 лева - дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 220,00 лева, като на основание чл.242, ал. 1 ГПК е било допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.

Жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост 1 като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, в осъдителната му част, с която ОД МВР – Перник е осъдена да заплати на ищеца дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния и уважен период, ведно със законната лихва, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че допълнителните възнаграждения, които са предмет на обективно съединените искове на ищеца, се изплащали според определения от министъра на вътрешните работи ред, съобразно който сумите по предявената искова претенция не могат да бъдат изплатени, тъй като нямало правно основание за това. Средствата за възнаграждение се отпускали от първостепенния разпоредител с бюджет, а ОДМВР подавало само данни за часовете положен труд.

Изложеното било основание да се оспорва материалноправната легитимация на ОДМВР Перник по предявените искове. В обжалваното решение се съдържали мотиви относно допустимостта на предявените искове, без съдебния състав да вземе предвид обстоятелствата, свързани с обективната невъзможност на директора на ОДМВР - Перник да определя размера на получаваното възнаграждение извън предвидения от министъра ред за часове извънреден труд. Не се оспорва броя на часовете за извънреден труд от служителя.

Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок - противоречие с няколко материалноправни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл. 143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден труд, който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време по график. Сочи се като недопустимо приложението по аналогия на ЗДСл или ТК и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143.

Претендират присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба. В писмените бележки на адвокат К. П. от АК-*** – представител на въззиваемата страна излага, че постановеното от първа инстанция решение е правилно и законосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го потвърди. Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл.80 от ГПК за сумата от 400 лева, за пратен адвокатски хонорар пред ОС Перник.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 260190 / 15.09.2022 г., постановено по гр. д. № 7991 / 2019 г ., по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд на основание чл.178, ал.1, т.3 , вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД e осъдил Областна дирекция на МВР -гр.Перник, 2

***, ЕИК 129009856 да заплати на С. И. К., ЕГН ********** сумата от 1216.62 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, законна лихва от падежа на всяко едно вземане до 09.12.2019г., в размер на 200.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 10.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 323.79 лв. разноски за адвокатски хонорар, като за разликата до пълния предявен размер главница от 1900.00 лева искът е отхвърлен, поради неоснователност и недоказаност.

С първоинстанционното решение Областна дирекция на МВР -гр.Перник е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата от 50.00 лв.- дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 220,00 лева, като на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е било допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.

Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен служител в ОД на МВР - гр. Перник, а в настоящия случай отношенията между страните се уреждали съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Изследвал е дали в случая намира приложение нормата на чл.9, ал.2 о т Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Приел е, че според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), както и че текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, тъй като повелявали, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавало по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.10.2016г. до 30.11.2019 година липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

От фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, ищецът, през процесния период е заемал длъжност: *** към отдел „***“ в ОДМВР-Перник.

От представеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2019г., ищеца имал изработен нощен труд 1827 часа, по месеци и на тримесечие. За периода от 01.08.2016г. до 30.11.2019г. има общо брой часове положен извънреден дневен труд 261 часа.

Превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за съответното работно място съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е в размер на 261 часа. Експертът е изчислил, че неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ е в размер на 1673.37 лева, за периода от 01.08.2016г. до 30.11.2019г.

3

Разликата между неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ 1673.37 лева, за процесния периода и изплатени суми за нощен труд по 0,25 лв. на час за процесния период за положен нощен труд 456.75 лева е в общ размер 1216.62 лева.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжността *** към отдел „***“ в ОДМВР - Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdea3f37-ee90-4053-8426-712de74c38ab